Срещаме Петра тъкмо, когато получава наградата си за резиденция в Cité des Arts, Париж след дипломирането си като Магистър „Живопис“ в НХА. Очарователната художничка с огнена коса грабва вниманието ни с прецизна реалистична живопис. За свой дипломен проект тя представя едно пътешествие из спомените – тършувайки на тавана при баба преоткрива потъналите в забвение играчки от детството, спомня си емоциите, детството, но не като нещо далечно и загубено, а като растеж и равносметка. Палитрата ѝ е ярка, пулсираща с цвят и живот. А сега накъде? Питаме Петра за следващите ѝ проекти, за мечтите, изложбите и всичко останало.
Следете нейната работа тук и тук>>
V.S.: Опиши се с няколко думи, разкажи какъв човек си ти?
П.: Какъв човек съм...Не съм сигурна дали познавам себе си толкова добре, за да кажа. Все още се опитвам да го постигна това, обаче за нещо, което съм сигурна е, че съм много труден характер.Не мога да кажа,че съм общителен човек, но това зависи много от човека, който е срещу мен. Обичам да пътувам, да пия кафе и да ям.
V.S.: Как започва един твой ден?
П.: Денят ми започва с една голяма чаша кафе към 9ч. и задължително с музика.Следва закуска и към обяд фитнес. За това как ще се развие зависи много от настроението и от плановете, които са различни всеки ден.
V.S.: Вече завърши магистратура "Живопис" а сега накъде?
П.: След магистратурата реших да остана в България за около година и да видя как ще се развият нещата тук. А и не се чувствам готова да напусна София окончателно.
.jpg)
V.S.: Ще можем ли скоро да видим твоя изложба?
П.: Самостоятелна изложба за съжаление още не, но имам предвид няколко групови изложби, в които ще участвам през следващите месеци.
V.S.: Поздравления за резиденцията в Париж! Какво най-много искаш да видиш там?
П.: Благодаря! Два месеца в Париж! Мисля, че още не съм осъзнала, че ще прекарам толкова дълго време там. Определено ще посетя музеи, галерии, временни изложби, но най-важно за мен е да усетя духа на самия град и да разбера какво е да живееш там не като турист, а като гражданин на Париж.
V.S.: А да нарисуваш?
П.: Нямам нещо определено наум, което бих искала да нарисувам. Но скицника и маркерите ще са винаги в раницата, така че...
.JPG)
V.S.: Откъде черпиш вдъхновение, каква среда най-благоприятно ти въздейства?
П.: Вдъхновявам се от нестандартното, ненормалното, а понякога и от най-простото, ако ме впечатли по някакъв начин в даденият момент. Като предмети примерно, към които или съм привързана чрез спомени или ме вълнува просто формата и цвета им. Голямо влияние върху мен също така има философията, поезията и приказките.
V.S.: Кои са темите, по които работиш сега, какво те влече?
П.: Сега съм на тема "цвят". За мен винаги най-важното в една картина е чистотата на цвета. Харесвам ярки цветове и търся предмети,които да имат връзка именно с това.
V.S.: Коя е твоята предпочитана техника на работа?
П.: След много експерименти установих, че най-много ми допада работата с акрил върху платно и затова от четири години работя с акрил, спрейове и маркери.
.jpg)
V.S.: Как възприемаш арт-сцената у нас? Кое е силното и какво и липсва?
П.: Смятам арт-сцената в София за силна. Виждам, че има много често изложби и арт-събития като цяло. Радвам се, че последните години вниманието се обръща към младите художници/артисти. Силното в арт-сцената определено са именно те. Нивото според мен е много високо. Това, което липсва специално на художниците е възможността да работят спокойно заради икономическата им зависимост. Те са били винаги най-неоправданите във всичките епохи, макар че най-искрени.
V.S.: Кой е градът или мястото , където се чувстваш най-много себе си?
П.: Мисля, че всеки път е различен. Зависи от това какво ми липсва повече: тишина или шум, компания или самота.Така че нямам определено място, в което да се чувствам като себе си винаги. Важно е да живееш в един град или да откриеш място, което някак си да чувстваш, че ти дава голяма част от това, което търсиш и искаш от живота. Аз още на съм открила точно кой град е този, но надявам се някога да стане.
V.S.: Какво си пожелаваш от сега нататък?
П.: Първото, което си пожелавам е здраве. Често го пожелаваме на хората по навик без да осъзнаваме, че е едно от най-важните неща -това да си здрав. Второто е да имам много луди моменти в живота. Не постоянно, че се губи и смисъла така, но да са достатъчно.
More from View Sofia
Guess who's back?
Помниш ли онова очарователно хлапе от "Сам вкъщи", което в последните години се покри от света и рязко изгуги от чара си?
Театър Азарян с предпремиера на пиесата "В очакване на Годо"
Първият театрален сезон на Театър Азарян ще завърши с предпремиерния спектакъл по пиесата на Самюъл Бекет „В очакване на Годо“...
Христо Шопов, Лилия Маравиля и Ирини Жамбонас в пиесата "Всичко или нищо"
„Всичко или нищо“ е пиеса, вдъхновена от темата за приятелството и любовта...
