Една от най-креативните представителки на съвременния дизайн – Патриция Уркиола, вече няколко години живее в разкошния си дом в квартала на Милано Корсо Буенос Айрес. Част от жилището на фантастичната дизайнерка е оборудвано за офис, така лесно се дриблира между семейните и професионални грижи, нещо, което Уркиола умее добре.

Родена в Испания,  дизайнерка Патриция Уркиола живее и работи вече повече от двайсет години в Милано след дипломирането си в Политехническия институт, специалност „Архитектура”.

Част от своя мезонет, разположен в сграда от началото на ХХ век в района Corso Buenos Aires, тя е превърнала в офис. Прозорците гледат към вътрешното четириъгълно дворче на сградата, бивша текстилна фабрика. Благодарение на откритите пространства на три етажа, където кипи творчество, тук все още се чувства индустриалната атмосфера. Стените от шпаклован цимент са облицовани с панели от дървен материал за строеж на кораби, вратите са изработени в тон с направената украса и с фактурата на стените, подовете са от полимерна мазилка, перилата – от бели метали решетки. Усещането за лекота и добре осветено оградено пространство се дължи също така и благодарене на идващата отгоре светлина и двуетажната зона, подготвено в един от ъглите на студиото за проектиране на инсталацията Ideal House за изложбата IMM 2016. Такъв подстъп може да бъде видян и в жилищното помещение: много просторен мезонет-дуплекс, построен около „острова за релакс”, който е свързан с хола и кухнята, наоколо с тераса с много растения и затревена площ – дизайн, създаден с помощта на ландшафтния дизайнер Стефано Бакари.



Вече няколко години Патриция живее в този прекрасен дом. Преместването винаги е свързано с преходен период – дава й възможност да затвори една глава и да започне нова. Ние искахме да научим какво е взела Уркиола със себе си тук и какво – не, както и с какво това място я е привлякло, когато го е намерила и избрала.



„То ме привлече с възможността за най-краткия път, отговарящ на графика ми, към многобройните временни рамки, които съществуват в живота ми. Всеки трябва да има свой собствен най-кратък път за изясняване на конкретни моменти. За мен беше необходимо да съгласувам публичното с частното: проекти, пътувания, семейството и професията. Да имам надеждно убежище, истинско домашно и работно пространство. Студиото за мен е много лично пространство. Мога да провеждам преговори и същевременно да помагам на дъщеря ми за домашните й работи на тази маса. Много предмети, започвайки от вазите и столовете, се преместват от жилището в работното пространство, например материалите за всекидневното тестване. Живеем в по-несигурна, променяща се реалност, отколкото в миналото, и трябва отново да се учим да се ориентираме. Моят учител Маджистрети казваше: „Ти знаеш, Патрисия, аз водя живот на добър професионалист в традиционния смисъл на думата: всеки ден отивам в студиото, след това вкъщи, придвижвам се с велосипед или с метрото, дори и когато съм напът за De Padova или за Kartell. Те често ме канят като лектор. Ти се пренасяш в друг свят и всичко става все по-объркано и се налага да се учиш да се защитаваш.”

Какво съществува в Милано от отминалите дни от гледна точка на това ново лично възприятие?
- Поетичността на миланските дворове. Преди аз никога не съм живяла в дом с общ двор. В това промишлено пространство научих какво означава отношение със съседите, наблизо разположените градини, входът към задната фасада на сградата, растенията и дърветата, които се превръщат в общо достояние.Всичко е много спокойно, както и уличният шум. Отново открих за себе си красотата на стила ар нуво, добре запазен във всички сгради, с разноцветното остъкляване, вратите от ковано желязо, фигурите на сови, водни кончета и други животни.



Милано много се е променил от 90-те години, когато си  дошла тук още като студентка. Как би описала града днес?
- Мисля, че този град е вглъбен в себе си, в сянката на сградите му, където винаги е много спокойно, съществува силна положителна енергия, желание за растеж.

Ако говорим за хранене, какви ястия предпочиташ? Обичаш ли да готвиш и как се чувстваш в кухненското пространство?
- Не се представям живота без гаспачо и картофена тортиля. Обичам да готвя, наистина в последно време – все по-рядко, тъй като много пътувам. Но когато готвя, си почивам. За мен много удобен съд е вок-тиганът. Кухнята ми е Boffi, свързана със столовата и жилищната част, така че имам възможност за пряко общуване с тези, които се намират там. Тя много ми харесва, тъй като има врати, които се отварят без ръце на 360 градуса. Напомня ми сцена от комедията на Жак Тати „Моят чичо”, в която героят се оказва в ултра съвременен дом.



Какъв е критерият ти при избора на вещи за всекидневието?
- Харесва ми да тествам вещи, които съм създала за другите, да комбинирам прототипи, да намирам обекти, винтажни предмети. Защото имах велики учители – Акиле Кастильони и Мадалена де Падова. Нямам талант на колекционер, особено отношение към вещите, не желая да живея в музей. Макар че много обичам старите чашки Rosenthal, които майка ми ми подари, зеления радиограмофон Phonola, създаден от братя Кастильони, който ми бе подарен при завършване на университета. Също така лампите Flos, изработени през 60-те години от Марио Белини – те са поставени до кревата ми, и рисунката на Джо Понти.



Като дете с какво искаше да се занимаваш в бъдеще?
- Не помня, но още след като завърших гимназия, вече знаех, че ще се занимавам с творчество и ще продължа обучението си в Мадрид, тъй като в родния ми град Овиедо нямаше училища по архитектура. В Милано, където завърших колежа, изучих втора професия – дизайнер.

Работите ти са много разпознаваеми, тъй като нямат отчетливи стилистически белези. От какво зависи това?- - Това е въпрос на метод: винаги има нещо главно, основен елемент в проекта, който е водещ и направляващ, и той трябва да бъде запазен. Именно поради това винаги се стремя да намеря баланса между архитектурната строгост и емоционалното въздействие. Това придава на обекта особен чар, когато той установява емоционален контакт с неговия притежател. Това трудно се постига, но подобна магия може да присъства дори при най-обикновените обекти. От значение е чувствеността, вниманието към детайлите, към материала, моят латиноамерикански дух ( като следствие от испанския произход), спомените. Във всеки случай, ако в моите работи има нещо общо, то е страстта към смесване на индустриалните и занаятчийските произведения, масово произведените и ръчно изработените. Това винаги е конструктивен диалог, за да постигнеш нещо ново с някого, и не е от значение дали той е с женска община в Индия или в Сардиния, или с промишлеността и нейните процеси.

Какво означава думата „екология” в подхода ти към дизайна?
- За мен това означава да бъда информирана и да разбирам света, в който живеем. Във всеки проект може да бъде създадена възможност да се подобрят елементите, да се оптимизира човешката енергия.

Над какво работиш понастоящем?
- Продължавам експериментите с различни формули на гостоприемството: това е проект Heart на Ибиса, създаден от братя Адрия и основателя на Cirque du Soleil Ги Лалиберте, или например новият хотел Room Mate в Милано, големият еко хотел в Мумбай и Le Sereno на езерото Комо, където се опитах да интегрирам всичко, започвайки от дизайна на лъжичките и завършвайки с архитектурната градина.

More from View Sofia

Викингският ми килим Giancarlo Valle

All About Life преди 1 година

DEAL OF THE DAY!

ИКЕА избра 7 финалиста в кампанията БАЛКОН ТУРИСТ

All About Life преди 7 години

6 балкона в София и 1 във Варна ще се превърнат в нови летни дестинации

Романтичната история на Менабили - мистериозният замък от „Ребека"

Books преди 3 години

Точно както проклятието на впечатляващата с размерите си къща в Мандърлей тегне върху втората г-жа де Уинтър, така и замъкът Менабили, който е неин прототип, обсебва талантливата писателка Дю Морие и тя прекарва значителна част от живота си там след публикуването на романа й