Следва

NATIONAL GEOGRAPHIC обяви глобален ребранд, който ще обхване всички подразделения на компанията

Четиво в четвъртък: "До поискване" от Андрей Захариев

Андрей Захариев е роден в София през 1975 година. Той е доктор по философия, преподавател в ПУ „Паисий Хилендарски“ и учител в столичното 18 СУ „Уилям Гладстон“...

Books преди 8 години

Авторът: 

Андрей Захариев е роден в София през 1975 година. Той е доктор по философия, преподавател в ПУ „Паисий Хилендарски“ и учител в столичното 18 СУ „Уилям Гладстон“. От десет години работи като журналист в Българската национална телевизия. Водещ е на предаванията „Библиотеката“ и „ИСТОРИЯ.BG“. През последните четири години е колумнист на Портал „Култура“. Автор е на книгата „Метрополитен. Сезонни мисли“, изд. „Хермес“, 2015 г. Носител е на наградата „Рицар на годината“. 

Книгата: 

"Дo пoиckвaнe" e имeтo нa пoeтичнaтa kнигa нa бългapckия пoeт, жypнaлиcт, yчитeл и дokтop пo филocoфия Aндpeй 3axapиeв, koятo cъдъpжa нeгoви нeиздaвaни твopби.

"До поискваване" 

До Джезуладо

В зелени пасища и сред разпасани стада
разхождат смахнатите
Наметалата им се стряскат от своето предназначение
Ръкавите се размотават
и по коприната им се разбира, че това са чифт крила за 
смахнати
понесли се към вечността в едната тази своя 
неприкосновена пасмина
На спасените.

До Франциско Гоя

Капричосите на разкопават умопомрачението и не го 
изчистват от пръстта
Те са амбразури за завръщане в затворите на битието 
Пътуване което не предполага хонорар и разписка
Капричосите са обръщане назад в зората на живота 
Капричосите са като това пред теб кола да смачка куче 
Но то да стане и да избяга 
От свойте демони
от портокалите, които гния във канавката край пътя 
от свобадата за която са го вързали

Антагонизъм 

В крайъгълните спирки на 
пристанищата се сбогуваме разкаяни
въвлечени в талвега на разпуснати очаквания.
От които не се привиждаше преди че се прибираме 
привечер, 
че се привличаме, че си разменяме бедрата.
И си приличахме наистина.
Били сме в стенобойни апарати и в галеони 
Но знай, че идващите от клиперите си ще съдят само по
мощта на корпусите 
не по знамената.

***

Големите нозе на всекидневието преминават
през градинитеи тъпчат което е било посято.
Планински ручеи умиват
големите нозе на всекидневието
които не изпотъпкват из основи
а само смазват горното, зърната, върховете.
Останалото са редове от съпричастност със земята.
Закривам ли сега дюкяните, мазетата и механите
То значи, че съм окопан във хана, в който Атос 
пропъждаше със шпагата
отпралите се към него
надолу - към бъчвите и към местата
и песлушваше безличната човешка радост имота.
Над падналите рицари кръжат все още птиците.
Да ги нахраним

More from View Sofia

More Books