Следва

Бобена чорба с шунка от бут

Разпятие в розово: За новогодишните равносметки, обещания и прочие...

Градска легенда е, че мацките говорим... Много говорим!...

All About Life преди 7 години

Градска легенда е, че мацките говорим... Много говорим! Даже из социалните мрежи има куп колажи, посветени на нас. Любимият гласи: "Спаси мъж, мрънкай на дърво!".

В новата ни рубрика с гръмко заглавие, заимствано от романа на Хенри Милър - "Разпятие в розово", ще си казваме всеки каквото има. Образцовата ни редакция ще е в крак със социалните теми и всяка сряда ще четете "Работническото ни дело".

Тази седмица ще си говорим за: новогодишните равносметки и обещания, защото очевидно са толкова популярни, че вече преливат от социалната мрежа!

Цветина

Да изчистим годината...

...по-скоро да изчистим простотиите. Заклевам се, на този 31-декември news feed-a ми във Facebook беше пълен с постове, започващи с изречението "Равносметката за тази година ли?". Повръщам. Отвратителен навик. Разбира се, че всеки си прави обзор на годината, всеки пресмята какво е успял да постигне и какво не. Всеки размишлява какво хубаво, какво лошо, какво повече, какво по-малко и т.н. Ама нужно ли е това да става публично? Пред всичките "приятели"?

Абсолютно НЕ! Обзор на годината или равносметка, whatever, всъщност се прави на Стефанов ден. Тогава поверието гласи, че оставяме всичко старо в отиващата си година и се подготвяме начисто за предстоящата. Ама, кой да го знае това? Нали е по-модерно да сме стадо и всички като правят равносметки и ние да правим равносметки.

Аз направих своя обзор, обрисувах 2016-та с няколко приказни думи и най-важното: Благодарих! Защото вярвам, че вместо да претеглям кое по-добре, по-лошо или по-хубаво, е редно да благодаря - за всичко случило се, за всичко научило ме на нещо повече, за всичко превърнало ме в човек - стъпка по стъпка, случка след случка.

За това, равносметките са нужни само на вас самите и са важни само когато ги усетите вътрешно, а не когато ги постнете публично!

Ама, какво знам ли и аз, спирам да пуша, докато си допушвам цигарата, спирам да пия, докато си изпивам уискито и почвам да спортувам, докато седя в офиса пред бюрото, пишейки това!

Благодаря... защото е най-красивата и важна дума! И защото не боли да се ползва, даже никак! И не на последно място - защото всъщност точно в тази дума се крие истинската равносметка.


 

Зорница

(пред/след)Новогодишни обещания

Пошли.
Накъде?
Пошли.
Почему?

Обърках значението на думичката, четейки я първоначално. Но пък вариантите й на български и руски език ми дадоха повод за кратко разсъждение.

За и пред себе си от (не)известно време насам предпочитам да не давам никакви крайни и конкретни обещания. И не, защото не искам или не мога да ги спазя, а защото приемам философски клиширания, но много верен израз "никога да не казвам никога"! И защото твърде често се случва нещо, което никак не зависи от мен и не мога нищо да сторя за или против него. Което, поне в моите очи, не е оправдание и бягство от отговорност в никакъв случай, а опит за проява на мъничко количество реализъм и разум. Защото пред себе си и хората, които ме познават, съм абсолютно честна!

Така че не съм давала обещания за нищо и пред никого! Имам "само" надежди и мечти. Защото не искам да подвеждам никого по никакъв начин да вървим накъдето и защото и да било. Защото моето схващане за живота и обещанията в него могат да се сторят безвкусни, неестествени, дори извратени другиму.
Затова - пошли пошли, защо пък не!?! А накъде и почему ще разберем от отговорите на незададените все още въпроси в оставащите 361 дни от Новата година.
Да ни е честита!




Миглена

Имаш да кажеш нещо - само не в Facebook, моля!

Някъде 30 - 31 декември е. Отваряш социалните мрежи в опит да убиеш няколко минути, докато тиквеника или баклавата се пекат и попадаш на ревю на годината, равносметки, задълбочени анализи, изобщо Facebook масата си е изляла душата на воля и изпраща старата година.

Както психолозите съветват, хубаво е да пишем нещата, които ни пречат, терзаят душите ни и ние, клетите, ведната отваряме нов пост и почваме да изчисляваме извървените километри на година, разстоянията, които сме преодолели, връзките, които сме загърбили или онези които сме създали (това подкрепено със снимка и нов статус) и изобщо се впускаме в една сладникаво-досадно-блудкава мелодрама на да-ви-кажа-какво-направих. И така допълваме с още няколко реда фалшивата биография в интернет простраството, за която между другото на никой нормален човек не му пука, така че Стоянка от Благоевград може да си запази за нея “съкровените” спомени от 2016-та, ако наистина си мисли, че са ценни.

Цялото това “излагане” и “разголване” на показ в социалните канали не само е жалко и елементарно, но и показва завидни психологични проблеми на обществата, неспособни да комуникират по нормален начин помежду си. И ако преди век хората са изминавали стотици километри на кон, за да кажат нещо важно, то сега един клик разстояние е промил толкова мозъци, че в края на годината съкровеното време с приятелите и семейството се е превърнало в статуси с лайкове и коментари, някъде между снимките на сарми и коледна украса.

Някак си, да обобщиш в колко държави си бил, какво яде вчера и с кой се напи миналата седмица, както и какво е великото ти мнение по “социални” теми, или да си мислиш, че имаш гражданска позиция, понеже си troll или те бива в хейтърските статуси, освен това не пропускаш да споделиш снимка за изоставено котенце и кученце, не те прави популярна личност, така че slow down your horses... не е етично, не е елегантно, не е ок. С две думи:



 

More All About Life