Четиво в четвъртък: "Креативността" от Луис Басат

Луис Басат е роден през 1941 г. в Барселона. На 25 годишна възраст създава своята първа рекламна агенция, а през 1975 основава Bassat & Asociados с трима души, половин клиент и...

Авторът:

Луис Басат е роден през 1941 г. в Барселона. На 25 годишна възраст създава своята първа рекламна агенция, а през 1975 основава Bassat & Asociados с трима души, половин клиент и ясно международно призвание. Има над 400 отличия за постижения в областта на рекламата от целия свят. Основава Институт за творческо развитие и e притежател на една от най-богатите частни колекции на модерно изкуство в Каталуния, събирана в продължение на 48 години. Родът му тръгва от Шумен.

За първи път лектор от такава класа в областта на рекламата ще изнесе лекция в България на тема „Креативността”, отворена за студенти, рекламисти, визуалисти, дизайнери, режисьори, журналисти и медиатори, която ще се проведе на 30 ноември от 17:00 ч. в Аулата на Софийски университет. По време на лекцията ще бъде представена и книгата „Креативността”.

Проектът е инициатива на Фондация Фотофабрика и Ogilvy Group Bulgaria и обединява три различни жанра на съвременната култура, промотирана от Басат, в изложба, книга и лекция за креативността.

Книгата:

Колко открития използваме всеки ден, които допринасят съществено за качеството на нашия живот? Изобретения като фонографа и грамофона (1877), крушката с нажежаема жичка на Томас Едисън (1879), ножчетата за бръснене, измислени от Кинг Камп Жилет (1901), за да заменят опасните бръсначи, ципа (1913), химикалката (1938), предпазния колан (1959) или кръговите кръстовища (1960) са само някои от примерите.
Всички, абсолютно всички, са резултат от креативността на някой, който е изпитвал потребност да подобри своя живот и живота на милиони граждани на света.

За щастие, креативността не е изключително притежание на нито една професия, а е същност на много от тях.

Книгата, на издетелство Colibri излиза от печат на 18 ноември.

"Креативността"

Години наред се опитвах да дефинирам креативността така, че всеки да разбере какво според мен означава това. Десетки изследователи, професори, психолози и психиатри са писали стотици дефиниции, с които можеш да бъдеш или да не бъдеш напълно съгласен. По-нататък ще видим едни от тях, но сега искам да споделя с читателите някои примери, които ми позволяват по-добре да обясня какво точно е креативността – много модерна дума, превод на creativity, която започна да се използва през 1950 г. Когато бях в гимназията, в часовете по гимнастика правехме скок на височина стил ножица. Трябваше да тичаш към летвата, поставена на около метър и половина над земята, да вдигнеш единия крак, обикновено десния, след това другия и накрая да се приземиш на крака. Добрите скачачи от моя клас, които вече участваха в състезания в Каталуния и Испания, скачаха по различен начин, който се наричаше коремно претъркалящ. Тичаха, мятаха се практически с главата над летвата, след това краката минаваха на същата височина като главата, като се стараеха коремът или коленете да не докоснат летвата. До 1968 г., когато Дик Фосбъри изненада света. Помня, че гледах по телевизията Олимпийските игри в Мексико, когато Фосбъри, тръгвайки да скача, се метна по гръб. Стиснах фотьойла с ръце, убеден, че този човек ще си счупи гръбначния стълб, но за щастие това не се случи, той падна по гръб върху един доста дебел дюшек и веднага се изправи. Скокът на Дик Фосбъри от тогава е примерът, който ми позволява да дефинирам по-добре креативността, защото той направи три неща, фундаментални, за да може нещо да бъде считано за креативно. Първото е, че направи нещо различно, оригинално: скочи по гръб, вместо да скочи напред. Но ако, скачайки по гръб, се беше класирал последен, щеше да остане в историята на Олимпийските игри като „чудака от Мексико“. Случи се така, че стана пръв, скочи по-високо от останалите и спечели златния медал, като изпълни второто условие: да направиш нещо по-добре. Иначе казано, креативността е да направиш нещо различно и по-добре от начина, по който до този момент се е правило това. На трето място, ако Фосбъри беше направил всичко това, защото самият той е изключителна личност и има, например, гъвкав гръбнак, той би бил запомнен като някакъв феномен или като онзи неповторим пример от Мексико. Но това не беше така. Неговата нова техника за скачане не само му позволи да спечели златен медал от онези олимпийски игри, а фактически задължи от този момент нататък всички състезатели да скачат като него, ако искат да бъдат на неговата висота. Ето защо мисля, че може да се каже, че истинската креативност означава да направиш нещо оригинално и различно, по-добре от начина, по който го правят другите, и то да се превърне в нов модел за подражание или в различен начин на действие.

Коментари: 0

За да коментираш, е необходимо да влезеш в профила си. Ако все още нямаш такъв, използвай линка "Регистрация" по-долу.