За Тея Трошанова първо ни сподели Мира Лазарова, като я посочи за един от най-добрите български дизайнери. След това съвсем случайно „заловихме” и Жаклин Ваганщейн с блуза от колекция на дизайнерката…
Тея всъщност е архитект по образование, но работи като такъв само няколко години след завършването си. През 91-ва създава първата си колекция от уникално конструирани модели, изрисувани по технология, създадена от съпруга й. Сега има собствено студио на „Ангел Кънчев“ 26 и за нея правеното на мода е като правенето на всяко изкуство - трябват ти талант и вдъхновение, после всичко минава през личната ти призма.
Как се случва всичко около Тея, кои са младите надежди на България, и с какво една жена никога няма да сгреши в модата, я попитахме на гости в ателието й.

V. S. Тея, как се случи така, че те завъртя модата? Това ли си завършила?
Т.Т. Не, завърших архитектура. Благодарение на баща ми, той смяташе, че това е базовата специалност, по-широка от дизайна и модата, и наистина е така.
До ден днешен се занимавам с архитектура и интериорен дизайн и го правя с удоволствие. Архитектурата е силно обществена дейност. Няма изпълнение без поръчка, не можеш да си позволиш да не уважиш желанието или вкуса на възложителя, който иска, примерно, точно този диван да е в хола, а на теб не ти харесва. Трябва да направиш така, че и неговият диван да е там, и да не изневериш на своите принципи. И това е хубаво. И се пренася и в модния дизайн.

V. S. Последният интериор, по който работиш?
Т.Т. Още го довършваме. Един разкошен апартамент на „Раковски”, в който се сбъдна отдавнашната ми мечта да направя стояща вана. Представи си я, вана на крачета в огромно помещение, което гледа към тих и кокетен вътрешен двор и то през разкошен френски прозорец.
Там се развихрих - налях бетон на четвъртия етаж. Остъргах едни стени, залепих плочки, много готини, италиански, с глазура в лилаво, съборих, естествено, няколко стени, за да се получи огромен хол и така. На това място, между другото, ми се случи клиента-мечта. „Колко пари ти трябват. .. ето, вземи и действай.” Разкош. А аз не съм по евтините неща, търся, ровя, намирам точно това, което си представям, нищо, че може и да изисква време.

V. S. Колко години преподаваш в Академията (Художествената Акадамия – специалност Мода – бел.ред.)?
Т.Т. Три, май.



V. S. Има ли надежда за българската мода?
Т.Т. Много сложен въпрос. Надежда винаги има. Има страхотни деца. И при изключителната социалистическо-динозавърска администрация, каквато е академията, и при заплащане от 3 лева на час, няма друг стимул да работиш там освен прекрасните деца. А те са абсолютно прекрасни, гледат те с едни ей такива очи. Пуснеш някаква задача, те я умножат по 10. Отначало не се интересуват, но в момента, в който успееш да ги мотивираш да идват, да се занимават, да ти се обаждат, нещата се променят. Това не е измеримо нито в пари, нито във време, в нищо. И особено вече като видиш резултата, най-вече магистрите, които са учили 6 години и половина и разбираш, че от усилията има смисъл. Нещата се случват.

V. S. Дай ни три имена от младите български дизайнери, които трябва да се следят.
Т.Т. Троян Пламенов, той е от моя магистърски клас. Сега, от курса на Мариела Гемишева е Боян (Петрушевски – бел.ред.) Може би донякъде и Йелена, аз съм повече за Боян, Деси Бъчварова, а от сегашните бакалаври, които ще завършат догодина, мисля, че ще излязат интересни неща. Но, за мен, Троян и Боян са доста завършени като професионално ниво.

V. S. Ти носиш ли нещо ушито от твоите студенти?
Т.Т. Имах една рокля лятото. На едно момиче, Елисавета, пак от моя клас, съжалявам, че не се сещам за фамилията в момента.

V. S. Когато ти се обличаш, какво предпочиташ да сложиш – нещо твое, нещо на твоите ученици или приятели, с които творите в една сфера или нещо на…
Т.Т. Нещо на… без значение от марката. Ужасно ми харесва да се ровя в неща, които са останали. Независимо дали са някаква марка или абсолютно неясни като произход. Това означава, че никой друг не ги е забелязал. Което е достатъчно предизвикателство.

V. S. Абсолютно съм съгласна.
Т.Т. Обичам да го изровя от един кош и да го комбинирам така, че то да изглежда супер. Любимата ми фраза: „потник за 5 лева и панталон Прада.”. Така стават нещата. Никак не обичам, когато продавачките ми предлагат : „Ето, това с това се комбинира…”.



V. S. Дразни ли те нещо в стила на българката или българина? Защото ние се занимаваме и с улична мода, правим сайта за уличната мода на София и признаваме понякога, че не е лесно.
Т.Т. Много неща ме дразнят.

V. S. Какво би променила, ако имаше вълшебна пръчка?
Т.Т. Много бих искала той да бъде наистина уличен. А не, ще се изразя с хипербола, порнографски. Защото повечето хора са облечени за улицата така, като че ли отиват на бар, да си вземат Оскар-а или на работа в стриптийз бар.

V. S. Какъв е ключът към стила на даден човек – да е хармоничен със самата му личност или да се харесва някому? Лично аз имам чувството, че тук нагласата е към второто. Например, важно е Пенка от съседния офис да те хареса и евентуално завиди?
Т.Т. Това означава, че не се познаваш. Ти, ако се познаваш и си наясно с личността си, ти ще имаш стил. Личен стил. И тогава няма Пенка или Драганка да ти определят стила, или въобще да ти пука от това какво ще кажат те за тебе. Повечето хора купуват марки не защото нещо разбират, а за да е марково. Те затова хората взеха вече да си слагат марките на по-видими места, които гражданите си носят гордо.

V. S. Как би посъветвала човек да достигне до тази истина за собствения си стил. Кого трябва и може да послуша? Ти си експерт, къде е разковничето, кои са дребните неща, които ще те научат как да го постигнеш?
Т.Т. Най-общо казано - висока култура. Трябва адски много информация. Трябва да четеш всички възможни източници на модна информация, и не само модна. Ако искаш да си в час, да си адекватен, трябва да следиш по някакъв начин всичко което се отнася до дизайна, до стила. А това е точно нещото, с което поне от 20-30 години се занимават по отношение на образованието в арт-колежите в Европа.
Второ, има много хора, които са с вътрешен усет, но нямат достатъчно или смелост, или подготовка да завършат личния стил. Нещата навън са измислени, по начина, по които следиш и потребяваш работата на един архитект или писател и след като си прочел 3 негови книги, искаш с голямо желание да си купиш 4-та му книга, по същия начин можеш да се обърнеш към стилист, който малко от малко да ти каже тези ботушки би могла да ги сложиш не само с тия дънки, но и с… Защото на хората, които имат отношение, им трябва много малко.
За такава работа е изключително важно да не си агресивен, да не налагаш непременно твоя вкус, а да съумееш да хванеш личността на другия човек.


Пролетната колекция на Тея

V. S. Ти шиеш основно дамски неща. А за мъжете?
Т.Т. Не, това си е цяла индустрия. Трябват машини, преси, по-сложно е, изисква друга организация.

V. S. А за абитуриентките?
Т.Т. Да, имам. Старая се при младите момичета да ги усетя, да се съобразя и ако мога, да им подскажа какво би им стояло наистина добре. Наскоро дойде едно дете, искаше дълга, черна, лъскава рокля, с малко фолк-уклон. Тръгна си със зелен костюм с панталон, страшно доволна. Всъщност с децата се разбирам, с майките ми е сложно. Проблемът е, че абитуриентските балове се превръщат в някакво съревнование, в карнавал, коя ще е по-по-най.

V. S. Ти как определяш своя стил?
Т.Т. Той се получи дълго и бавно. Дълги години ходех само с джинси и фланелки. Правех по това време по две ревюта на година, и след ревютата пак си излизах с дънките и тениската и едно любимо велурено яке имах. И най-накрая повечето ми приятелки казаха: „Не може така, трябва да си ушиеш нещо /смее се/. „ Сега си давам сметка, че върху това мое поведение е оказвало голямо влияние това, че навремето при и след социализма си беше някакво правило водещият дизайнер на съответната фирма да излезе след ревюто и комсомолски да се поклони със собствено тоалетче. Дрешката беше задължително от показаната колекция и така си личеше кой е дизайнера. А мен това много ме дразнеше.

V. S. Клиентите ти разбират ли те?
Т.Т. Под разбиране аз разбирам доверие. С голямо удоволствие мога да ти кажа, че много голяма част от клиентите ми се доверяват. Плахо, по-бързо, но в края на краищата резултата почва да ги убеждава.

V. S. Ти имаш трима мъже вкъщи? Какво им казваш, когато те питат какво да си облекат?
Т.Т. Не ме питат. Аз им купувам всичко и те си знаят. Не защото те не могат да си го купят, а защото на мен ми доставя удоволствие. Големият ми син вече е на 20, съвсем на друга вълна. Малкият, обаче, се интересува, пита, и задължително ме проверява как излизам облечена сутрин от къщи. Ходи с мен по магазините и започва да ми търси някакви неща, като коментира „Това е хубаво, но не е за тебе, това е за еди кой си.”. Всяка вечер се слагат гащички, чорапки и фланелка, всичко, което ще се облече на другия ден.

V. S. За себе си лично как пазаруваш?
Т.Т. Не обичам веднага да купувам. Трябва да го наместя нещото, да си го представя. Обикновено оставям някакво капаро, колкото пари имам в момента и си мисля, докато се установя с какво, как и т.н. ще го нося. На другия ден отивам и го купувам и вече съм готова да го изкомбинирам с 50% от гардероба си.

V. S. Колко най-много пари си давала за дреха?
Т.Т. Не съм по многото пари. Най-много съм похарчвала наведнъж за едно кожено яке, 600 лева за яке на иначе презряната от мен фирма French Connection. Взех си го на 50%, изчаках си го, и го нося до ден днешен. За миг не съжалявам за тая покупка.


Пролетната колекция на Теа

V. S. А най-малко, но за нещо, което носиш с огромно удоволствие.
Т.Т. Чакай да се сетя. Един турски потник, стил „умирай трудно”, който се оказа почти без пари, бял, разкошен, който и до днес е чисто бял и го комбинирам с всичко и въобще е дрешка, която обожавам.

V. S. Издай няколкото тайни места в София, от които пазарува Тея Трошанова?
Т.Т. На „Витоша” 45 – магазин с уникални неща, особено италиански, малко по-нисък клас от масово познатите, но страхотни, наистина уникални. Е, трябва редовно да се ровиш. Което аз обожавам. За мен може да се каже спокойно, че живея по улиците, защото само там измислям нещо. Гледам, мисля, виждам нещо, то ми остава в мозъка, правя някаква връзка и ми идва решението. Също ровя в всякакви магазинчета за дрехи, останали от ревюта, ишлемета и т.н. Аз не чета модни списания, аз си гледам архитектурните списания, след което в главата ми узряват някакви идеи, много мои, след което вече релативно мога да се ориентирам кой какво налага за момента като тенденция. Интересно ми е да се разровя някъде където мога да открия неща от 90-те, от 80-те и така да го свържа с някакъв характер. Зад мен не стои някаква фабрика, около мен са характери, които аз трябва да си представям в цветове. И това е интересното. Не работя конфекционна работа и затова ми е интересно да ходя и да се ровичкам.


Пролетната колекция на Тея

V. S. Кой според теб е онзи аутфит, с който не можеш да сбъркаш. От сутрин до вечер с едни и същи дрехи да си адекватен, секси и със самочувствие и да можеш да отидеш навсякъде? Просто да нямаш вариант за грешка?
Т.Т. Джинси и блуза, но не тениска. Коприна, например. Но, аз много обичам рокли и смятам, че роклята е най-малко популярната дреха, но по сексапил и внушение е равна на джинсите и ризата. Разбира се, зависи от обувките, от аксесоарите.

V. S. Рокли откъде да си купува човек?
Т.Т. Много трудно. Може би Дизел, или подобни марки, които са адекватни на тенденциите за 2009-та. Обувките на тази марка също са много добри. На G-Star - също. Иначе, от по-високия клас – Prada, Miu-Miu. Другите са ми изтъркани - там се играе с цвят, с материя, а не с конструкция, което е важното в дизайна.



V. S. Какво ти е задължително за предстоящото лято?
Т.Т. Мисля, че пак ще използвам белия си потник. Ето и един такъв панталон, като на витрината, тип брич и романтично „прегърни ме” в едно. И една черна плетена рокля, която става и с китайски гуменки за 5 лева и със супер обувки за 2000. Когато има преливане на стиловете, т.е. когато една дреха може да се ползва многофункционално и да се съчетае с много неща, тогава намирам стойност в нея.
Това, най-общо, означава, че тя може да издържи поне няколко сезона. В модата това е привлекателното.