Най-красивият българин за 2016-та: На четири очи с Константин Трендафилов

Какви са тайните на най-красивия българин за 2016-та Константин Трендафилов!

Чаровният Константин Трендафилов е Най-красивият българин за 2016-та година! Младият писател, чиято книга "За кого се сещаш, когато се сещаш за някого" спечели годишната класация Топ 50 на най-красивите българи, която View Sofia прави за поредна година, и зад гърба си остави имена като Руши Видинлиев и Александър Сано.

Както ви обещахме, срещаме се с него, за да разберем какво е да си красив, млад и успешен, и кой всъщност е Константин, когото не познаваме!

V.S.: Спечели конкурса ни, Константине! Честито!
К.: 
Благодаря!

V.S.: На нас си ни красив, ние сме дамски екип и ценим мъжествената осанка и "силна" хубост. Но, читателите ни, те какво харесаха в теб? 
К.:
 Със сигурност не е външността! Всъщност, аз съм доста учуден, че печеля този конкурс, защото това доказва, че не е само за външна красота, както и факта, че Фънки е номиниран. Но...най-красивото нещо в мен, да не звучи като от "Мис Свят", е добротата ми. Мисля, че съм добър човек.

V.S.: А обратното на красивото?
К.: 
Носът, защото е голям и чупен.

V.S.: Кой е Константин, който не познаваме? Оттук - оттам чуваме и четем неща, ама друго си е да го чуем от първо лице...
К.:
 Предполагам, че в медии и така нататък нали по-скоро се представям в някаква по-сериозна светлина. Всъщност този, който само приятелите ми могат да го видят е един голям лигльо. Доста несериозен и усмихнат човек! Което не е лошо, но просто не е представително.

V.S.: Блогът на един мърляв човек се превърна в една чисто нова книга... а ти в поет...
К.: 
Просто в някаква форма винаги ме е дърпало изкуството - в началото рисувах, после се отказах от това, защото баща ми каза, че в Художествената академия учат само наркомани и алкохолици... И така, започнах да пиша и преди да се усетя започнах да искам да пиша книги, въпреки че преди това ми се струваше много абсурдно!

V.S.: Ние сме консуматори на първия тираж, нататък какво стана?
К.: Всъщност се оказаха четири, просто аз не съм доразбрал. Не съм очаквал, че ще публикувам книга. Даже в началото, когато майка ми ми предлагаше да издам стихосбирка, ми се струваше много абсурдна идея, защото е абсолютно безсмислено и за жалост това е нишов жанр, защото не всеки чете поезия. Усещането е приятно и абсолютно сюреалистично. Честно казано, се чувствам все едно не съм издал никаква книга. От време на време някой ми праща снимка и ми казва: "Хей, видях в на баба ми библиотеката твоята книга" или "Имаш много поздрави от майка ми" - което е супер странно за мен, защото аз не ги познавам тези хора, а пък те по някакъв начин ме познават мен.

V.S.: Казваш "аз не ги познавам, а пък те ме познават" ама те хората са убедени, че имат представа кой си! В крайна сметка кой е прав? Те или Ти?
К.:
 По-скоро мисля, че те си мислят, че ме познават. Ти го каза добре - някаква част от мен действително е там. Но, както всяко друго художествено произведение си развинтваш фантазията и започваш да разказваш истории, истории, които биха могли да се случат, ако си поел по други пътища. Така че, е лъжливо, че хората знаят за интимния ми живот. А и в крайна сметка, когато писането е професия, не се изповядваш.



V.S.: "Напиши това" убива ли вдъхновението?
К.:
 Ако си професионалист ще успееш! Писането идва отвътре, но въпроса е дали ти можеш да го провокираш това нещо да дойде. То това е и разликата между аматьор и професионалист - че първият чака вдъхновението, а когато си профи ти трябва да може сам да вадиш от себе си тази вътрешна мотивация, вътрешно вдъхновение, да напипаш този тънък момент на настроението, в който започват да идват нещата отвътре.

V.S.: Ти си спретнат, а блогът мърляв?
К.:
 Много е дълго! Вече толкова съжалявам, че съм го кръстил така, защото буквално историята е толкова тъпа. Бях решил, че ще си направя блог, да качвам някакви неща и да видим какво ще стане. Чудих се как да го кръстя и измислих тази претенциозна глупост, просто защото си казах, че звучи интересно. Според мен това даже е лошо име. Опитах се да го сменя, но Фейсбук не прие. Бих го сменил на името си, защото няма нужда да се кръщаваш по определен начин или от псевдоними.

V.S.: Но все пак, това е нещото от което си започнал...
К.:
 Да, това казват повечето хора. Аз обаче нямам сантименталност, че от там съм започнал. По-скоро изпитвам срам.

V.S.: Срам? Съвсем сериозно ли каза срам?
К.:
 Винаги съм така! За мен първите неща, които правиш винаги са наивни. Понякога се раждат съкровища, защото си много чист и не мислиш за това, че някой ще те чете или за това точно какво правиш - нито имаш технически познания в писането, нито нищо! В повечето време обаче се раждат някакви неща, които после като ги погледнеш искаш да ги изтриеш от света, защото те е срам!

V.S.: Схванахме, обичаш писането! Предизвикваме те! Коя е най-красивата дума в българския език?
К.: 
Трътка! Съвсем сериозен съм! Защото е най-звучната и приятна за изговаряне дума в българския език. По такъв начин ти завърта езика - трътка...Звучи супер добре.

V.S.: А най-често използваш думата...
К.: 
Хм...таковата! Такова, нали се сещаш, като такова...

V.S.: За кого се сещаш, когато кажем "красив"?
К.:
 Руши Видинлиев, който не спечели! Хааа, Руши, как е! Шегувам се, разбира се! Той е много красив човек. Хора, какво правите! За кого гласувате, когато гласувате за някого!

V.S.: Ние гласуваме за красотата, а ти?
К.: 
Най-надцененото качество въобще. Защото хората се стремят към него страшно много. Човек, когато е роден, са му дадени някакви качества и общо взето не можеш да мръднеш много от тях, като изключвам всички операции и тем подобни! Хора, в днешно време, много, много искат да бъдат красиви. Защо? Много по-естествено е когато човек може да предложи нещо на друго ниво! Външният вид не е най-важното!

V.S.: На какво се възхищаваш тогава?
К.: 
Природата...Пейзажът, защото по някакъв начин просто е подредена чудесно. Ако някой се опита да я нареди така, никога няма да успее. Просто е перфектна!

V.S.: А по-какво се прехласва най-красивият мъж на България?
К.:
 Жена, все пак не съм безразличен към женската красота!

V.S.: И все пак красотата в най-чистата й форма е?
К.:
 Не знам защо, но си представих деца. Ако това е първото нещо, което трябва да кажа - си представям деца, защото са чисти и красиви.

V.S.: Знаем, че няма да искаш, но хайде де - издай ни тайна?
К.: 
Ммм... моята котка мирише ужасно! Имам котка, която изглежда страхотно и супер много я показвам на хората, обаче всъщност мирише много зле! Отвратително! Но иначе е много сладка.

V.S.: В любовта и войната всичко е позволено! Да си поиграем на шах, коя фигура избираш?
К.:
 Царицата, защото ходи навсякъде. И винаги избирам белите фигури.

V.S.: Един красив мъж винаги има скрити оръжия! Какво да очакваме от теб?
К.:
 След месец-два максимум ще изкарам първия си роман - нещо, по което работя вече две години! Мисля, че е доста по-сериозен продукт, защото винаги съм си представял, че ще пиша повече проза отколкото поезия. Надявам се да остана повече в прозата и мисля, че хората ще го харесат. А с издаването на романа, на премиерата му ще издам тайна, която е свързана с него, която ще е по-скоро свързана с разпространението му. Аз и издателството ми - Жанет 45, искаме да намерим начин книгите да са по-достъпни за хората!

V.S.: А за какво ще ни разказваш в романа?
К.:
 Става въпрос за обичането и невъзможността да обичаш. Тези две неща като съпоставка и повече не мога да кажа, защото ще издам сюжета.

V.S.: За финал, Константин в три думи?
К.: 
Един спретнат човек! И като финал: Руши, съжалявам, наистина ти си по-красивият! Не те познавам, но...

 

Коментари: 0

За да коментираш, е необходимо да влезеш в профила си. Ако все още нямаш такъв, използвай линка "Регистрация" по-долу.