Следва

Николай Божилов учи деца на мода и дизайн в първото подобно ателие у нас

Face to face... с Ирена, след Безбог и Златен леопард в Локарно

Когато жонглираш изкусно, а темата е изкуство, това си личи...

All About Life преди 7 години

Когато жонглираш изкусно, а темата е изкуство, това си личи. И рано или късно се случва една гласност, чието ехо ще звучи известно време. Неочаквано, както често казваме, един български филм - Безбог получи редица награди от престижни европейски конкурси, като старта на тази поредица от отличия е повече от летящ. Златния леопард в Локарно отива директно в ръцете на Ралица Петрова, сценарист и режисьор на филма и на Ирена Иванова, отличена за най-добрата женска роля с награда Сребърен леопард.

Преди броени дни получи още една голяма награда от престижния филмов фестивал в Стокхолм – Алуминиев кон за най-добра актриса. На етажерката на която, стоят тези две награди, се намира Сърцето на Сараево и Златната роза на България, и двете за най-добра актриса.

Познаваме я и като Рене Карабаш, четейки първата й стихосбирка "Хълбоци и пеперуди", по образование е лингвист, като лингвистиката остава един период от живота й. В настоящия момент е завършила магистър Театрална режисура, подготвя втората си пиеса, по роман на Маргьорит Дюрас и се намира някъде по средата на първия си роман.

Начинът, по който еквилибрира с изкуството в една голяма част от формите му е впечатляващ, признава, че не обича конвенционалните методи и да смесва и прелива театър, кино и поезия е пътят към създаването на нещо нейно. 



V.S.: Здравей, Ирена, познаваме те повече като театрален режисьор и поет, но наскоро те видяхме в една друга светлина, на актриса, която пожъна голям успех?
И:Да. Не очаквах този успех, но с времето, връщайки се към подготовката за филма и снимането на самия филм осъзнах, че той не е толкова неочакван.

V.S.: Тоест подготовката за тази роля е била трудна?
И: Беше, да. За да вляза в този образ, трябваше да направя много неща.

V.S.: Като например?
И: Да се грижа за хора с деменция, да посетя курс за медицинска сестра, да стана част от църковен хор. Трябваше да премахна възможно най-много егото си и да усетя, да преживея действителността на героинята ми. А това не е лесна задача. Трябва да преживееш нещо като шамар, а може би не само един, за да стане възможно. Когато човек няма его, живее в настоящия момент, няма минало, няма бъдеще. И тази задача не беше никак лесна.

V.S.: И това беше необходимо, защото?
И: Защото персонажът ми никак не е обикновен, става дума за човек, живеещ в съвсем сурови условия на живот и за да бъда Гана, аз не можех повече да съм Ирена в този момент. Животът на героинята ми е на някакъв предел между живота и смъртта и възприятията й са радикални. Затова сега, след всички награди, аз знам, че сме се справили, че си е струвало, и че тази чест е напълно заслужена.

V.S.: Знаем, че си един от основателите на творческа академия "Валери Петров". Какво се случва с нея след първата й година?
И: Приключиха вече Началният семестър и Мастър класовете са към своя край . Вече има готови ръкописи, които ще бъдат изпратени към издателства. Най-добрите ни курсисти работиха по тях, по време на Мастър класове, индивидуално със свой ментор. И то какъв.

V.S.: Ще има ли пак Академия?
И: Разбира се. Бъдете нетърпеливи.

V.S.: А твоята роля там каква е?
И: Аз съм един от основателите на Академията и един от нейните организатори. Задълженията ми се простират от оправяне на договорите в Академията, през писане на графика, до посещенията и воденето на самите занятия. Но не като преподавател, а нещо като водещ на срещите с автори и прожекциите.

V.S.: Помогна ли ти това за нещо?
И: Да, помогна ми да си изградя едно много мощно ноу хау, отделно да построя скелета на романа, който пиша. Помогнаха ми много някои от лекторите. Все пак едни от най-добрите писатели и сценаристи в България и не само.

V.S.: А теб канили ли са те като лектор?
И: Да, в една друга творческа академия. Да преподавам на деца, но бях много ангажирана и нямаше как да приема. Някой ден, може би.

V.S.: Похвали се с нещо?
И: Догодина ще бъда в журито на литературния конкурс “Петя Дубарова”. Тогава ще се запозная със сестра й, толкова приятно ми стана, като научих за това. За мен ще бъде чест и лично удоволствие.

V.S.: Жонглираш с много неща?
И: Така е, но все пак се стремя да не правя много неща наведнъж, понеже съм перфекционист и искам всичко да стане, така че резултатът лично на мен да ми харесва. Трябва ти цялото време, когато пишеш книга. Само това да правиш. Когато правиш пиеса - само с нея да се занимаваш. Когато снимаш филм - само това. Тихо, кротко и продължително.

V.S.: Подготвяш нова пиеса, кажи ни за нея?
И: Адаптирах сценично книгата на Маргьорит Дюрас - Очи сини, коси черни. Използвах българското издание на книгата. Тя пише много „особено“ и никак не е лесна за превеждане. Не беше лесно. Който е чел Дюрас знае, че там действието се развива протяжно, има едно наслагване на емоциите и нишката на действието едва прозира. Аз се опитах един вид да я подсиля. Имаше много малко промени в текста, съкратих го, сглобих го и добавих други текстове, така че да се случи една по-сценична версия.

V.S.: Правена ли е някъде преди това?
И: Не, не е правена. Дюрас е много трудна за поставяне и рядко се случва някой да се заблуди да го направи.


V.S.: Висока топка гониш с нея?
И: Да, така е. Там където има висока топка, има и ниска топка. Всичко зависи от мен. Или ще се проваля, или ще се справя, едно от двете. Важен е опитът. Аз знам какво искам, надявам се да успея да го поставя на сцената.

V.S.: Ти не си падаш много по стандартните сцени, как ще е този път?
И: Този път, за разнообразие ще е в театър. В театър Възраждане сцената е камерна и обстановката е по-интимна, такова пространство ми трябваше точно за тази пиеса. Освен това съм за идеята да се случват по-нестандартни изпълнения в конвенционални пространства.

V.S.: Кой е твоят стил?
И: Според класификациите на Леман спадам по-скоро към така наречената група на рисковия експериментален театър. Това, което правя попада в тази категория – този театър, който може да не се хареса на всеки, но има шанс да промени много човека, ако той му се довери. Всеки си има начин на писане, на изразяване, това е моят начин-да прескачам постоянно границите на формите. Харесвам идеята за метаморфозата на преминаване от литературата към театъра, от театъра в киното през поезията и т.н. В пиесата „Очи сини коси черни“ съм вградила поетичната проза на Владислав Христов ”Писма до Лазар”. Удобно се изляга на различни места в текста и отразява случващото се в текста. Писмата до Лазар разтърсват. За мен е истинско удоволствие и трепет да работя с това произведение на изкуството.

V.S.: Каквото и да правиш, основно експериментираш?
И: Да, харесва ми. Същото е и в готвенето. Естествено може да стане голям буламач, но ти внимаваш или да не преядеш или да не пресолиш храната.


 

More All About Life