Следва

Марио Бионди – гласът на любовта ще омагьоса София

Александра Костова: Момиче с куче, котка... и „Маймуна“

Тя е едно от онези деца, които ти връщат вярата в бъдещите поколения. Играе, снима, танцува, пише книги (макар и незавършени), чете Чарлз Буковски и с удоволствие би се срещнала с Ал Пачино...

People of art преди 7 години

Тя е едно от онези деца, които ти връщат вярата в бъдещите поколения. Играе, снима, танцува, пише книги (макар и незавършени), чете Чарлз Буковски и с удоволствие би се срещнала с Ал Пачино, за да му каже това и онова. И макар все още да не знае каква ще стане, като порасне, едно нещо знае със сигурност – че иска да бъде добър човек.

Звездата на Александра Костова, или просто Али, както я наричат приятелите й, изгрява с филма на Димитър Коцев-Шошо „Маймуна“. Когато за първи път отива на кастинга, дори не знае, че става въпрос за филм. Мислела си, че просто ще й направят снимки за портфолио. Щом обаче разбира за какво я кастват, първата й мисъл била „О, значи нямам никакъв шанс“. И точно тук много греши, защото не просто я избират за ролята, но се справя повече от прекрасно с образа на 12-годишната Мая – момиче с характер, опитващо се да намери себе си в един труден период.

Срещнахме се с Али, за да си поговорим за кучета, котки и маймуни, а покрай тях и за живота, мечтите и предизвикателствата пред едно 15-годишно момиче.

А ако още не сте гледали „Маймуна“, може да го направите тази сряда (21 декември), когато в Дома на киното ще бъдат представени наградените филми на 20-ия София Филм Фест, сред които „Маймуна“ заслужено присъства.

V.S.: Спомняш ли си какво трябваше да направиш на кастинга за „Маймуна“?
А: 
Аз много се притеснявах. И друг път се бях явявала на кастинг, но така с текст ми беше за първи път. Беше ми дадена сцена, в която трябваше да говоря със сестра ми до един прозорец. И мама ми беше партньор. Дълго време с нея стояхме до прозореца вкъщи и репетирахме.

V.S.: Коя ти беше най-трудната сцена във филма?
А:
Една сцена без реплики. Най-накрая, когато се случват всички тези неща с баща ми (в ролята Юлиан Вергов), аз трябваше просто да го докосна. Просто един жест, но беше толкова емоционален, а и като знаеш цялата история преди това... беше ми много трудно.

V.S.: Когато после се гледа на голям екран, хареса ли се?
А:
Аз не можах да се позная. Гледах се малко странно, все едно не бях аз. Което може би е хубаво. Не можах да се оценя. На всяка реплика бях хванала стола и се чудех „Как казах това? Как казах онова?“. И след това питах семейството ми – казаха, че много са го харесали, но те все пак са пристрастни.

V.S.: А съучениците ти какво казаха?
А:
Те също много го харесаха. Питаха много за маймунката. Тя се казваше Тошко и беше много дружелюбна към жените. Голяма душа.

V.S.: Ти имаш опит с животни. У дома имаш коте...
А:
Да, и куче вече.

V.S.: Скоро и маймуна?
А:
О, мисля, че нашите няма да го понесат (смее се).

V.S.: Във филма играеш с имена като Юлиан Вергов, Ани Пападопулу, Станимир Гъмов и други известни актьори. Какво си „открадна“ от тях?
А: 
Аз никога не бях срещала толкова известни хора. Хора, на които актьорството им е професия и го правят всеки ден. Не знаех какво да очаквам. Не знаех въобще как да се държа с тях. След това видях колко са земни. Не се правят на звезди. Много добри, много талантливи и много разбиращи. И това много ми хареса.

V.S.: Имаше ли съвет, който ти дадоха и който силно се запечата в съзнанието ти?
А:
В една от сцените с Юлиан Вергов, в която той лежеше на едно легло, си говорихме и той каза: „Винаги слушай какво ти се казва, защото хората го правят за твое добро“. Това беше един от съветите, който запомних.

V.S.: Ходиш и на театрална школа. Кога разбра, че ти се занимава с актьорство?
А:
Всичко започна покрай сестра ми. Беше обявен кастинг за театрална школа и тя отиде. Хора от моя клас също се бяха навили и реших аз също да отида. Обаче без никакви очаквания. Тогава бях на 10 години. Те пък взеха, че ме приеха и така започна всичко. Играла съм и в пиеси. Била съм малка порцеланова кукличка, момиче бунтарка, снежна кралица...

V.S.: Кой образ ти е бил най-интересен?
А:
Всеки образ е интересен сам по себе си, но имаше едно момиче Лили, от една пиеса на Валери Петров, която ми остана на сърцето. Лили е много добричка, малко ми прилича на Мая (героинята й в „Маймуна“). Малко по-бунтарски е настроена. Понякога е рязка в думите си, но всъщност е много добра и много борбена. Много я харесвам.

V.S.: Ти бунтарка ли си?
А:
О, аз ли? Аз съм скрита лимонка (смее се).

V.S.: Измислила ли си какво ще кандидатстваш?
А:
Ами все го отлагам и си казвам „Има време“.

V.S.: А НАТФИЗ?
А:
Аз не съм от актьорско семейство. Майка ми е фармацевт, а баща ми е в сферата на търговията. Но пък сестра ми е много артистична. Тя сега е на 19 години, учи „Комуникации“ в Холандия. Не знам още каква специалност ми се учи. Много неща ми харесват. Много ми харесва изкуството. Но сферата, в която мама работи, също ми харесва. По към науката. Чудя се към кое да поема.

V.S.: На профилната си снимка във Facebook държиш камера. Интересно ли ти е да снимаш?
А:
Аз обожавам да снимам. Непрекъснато щракам. Даже понякога съучениците ми се ядосват, тъй като някой хора не обичат да ги снимат. Имам малка камера у нас, но по принцип много снимам и с телефона, защото когато нещо ми хареса, мога веднага да го щракна.

V.S.: Кой предмет ти е най-интересен в училище?
А:
Час на класа (смее се). Много харесвам български, английски и сега уча и френски и ми е много интересно, но ми е много трудно.

V.S.: Какви са ти другите страсти?
А:
Танцуването ми е голяма страст. От 3-годишна танцувам модерен балет и много го обичам. Обичам и да пиша, но не е много професионално. Пиша и разкази, и стихотворения. Пробвала съм се да пиша и книга, но все стигам донякъде и спирам. Имам написани около 30 страници.

V.S.: И за какво се разказва в нея?
А:
Ами то проблемът е, че аз я започвам, спирам донякъде и след това започвам друга книга. Главната героиня се казва Ариана. Има зелени очи и много дълга кафява коса.

V.S.: Каква НЕ искаш да станеш, като пораснеш?
А:
Математичка. Днес бях на олимпиада по математика и мисля, че да искам и да не искам, този аспект ще бъде изключен от моите желания.

V.S.: А каква искаш да бъдеш?
А:
Много искам да бъде добра. Звучи страшно клиширано, но много харесвам добри хора.

V.S.: Кой е най-добрият човек, когото познаваш?
А:
Мама.

V.S.: Най-важният съвет от нея?
А:
Че когато правиш нещо за някого, го правиш за него самия. Не трябва да искаш нищо в замяна.

V.S.: Какво най-често ти повтаря майка ти?
А:
Да си включвам звука на телефона.

V.S.: Какво би променила в своите връстници?
А:
Не ходят много на театър... Иначе нищо не бих променила, защото всяко поколение си е различно и всяко има своите плюсове и недостатъци.

V.S.: Какво би казала на възрастните?
А:
Да не се впрягат много.

V.S.: Кое е най-трудното да си на 15 години?
А:
Ами, нямам много тежък живот (смее се). Но да помисля... може би най-трудната задача, която всички ние имаме, е да се научим. Но пък е хубаво, че това е най-трудната задача, а не нещо друго.

V.S.: Най-голямата щуротия, която си правила?
А:
То не е чак толкова голяма щуротия. По време на филма снимаха как уж скачам, обаче аз не трябваше да скачам. Но въпреки това скочих... просто така ми дойде. Казах си: „Защо и аз да не скоча“. И скочих. И от мястото, където стоеше екипът, се чу едно „Лелеее“. И после едно колебливо „Добре ли си?“.

V.S.: В кого си влюбена?
А:
Това е ТОП секретна тайна. Не съм обаче безнадеждно влюбена. Много си обичам семейството. И животните в него също.

V.S.: С кой актьор/актриса искаш да се срещнеш?
А:
Те са толкова много, но бих се срещнала с Ал Пачино, за да му кажа колко много се впечатлих от „Усещане за жена“, защото това е любимият ми филм. А от жените – Мерил Стрийп. Бих я питала как го прави и дали иска да излезем някой път.

V.S.: Последният филм, който истински те впечатли?
А:
Много ме впечатли „Хвани ме, ако можеш“. Беше „Уау“ филм.

V.S.: А последната постановка?
А:
„Ничия земя“ в Народния театър с участието на Филип Аврамов.

V.S.: На кой български актьор се възхищаваш?
А:
От новите много се възхищавам на Леонид Йовчев. Много го харесвах, а когато се запознах с него, още повече го харесах.

V.S.: А от по-старото поколение?
А:
Много харесвам Деян Донков – те не че са стари, просто са на възрастта на нашите.

V.S.: Последната книга, която те впечатли?
А:
За първи път четох Чарлз Буковски – „Тежко без музика“. Беше написана като за млади хора, в неговия стил. Беше много хубаво.

V.S.: Той пише доста вулгарно...
А:
Да, аз не бях подготвена за това, но просто бях в библиотеката и с една приятелка попаднахме на щанда и аз казах: „Чувала съм за Чарлз Буковски“. И си казахме: „Ами защо не го вземем. То все пак е книга“. И наистина има много вулгарни моменти, за които не бях готова, но въпреки това беше много интересно.

V.S.: Какво те пали?
А:
Музиката. Даже понякога много се филмирам на музика. Сега много ми харесва Al-J, също и Twenty One Pilots. Слушам всякаква музика, само не обичам чалга.

V.S.: Какво те натъжава?
А:
Някой да се отнася зле към животно или към по-слаб човек. Понякога от задачите по математика също се натъжавам (смее се).

V.S.: Коя е Александра Костова в три думи?
А:
Нека да започнем с това, че е момиче. С куче и котка. Момиче, куче, котка. Защото имам куче и котка, които много обичам.

V.S.: Какво си пожелаваш за Коледа?
А:
Да играя много на карти... (смее се). Шегувам се. За Коледа си пожелавам всяка една Коледа да е по-хубава от предишната.

More People of art

20 пъти, в които ЧЕРВИЛОТО в главната роля променя всичко

People of art преди 3 седмици

Важен елемент, който допринася за дефиницията на персонажи във филми и известни личности. От Одри Хепбърн до кралица Елизабет II – припомняме 20 пъти, в които червилото е не просто емблематична част от визията, а буквално я взривява.

Болшой театър премахна имената на противниците на "спецоперацията" от афишите за предстоящия сезон

People of art преди 10 месеца

Директорът на Болшой театър Владимир Урин даде интервю за "Российская газета" и заяви, че спектакли на режисьори, които са се противопоставили на руската "спецална военна операция" в Украйна, се премахват от репертоара на театъра