Art Act: Антоан Фукуа, режисьорът, който качи Дензъл на кон

Днес името му е до болка познато, защото неведнъж сме чакали на дълги опашки, за да си купим билет за премиерата на поредния му филм. Да, днес Антоан Фукуа е неизменна част от бляскавия свят на киното, но в началото на режисьорската му кариера „скритите“ му качества предизвикват немалко съмнения у критиците за възможността му да успее. Сега Фукоа е този, който се смее последен – кой би предположил, че един от проектите му (Резервни убийци/The Replacement Killers) ще счупи бокс офисите на премиерата си и ще се нареди на второ място по продажби след премиерата на емблематичния мегахит „Титаник“?!

Родом от Питсбърг, Пенсилвания, Антоан първоначално тръгва по съвсем различен път. Следва в West Virginia University, където играе баскетбол и учи електроинженерство.

Но, бързо разбира, че това не е правилната посока и през 1987 г. се мести в Ню Йорк, за да преследва така мечтаната кинокариера. Скоро започва работа като асистент-продуцент за реклами и музикални клипове. Нещата вървят подобаващо за Фукуа, който скоро създава собствена продуцентска компания - Reel Power, след което заснема и първия си късометражен филм - Exit.

Първата „рожба“ се приема добре, което му печели място в компанията Propaganda Films, къде Фукуа подписва договор за режисьор.

Макар това да са плахи стъпки към голямата му мечта, няма съмнение, че младият режисьор започва да развива уменията си все повече и да жъне огромни постижения. Антоан започва да прави музикалните клипове на Принс, Тони Бракстън, Шанис Уилсън и много други, а през 1994 г. е номиниран за "Най-добър рап клип" от MTV. През 1996 г. печели тази награда след поредната номинация за един от най-популярните клипове в музикалната индустрия – този на песента на Coolio, Gangsta's Paradise. Рап хитът е саундтрак на обичания филм Dangerous minds, върху чийто трейлър работи Фукуа, и за тази своя режисура също бива награден неколкократно.

Така режисьорът събира смелост да направи нещо по-голямо и обещаващо. Ражда се и The Replacement Killers. С този филм Фукуа дава заявка за това какво да очакваме от него в бъдеще: същински шедьоври. Следват проектите Training Day (който се превръща в най-популярния му филм, а Дензъл Уошингтън печели „Оскар“ за ролята си в него), Tears Of The Sun (с Брус Уилис), King Arthur (с Кийра Найтли и Хю Данси) и много други…

Големите продукции не са останали зад гърба на Фукуа и досега – тази година в кината се радвахме на забележителната нова версия на Великолепната седморка/The Magnificent Seven, а аудиторията още не се е отърсила от завладяващия му миналогодишен проект – Обратен гард/Southpaw.

Каква е тайната на успеха на този очарователен мулат? Отговорът е отдаденост. Но това не е отдадеността на всеки друг режисьор. Фукуа има по-нестандартен почерк на работа. Той иска абсолютно всичко изиграно пред камерата да се предаде възможно най-истински и реалистично. Затова предпочита да преживява емоциите, които ще предложи и на героите си. За Southpaw Антоан започва да тренира усилено бокс (макар преди да се е занимавал непрофесионално със спорта) заедно с главния герой Джейк Джиленхол, за да премине през всеки един момент, през който трябва да премине актьорът, да разбере какво се върти в главата му, какво му костват тренировките… и не прави изключение с нито един свой проект в това отношение.

Другата му „специална съставка“ е никога да не казва „никога“: „Няма как да кажа „никога“ на каквото и да е. Ако някой дойде в кабинета ми, има идея, нужния талант и качества да я осъществи – тогава защо не?! Трябва да бъдеш суров. Трябва да бъдеш абсолютно животно, човече! Да, за тази работа се иска висока интелигентност, но трябва да си твърд. Във великия филм Scarface Ал Пачино играеше истински звяр. Така виждам нещата – героят трябва да е някой, който може да се свърже с младите хора, да стигне до тях, защото Пачино изигра човек, който говореше само за грабването на мечтата. А мечтите трябва да се грабнат. Никой няма да ти ги даде даром.“

Това е и причината Фукуа да иска да бъде човекът, който ще направи първия римейк на Scarface/Белязаният: „Водя преговори с Universal. Иска ми се да предложа на публиката още един различен поглед върху тази история. Живеем в друго време и аз бих могъл да го направя по-съвременен, да добавя проблемите на днешния ден, за които имам представа. Така че, ако всичко тръгне добре, това ще е моят следващ проект“.

Амбициозното му начинание е доста по-различно от уестърните, които Фукуа обожава. Последната му продукция The Magnificent Seven с участието на Дензъл Уошингтън направи огромен фурор. Антоан обича уестърните от детството си, когато ги гледа с баба си и майка си. Но именно фактът, че успява да склони Дензъл да язди кон, му дава възможността Sony и MGM да му се доверят за римейка на класическия уестърн от 1960 г. THR говорят с Фукуа на кинофестивала в Торонто за отношението му към класиката и затова как е успял да склони Дензъл да се включи в лентата, както и за честа да работи с композитора Джеймс Хорнър. „Когато стана въпрос за актьорите, казах: „Би било щуро да видим Дензъл на кон“. Продуцентите замълчаха за момент и ме попитаха как мисля, дали той ще се съгласи. Та нали досега не е участвал в уестърни? Тогава реших да хвана самолета за Ню Йорк и да поговоря с Дензъл.“ Срещат се на обяд, а чернокожият актьор дори лекичко се усмихва, когато чува, че новият филм ще бъде уестърн. „Започнах да му разказвам как той ще се появи на бял кон иззад хълма. Бях записал на телефона си музика от филмите на Серджо Леоне и под нейния фон рисувах с думи историята на Дензъл. А той се засмя и ми каза да му изпратя сценария.“

Това е и последният му филм с композитора Джеймс Хорнър, който умира по време на снимките. „Нямах възможността да поговоря с него за музиката. Но след неговата смърт ми звъннаха и ми казаха, че ми е оставил подарък. Той имаше купища играчки, събирани от цял свят, и реших, че е някоя от тях, но се оказа, че ми е записал 7 песни за лентата. Това беше потресаващо.“

Изненадите от Фукуа никога не свършват, а публиката е готова да погълне още и още. И дано не ни кара дълго да чакаме.

More from View Sofia

Art Act: Питър Линдберг, черно-белият ловец на души

People of art преди 4 години

Също през септември, но три години по-рано - на 17.09.2016г. - пишем за празника на красотата, емоцията и историята, които представляват черно-белите фотографии на Питър Линдберг. Днес, ден след смъртта на легендарния фотограф, си припомняме същия архивен разказ с особено прискърбие, защото осъзнаваме колко губи светът на изкуството... Поклон!