Следва

Рон Арад: „Седалката за автомобили ме засмука в света на дизайна“

Големите любовни истории: Единствената любов на кралица Виктория

На 10 февруари 1840 г. в Лондон се състои Кралската сватба на века, която е значима по няколко причини. Първо, омъжва се младата кралица Виктория - по любов, а не за равен на нея. В снежнобяла рокля. Нищо учудващо, ако не се брои статусът, епохата и традициите на времето...

Други преди 7 години

На 10 февруари 1840 г. в Лондон се състои Кралската сватба на века, която е значима по няколко причини. Първо, омъжва се младата кралица Виктория - по любов, а не за равен на нея. В снежнобяла рокля. Нищо учудващо, ако не се брои статусът, епохата и традициите на времето.

Принцеса по поръчка

Тя се ражда в началото на петото утро, на 24 май 1819 г., а само след три месеца на белия свят се появява човекът, който за Виктория ще е провидение - Алберт Сакс-Кобург Гота. По случайно стечение на обстоятелствата и единият, и другият род ползвали услугите на една и съща акушерка. Изглежда, че животът на Виктория изобщо е изпълнен със случайности, всяка от които се оказва съдбоносна.

Виктория се ражда „по поръчка“. Баща й никога не е бил монарх, а просто един от 15-те деца на краля на Великобритания Джордж III и пети на опашката за трона. Но се случва така, че при цялото това многобройно потомство, Джордж има само две законни внучки. Първата – принцеса Шарлота, умира при раждане на 21 години (детето се ражда мъртво). Втората се оказва Виктория, която се ражда две години след това печално събитие, поставило под заплаха съществуването на кралската династия. Бракът на нейния баща Едуард и майка й Виктория бил бърз и имал една-единствена цел: да се роди дете, което да може да продължи кралския род. Съдбата на момичето е предопределена.

Преди да се качи на трона, на Виктория й предстои да премине през много изпитания. Самата бъдеща кралица описва детските си години, като „много тъжни“, и това е меко казано. Възпитавана от деспотична майка, момичето расте далеч от света, който по мнението на Виктория-старша, бил „средище на разврат“. Единствената радост на момичето са часовете, прекарани с верния й приятел, шпаньолът Даш, макар дори за игра с любимото й куче, тя има много малко време: от сутрин до вечер Виктория заляга над книгите, учи няколко чужди езика и без почивка се занимава с наетите учители. Строгата майка също така налага няколко правила, които днес могат да ни се сторят абсурдни: до сватбата Виктория трябва да спи в една спалня с майка си, не й било позволено да разговаря с непознати хора, а също и да плаче пред публика. Младата Виктория била длъжна да пътешества из Англия – майката я приготвя за ролята на кралица, сякаш забравила, че действащият управник на Англия, чичото на Виктория, крал Вилхелм, все още е жив и дори е относително здрав, въпреки бурната си младост.


младата Виктория

Народът приема младата принцеса с възторг, така че пътуванията й били безкрайни – в студ, в дъжд, в сняг или жега, Виктория се клатушка в неудобната карета, преминавайки стотици километри, страдайки от треска, пневмония и други болести, на които майка й предпочита да не обръща внимание. Мъченията на бъдещата кралица продължават до 1837 г., до смъртта на бездетния Вилхелм IV.

На 20 юни 1837 г. в пет часа сутринта младата принцеса е събудена от майка си, която й съобщава, че първият камерхер на Англия иска да я види, както и кентърберийският архиепископ.
Когато Виктория прекрачва прага на голямата зала камерхерът пада на колене. Не останало никакво съмнение – кралят бил умрял, а Виктория трябвало да заеме неговото място. Преди да пристъпи към задълженията си, новата господарка на Великобритания заповядва да й изнесат леглото от стаята на майка й: дългоочакваната свобода настъпила!

Две срещи и една любов

За първи път те се срещат в Англия година преди Виктория да седне на трона. Още тогава поредният чичо на Виктория, който е крал на Белгия, мечтае да скрепи семейните възли още по-силно, женейки племенника си Алберт Сакс-Кобург Гота за... племенницата си. По това време тези бракове не се считали за близко родствени, а били в порядъка на нещата, така че интересът бил главно към младата кралица, която пък съвсем не бързала да се омъжва, а първата й среща с Алберт не й направила никакво впечатление. Още повече, в писмата си към грижовния чичо, Виктория наричала потенциалния си мъж „деликатен стомах“ и дори „инвалид“, твърдейки, че „дори самата идея за сватба й е противна“. Но какво искате от момиче, което едва е навършило 17?


Алберт Сакс-Кобург Гота

Алберт пък намира братовчедка си за добродушна, но нищо повече. И наистина, Виктория не блестяла с красота, а недоброжелателите злорадствали: горната устна на кралицата била значително по-тънка от долната и по тази причина на нея често й се налага да държи устата си полуотворена, което се считало за сериозен недостатък. Виктория обаче се отнася към външността си с ирония. В дневника й историците намират например такава бележка: „Ние обаче сме доста ниски за кралицата.“


Виктория, снимана от Джон Мейол 1860 г.

Всичко се променя след втората среща. 10 октомври 1839 г., когато Алберт и брат му Ърнест отиват на гости в Уиндзор и цялото обикновено съществуване на кралицата, заедно с радикалните й възгледи за семейния живот, рухват като картонена къщичка: младостта взима своето, кралицата се влюбва. Виктория вече гледа по друг начин на Алберт. В своя дневник тя записва външните достойнства на жениха: „изискан нос“, „изящни мустаци и малки, едва забележими бакенбарди“, „прекрасна фигура, широка в раменете и тънка в талията“. На следващия ден след съдбоносната среща Виктория приема Алберт насаме и... прави на избраника си предложение. Такъв обрат никой не е очаквал, но бъдещият съпруг на кралицата не се дърпа много и на 10 февруари 1840 г. те се женят.


Сватбеният портрет на кралица Виктория и Алберт 1840 г.

На сватбата, която по-късно е наречена „най-важната сватба на XIX век“, кралицата, въпреки традицията, се появява в бяла рокля, украсена с бели венчелистчета и със шлейф, дълъг 5 метра. На главата на Виктория има венец и белоснежен воал. Снимките от сватбения й тоалет веднага попадат в пресата, давайки старт на триумфалното шествие на белия цвят в сватбената мода. Сега е трудно да се повярва в това, че и бялата рокля на булката, и воалът, и бутониерата на младоженеца, и дори класическата сватбена торта – това не е дан на вековните традиции на прадедите, а е измислица на младата и влюбена английска кралица Виктория, която веднага се превръща в класика и пример, задължителен за подражание.

Брак без недостатъци

Кралицата е много влюбена, виждайки в Алберт не само изгодна партия, която в тези години била по-скоро правило, отколкото изключение, но и любовта на живота си. Виктория се оказва от тези щастливки, които успяват да се омъжат не само по задължение. След първата брачна нощ кралицата отново се обръща към дневника си: „Аз никога, никога не съм изкарвала такава вечер! Моят, скъпи, скъпи, скъпи, Алберт... неговата голяма любов и привързаност ми дадоха чувството за небесна любов и щастие, което никога преди това не съм се надявала да изпитам! Той ме заключи в обятията си и ние се целувахме един друг отново и отново! Неговата красота, неговата сладост и нежност – как бих могла някога изобщо да се отблагодаря, че имам такъв мъж!... Това беше най-щастливият ден в живота ми!“

Бил ли е Алберт също толкова очарован от съпругата си, както тя от него? За този факт вече кое подред столетие историците от цял свят не спират да спорят. Взимайки предвид факта, че женската компания отегчавала Алберт, а влюбените дами по-скоро го плашели, отколкото привличали, той никога не е бил горещ любовник. По-скоро младият мъж се водел от чувството си за дълг, но и искрената привързаност на Алберт към Виктория не бива да се отрича. В крайна сметка той пишел прекалено сдържани съобщения на приятелите си за семейния живот, упоменавайки единствено, че е доволен от младата си съпруга.

Едва ли принцът е бил лицемерен. Тази черта не била присъща на характера му. Някои считат, че в отговор на безграничната преданост на младата си братовчедка той, естествено, изпитвал нежност и благодарност, но всепоглъщаща взаимна любов не чувствал.

Разбира се, Алберт, който няма отношение към британския трон, предполага, че в двореца ще му бъде отредена незначителна роля, но не можел и да предположи за всички трудности, с които му предстояло да се сблъска, ставайки мъж на кралицата. Въпреки прекрасното възпитание и образование, новоизлюпеният принц не е допуснат до политиката, а светското обкръжение не възприема Алберт сериозно. В семейния живот, който, както и преди, бил разчетен до секунда, той е принуден да се подчинява на властната си жена (което, между другото, дори го устройва).

За разлика от съпруга си, Виктория не притежава висок интелект и не се стреми да се самообразова, често осланяйки се на мнението на съветниците, а е много по-увлечена от мъжа си. Отношението на съпрузите се превръща в еталон за образцово семейство. Няма изневери, няма скандали, няма дори слухове.
Съществува дори разказ, оповестяващ за единствения конфликт през цялата им връзка. Караницата става заради болестта на дъщеря им. Съпрузите спорели кое лечение е по-подходящо. Първа избухва майката. Плачейки, тя изхвърча от стаята, а Алберт сяда на масата и й пише послание, предупреждавайки я, че смъртта на детето ще лежи на съвестта й, ако продължава да упорства. Виктория отстъпва.


Алберт Сакс-Кобург Гота

Година след сватбата Виктория ражда първото си дете – момиче, което по традиция кръщават Виктория, а след това ражда и момче, на което му предстои да стане крал – Едуард VII, и основател на Сакскобургготска династия, която по време на Първата световна война, за да не дразнят съгражданите си с немското звучене на името, се прекръства на Уиндзорите.
Смелата съпруга ражда на мъжа си девет деца. Дори само за това Виктория може да бъде считана за героиня, особено имайки предвид това, че Нейно величество ненавиждала да е бременна, с отвращение се отнасяла към кърменето, а новородените считала за уродливи същества.

С времето, преодолявайки кралското обкръжение, Алберт става единственият и незаменим съветник на кралицата. Той работи от изгрев слънце и, когато Виктория се пробуждала, не нея единствено й оставало да подпише изготвените от него документи. Тя отново пише в дневника си: „губя интерес към управлението. Ние жените не сме създадени за това, ако трябва да ме честни сами със себе си, то трябва да се откажем от мъжките занимания... С всеки изминал ден все повече се убеждавам, че жените не трябва да се натоварват с управлението на кралството.“

С годините Алберт става на практика неофициалният управляващ на Англия. „Милият ангел“, както го нарича жена му, меко, но уверено отстранява съпругата си от важните дела, позволявайки й да се занимава с това, което наистина й харесва – децата и домът.

Но, както е известно, безоблачното щастие не може да продължава вечно. През 1861 г. Алберт се разболява. Виктория, която е убедена в безсмъртието на своя кумир, не придава значение на болестта и се опомнила, единствено когато придворните медици произнесли неутешимия вердикт – Алберт умира. Нейният Алберт, нейната любов, ангел, светлина, смисълът на живота умира, успявайки да произнесе единствено „моята скъпа жена“. Животът приключва – и за него, и за нея.

След любовта

Всичко се променя. Кралицата, лишила се от верния спътник, се затваря между четири стени, спира да взима участие в публични церемонии, а и изобщо рядко излиза от спалнята си, където пазели всичко така, както било подредено, докато мъжът й бил жив: любимите му цветя във вазите, горещият чай, любимите книги. Тя нарежда всяка вечер слугите да слагат чиста пижама за Алберт, сякаш той може да се появи и всяка една минута.

Слуховете, че господарката бавно, но сигурно полудява, се множат, а тя не спира с часове да говори с покойния си любим. Министрите негодуват: кралицата е длъжна да си остане кралица, без значение от жизнените обстоятелства. Но на Виктория изобщо не й било до клюките, струвало й се, че животът е загубил всякакъв смисъл, а единствената й радост останали монументите на съпруга й, които тя построява, а освен това в дворцовия парк Виктория издига грандиозен мавзолей, който се пази и до ден днешен, и именно там е погребан Алберт.


Овдовялата Виктория

След време Виктория все пак се взема в ръце, връща се към управлението, пълна с решителност да действа с твърда ръка. Пише в дневника си, че няма да позволи на никого да й казва как да постъпва.

След това в обкръжението на кралицата се появява някой си Джон Браун, за отношенията й с когото се носят легенди. В крайна сметка така и остава загадка имали ли са връзка – до края на дните си кралицата на Великобритания остава вярна на своя „ангел“, страхувайки се да наруши покоя му дори след смъртта му.

Виктория надживява своя единствен възлюбен с 40 години и умира на 22 януари 1901 г. Според завещанието й тя е погребана до мъжа си, в бяла рокля и сватбен воал, същите тези, с които преди много години тя казва „да“ на най-прекрасния мъж на света, на нейния Алберт, нейният ангел.

More Други