Градска легенда е, че мацките говорим... Много говорим! Даже из социалните мрежи има куп колажи, посветени на нас. Любимият ни гласи: "Спаси мъж, мрънкай на дърво!". Окей, бръщолевим си ние по женски за... чантички, обувки, мода, футбол! Говорим си, ама можем да говорим за много и то смислени неща!
В новата ни рубрика с гръмкото заглавие, взаимствано от романа на Хенри Милър - "Разпятие в розово" ще си казваме всеки, каквото има. Образцовата ни редакция ще е в крак със социалните теми и всяка сряда ще четете "Работническото ни дело".
Тази седмица я кръщаваме "Работническо дело Light" и никак не е случайно! Причината - говорим си за крайно социални и важни теми, които вълнуват всички, даже бихме казали притесняват всички ни! Този път рубриката ни е съвкупност от мненията на редакторите в екипа и фактът, че за тези теми не може да говори само един човек. Имаме да ви кажем:
(2).gif)
Цветина
Face palm, America
Честно казано не сме го очаквали, както и много други хора, но ето, че вече е факт и то какъв факт! Доналд Тръмп е 45-ят президент на САЩ и новият обитател на Белия дом. Въпреки че мнозина бяха против бизнес магната и кандидатурата му, е очевидно, че привържениците му го изстреляха напред с доста притеснително висок вот. Не, че Хилари Клинтън бе цвете за мирисане, но все пак "Америка ще е чиста сила" на Тръмп ни звучи някак притеснително, някак като почти от Втората световна война и някак с леко немски привкус. Правилно беше твърдението, че САЩ има срок на годност до 8-ми ноември, защото да избереш "очарователния" Доналд за президент е все едно да избереш Митьо Пищова и кюфтетата му от елда.
И нашето положение не е по-добро
Притеснявайки се какво се случва отвъд Океана, някак си ще е редно да споменем, че и при нашите президентски избори нещата никак не са розови. Отидохме на балотаж. Избираме между Радев и Цецка. Между това да се върнем години назад, когато комунизмът беше връх и когато всичко беше сиво, само защото хубавите неща отиваха зад граница, и между това да имаме жена президент, която не ни кефи, но поне има ясна визия за бъдещето на България, за оставането ни в НАТО, за отпадането на визите за Канада и за това да не ни е страх.
Вероятно, и за жалост, изходът ще е ТОЙ, а не ТЯ, тъй като открай време се стремим да бъдем огледало на така желания Запад и тъй като открай време нещата, които се случват в държавата ни са продиктувани от нещата, които се случват там.
На мнение сме обаче, че в България не трябва да е разрешено да се кандидатираш от нищото за главен глава на републиката. Че не може да изскочиш сякаш отникъде и да искаш да ръководиш народ, въпреки че нямаш идея за какво иде реч в Парламента. На мнение сме, че тазгодишните ни президентски избори бяха същински цирк, те все още са цирк.
Гласувайте! Не защото трябва, а защото ние младите държим бъдещето си в ръце и някак си не е редно да се върнем във времето с портретите по стените и онзи режим, който мнозина искат, но дори не знаят какъв е бил всъщност.
Миглена
Защо си купувам билетче за лев и шейсет?
Настани се срещу мен в тролея, който бавно се спускаше по Дондуков. На възраст беше около 75-годишен. Изглеждаше като повечето български пенсионери, не особено заможен, износващ дрехите на внука или нещо озовало се в гардероба му от втората ръка. След като остави торбата, която носеше със себе си на седалката, извади от джоба си заветното жълто билетче, което всички знаем струва лев и шейсет, сумата срещу която протестират далеч по-заможни от него граждани и се упъти към перфоратора.
След това седна с чиста съвест срещу мен и се загледа през прозореца. Огледах го хубаво. Почнах сравнителния анализ на какво се равнява един билет от градския транспорт с актуалната си цена: на един хляб, може би два, ако са от онези, които се намират на долните рафтове в големите супермаркети, тези преоценените, от вчера, на една баничка, претендираща да има сирене в съдържанието си, но по-често, съдържаща извара и някои други неизвестни субстанции, на кофичка кисело мляко, може би комбинирана с хляб от вече споменатите и, разбира се, не претендираща да има повече от процент и половина масленост, почти шест яйца или килограм картофи. Със сигурност има и други неща, които могат да заместят малката жълта хартийка, която гарантира “сигурността” на пътника от точка А до точка Б. И все пак е нещо средно между морален дълг и идеализъм да я притежаваш, а още повече е въпрос на чест да я използваш по предназначение. За краткия си живот от няколко спирки, с една линия от градския транспорт ти осигурява това.
Възрастният човек срещу мен беше избрал да даде своите лев и шейсет за билет, вместо за нещо от гореизброените “блага”. Смятам, че можем да си го “позволим” и ние останалите граждани, да вземем пример, така да се каже. За другото има референдуми, както наскоро разбрахме или глоба. Въпрос на избор.
Airbnb за всички
Или моят дом е (не е) твоят дом!
Краткосрочно отдаване на апартаменти под наем, минавайки през платформата, е не само новата мода, ами и излиза в пъти по-изгодно. Освен това, ти дава толкова възможности да усетиш автентичната атмосфера на града, през обитателите на един апартамент, отдаван за временно ползване, който наемаш за определени дни престой на даденото място, че ни се струва като абсолютно печеливша сделка. Гениална идея! Сещаме се за платформата каучсърфинг, в която предлагаш дивана си на непознат, напълно безплатно и може и да го гайдваш из града, на доброволни начала, ако си много възпитан. Малко напомня лагерите от българо-съветската дружба, но все пак тук хората са от цялото земно кълбо. Вълната на ползватели на платформата Airbnb заля света и, разбира се, проблемите не закъсняха много.
Най-големи препятствия досега тя среща в САЩ. Законите на различните щати за краткотрайно отдаване под наем (30 дни) влизат в разрез с либералната политика на Airbnb. А платформата попада в сектора на “споделената икономика” като Uber (известният заместител на таксиметровите компании, чрез който можеш да си повикаш цивилен гражданин през платформата им и да платиш по-малко, отколкото на такси, за да те закара до твоята дестинация), в който все още няма ясна концепция за регулиране на услугите от страна на държавите, в които те се предлагат.
Накратко, през Airbnb можем да си наемем апартамент във всеки край на света, за колкото време поискаме и за цената, за която се договорим лично със собственика му. И, разбира се, платформата вече има по-големи приходи от много хотели в редица големи градове в Америка и Европа (според проучване от 2016 година). Както и няколко битки с няколко американски града като Сан Франциско и Санта Моника и едно спечелено дело в Анахайм, Калифорния. Битката с Голямата ябълка е на дневен ред и излиза доста трудна за спечелване. За да запази добрия тон и да се постигне споразумение, Airbnb предлага да добави огромен пакет услуги, за да се регулира по-добре бизнесът в Ню Йорк. Какво ще се случи, предстои да видим. А в Европа излиза, че положението не е по-леко, в Барселона и Берлин вече са наложени строги рестрикции срещу платформата. Като основен проблем навсякъде се явява липсата на контрол от страна на местните власти.
През юни тази година Комисията на Европейския съюз се обърна към страните-членки с молба да не забраняват компаниите за споделена икономика, а да намерят начин да работят заедно с тях. Америка направо завежда дело срещу тях и все пак Airbnb все още не е излизала изцяло от държава, в която веднъж се е озовала, за разлика от Uber.
More from View Sofia
Разпятие в розово: За новогодишните равносметки, обещания и прочие...
Градска легенда е, че мацките говорим... Много говорим!...
Разпятие в розово: За Издислав и дупарата на Гери-Никол
Градска легенда е, че мацките говорим... Много говорим!...
Разпятие в розово: За 50-те нюанса, к**вите и какво остана по улиците
Градска легенда е, че мацките говорим... Много говорим!...
