Най-красивите българки на 2016-та: Златните КРАСАВИЦИ от Отбора

Красавиците Михаела Маевска, Ренета Камберова, Християна Тодорова, Цветелина Найденова и Любомира Казанова безапелационно разбиха всяка конкуренция и спечелиха традиционната ни годишна класация: Топ 50 на най-красивите българи, която View Sofia прави за осма поредна година.

Наскоро прекрасните ни силни момичета вдигнаха 12 хиляди насълзени зрители на крака на бенефиса си в Арена Армеец, с който след 7 години и 81 медала се сбогуваха с публиката и се оттеглиха от националния отбор по художествена гимнастика.

Намираме за обещанато интервю Грациите на България отново в залата, където, освен на впечатляващото им високо спортно майсторство, се порадвахме и на един красив разговор!

Ето го:

V.S.: Спечелихте конкурса, традиционен и абсолютно открит, в който читателите ни избират. Честито! Като говорим за красота, кое е най-красивото във вас?
Михаела Маевска: Радваме се, че сме избрани за най-красивите българки!! Най-красивото в нас е силата ни!!
Ренета Камберова: Благодарим много на хората, гласували за нас! Очите са прозорец към душата, а моите очи са с много красив цвят!
Цветелина Найденова: Благодаря! Може би трябва да попитате някой друг, аз не мога да кажа.
Християна Тодорова: Благодаря. Мисля, че притежавам красиво сърце и красива усмивка.
Любомира Казанова: Благодарим за признанието и за това, че сме спечелили конкурса! Може би най-красивото в нас е, че буквално сме едно цяло, което трудно някой би разрушил или разделил.

V.S.: А обратното на красивото?
М: Няма такова!
Р: Всеки има своите недостатъци и черти в себе си, които не харесва.
Ц: В характера имам много некрасиви черти!
Х: Никой не е перфектен и всеки човек си има кусури, без значение дали тези недостатъци са в характера или чисто визуално. Аз също имам неща, които не харесвам в себе си, но мисля да не ги разкривам.
Л: Не мисля, че имаме!

V.S.: Знем много за вас, и все пак, какво още не сме имали приятото удоволствие да разкрием за вашите тайни и особености?
М: Май че няма нещо, останало скрито!
Р: На терена сме в абсолютен синхрон, но нямаме нищо общо в характерите си!
Ц: Доста добре сте запознати с нас, но може би не знаете за различните ни качества извън спорта.
Х: Естествени и истински, с чисти души и запазили детското в себе си.
Л: Ами, всъщност, ние доста сме се разкрили пред обществото и не смятам, че има нещо, което да не познавате в нас!

V.S.: Как стана всичко с гимнастиката? Как тръгна?
М: Всичко тръгна преди 18 години! Желанието беше мое.А гимнастиката е животът ми дотук!
Р: Художествената гимнастика - това са 18 години от живота ми, отдадени изцяло на нея, всичко започна, когато бях на 7!
Ц: Художествената гимнастика е най-красивия и женствен спорт! Всичко тръгна, когато бях на 4 и моите родители ме заведоха в залата на СК СЛАВИЯ.
Х: Бях на 4 годинки, когато майка ми ме заведе в залата. Почти нищо не помня от този ден, но знам, че съм нямала търпение да започна още веднага с тренировките.
Л: Художествената гимнастика е всичко, което съм видяла от живота досега, аз друга сфера на живота не познавам, тя е моят живот от 16 години насам, мисля, че ще продължи още минимум толкова.

V.S.: Медал от Олимпиада! Какво е усещането?
М: Само този, който го изпита, ще разбере какво е!
Р: Усещането е една огромна удовлетвореност от собствения труд. След този медал излизам от професионалния спорт с високо вдигната глава!
Ц: Това беше мечтата на всички!!! Чувството е неописуемо... Няма такава радост!
Х: Не може да се опише. Само човек, който е изживял същата емоция, само той може да разбере какво е усещането. С една дума "неописуемо".
Л: Неописуемо е. Няма как да ви кажа, само хората, които го имат, знаят какво е!

V.S.: 7 години и 81 медала... Ако броим от обратната страна, как изглежа цената на това?
М: 18 -одишен труд, една мечта, много лишения.
Р: Жертвите са много, но когато погледна към всички медали и когато усетя любовта на хората, си казвам - Струваше си!
Ц: Много лишения, много труд, много болка, но и много поводи за гордост!
Х: Много лишения, много труд, много травми и много тренировки.
Л: Реално цялото ти детство заминава по дяволите. Ние от малки сме по-залите, докато другите деца са си играли навън, ние сме били на тренировки. Другото, което ние нямаме възможност да сме често със семействата си, с приятелите си даже, което пък не е ок, знаете, връзки от разстояние на днешно време много трудно продължават, и внимание, внимание и грижи за себе си!

V.S.: Кое е най-красивото движение?
М: В гимнастиката всяко движение се изпипва докрай! Това е един от най-красивите спортове!
Р: Най-красивото движение е това, което идва от сърцето, минава по цялото ти тяло и достига до душата на този, който те гледа!
Ц: Те са много, но, според мен, красотата в спорта е когато движенията на тялото се съчетават с уреда и музиката!
Х: Най-красивото движение се получава тогава, когато го правиш с удоволствие и влагаш цялата си любов в него.
Л: Няма конкретно движение според мен, то е красиво самото цялостно съчетание, направено и изпипано до най-най-малките детайли. Красив е целият ни спорт!

V.S.: А какво всъщност е красотата?
М: Не случайно казват, красотата ще спаси Света!
Р: Красотата може да е много неща.
Ц: Красотата е вътрешно усещане!
Х: Олицетворение на душевната хармония в човека.
Л: За мен лично, красотата не е само външна, тя е какъв човек си и отвътре!

V.S.: И все пак, най-красивото нещо е?
М: Природата!
Р: Любовта
Ц: Във всяко нещо можеш да откриеш красота, но според мен любовта е красива!
Х: Чувството, когато обичаш и си обичан. А когато е взаимно, тогава е най-красиво.
Л: Не знам, може би природата!

V.S.: По каво се прехласват най-красивите момичета на България?
М: Залезът!
Р: Споменът, който те кара да се усмихваш без да се усещаш!
Ц: Умът.
Х: Животът.
Л: Изгревът.

V.S.: Да живее...
М: Любовта!
Р: Природата.
Ц: ... нашата история.
Х: Любовта.
Л: Любов!

V.S.: Най-хубавото нещо около вас в личен план?
М: Очите на мъжа ми!
Р: Моментите, споделени с любим човек!
Ц: Нашите спомени!
Х: Щастливите хора.
Л: Моите приятелки.

V.S.: Издайте ни поне по една, едничка тайна?
М: Тайните са си тайни!
Р: Мога да гледам звездите в небето, залезите и огромните вълни с часове! Обожавам ги!
Ц: Ако я издам, няма да е тайна!
Х: Изпитвам панически страх от кучета, без значение от техните размери.
Л: Няма! Нали затова е тайна!

V.S.: А сега накъде?
М: Отново в залата, но от другата страна!!
Р: Скоро ще разберете!
Ц: След бенефиса ни се отвориха нови възможности отново да бъдем отбор!
Х: Това, което ще кажа е, че още дълго ще ни виждате като отбор.
Л: Отново в залата, но от другата страна!

V.S.: Предадохте щафетата на следващите златни надежди. За какво трябва да внимават те и в какво да вярват?
М: Да вярват и да не се отказват от мечтите си.
Р: Трябва да бъдат истински колектив и никога да не се отказват при трудност! Защото пътят към успеха не е лек!
Ц: Трябва да вярват в успеха и, разбира се, на треньора!
Х: Трябва да вярват в мечтите си и на треньорите до тях, и да не ги е страх да мечтаят. Няма големи или малки мечти, има осъществени мечти и чувството, когато си успял да ги сбъднеш, е нещо велико!
Л: Да не спират да вярват и да са много упорити!

V.S.: Опишете се в три думи?
М: Добра, красива и умна!
Р: Аз съм позитивна, с чувство за хумор и съм едно от златните момичета на България!
Ц: Талантлива, успешна и амбициозна.
Х: Организирана, чувствителна и отговорна.
Л: Позитивна, грижовна и силно обичаща!