Подобно на живака Димитър Живков има няколко лица... няколко необятни лица, на които ставаме свидетели в моноспектакъла му "Живак", който ни остави, ама съвсем сериозно, без дъх.
Димитър е от тези хора, които побират няколко различни свята в себе си и опознавайки го можеш да грабиш с шепи от него. Той има такова влияние върху хората, че там горе - от сцената, те държи прикован от началото до края.
Сещаме се за него никак не случайно - преди дни той празнува имен ден, а какъв по хубав начин от това да отбележиш този ден, като зарадваш публиката си с извънредно представление, което не стига, че е обаятелно, ами и зарадва един щастливец с икона на Св.Димитър.
А ето и какво има да ни каже той в този петък, ей така - за вдъхновение:
Утрото... би трябвало да е по-мъдро от вечерта.
Закуската... е задължителна.
Началото... е трудно, но изпълнено с възможности.
Пътят... съдържа в себе си смисъла на всяко приключение.
Отпускането... е задължително, иначе става страшно!
Сигурността... е илюзорна.
Колебанието... не помага с нищо.
Усещането... е важна част от всичко, което правим. Без него сме просто машини.
Вярата... се възпитава.
Страхът... е неизбежен.
Обещанието... трябва да се изпълни.
Целта... ни дърпа напред.
Вдъхновението... е като закуската – задължително.
Умората... е сладка, когато е добре свършена работата.
Финалът... може да бъде и тъжен.
Нощта... не винаги е тиха и спокойна.
Сънят... е нещо, без което не мога.
Мечтата... е неизменна част от въображението.
Любовта... е най-великата сила на този свят.
Ти... си си ти, но се учи и развивай!
Ако и вие сте се заразили от харизмата на Димитър Живков можете да гледате "Живак" (режисьор Димитър Стефанов) на 30 ноември от 19.00 часа в City Mark Art Centre
