Годината е 1914, а на бял свят се появява "Making a Living", филмът, с който изгрява звездата на Чарлс Спенсър Чаплин. По-късно същата година, британският актьор измисля образа, с който го свързваме и до ден днешен във филма "Kid Auto Races at Venice", и с който става Любимец.
И няма как иначе - всички сме гледали безумно смешните сцени, в които по детски нескопосано, героят му попада в куп безумни ситуации, подсилени още повече от комичния му външен вид - широки панталони, тясно сако, огромни обувки и мъничка шапка. Образ, който няма да забравим никога!
Е, това е Чарли Чаплин, вечният скитник, на когото нямото кино принадлежи, но думите извън него, които остават като завещание за нас, са дори по-ценни. Взимаме ги от речта му по повод неговия 70-годишен юбилей, за да разберем какви уроци е научил и какво призовава да научим и ние.
"Когато обикнах себе си, разбрах, че мъката и страданието са само предупреждаващи сигнали, че живея срещу своята собствена истина. Днес вече знам, че това се нарича: “Да бъдеш самия себе си”.
Когато обикнах себе си, разбрах колко много може да бъде обиден някой, ако го заставят да изпълнява собствените ми желания, когато още не е настъпило времето, и човекът още не е готов, и този човек – съм аз самия. Днес наричам това: “Самоуважение”.
Когато обикнах себе си, престанах да си пожелавам друг живот, и изведнъж видях, че животът, който живея сега, ми предоставя всички възможности за растеж. Днес наричам това: “Зрялост”.
Когато обикнах себе си, разбрах, че при всякакви обстоятелства се намирам на правилното място, в правилното време и всичко става изключително в точния момент. Мога винаги да съм спокоен. Сега наричам това: “Увереност в себе си”.
Когато обикнах себе си, престанах да крада от собственото си време и да мечтая за големи бъдещи проекти. Днес правя само това, което ми носи радост и ме прави щастлив, което обичам и което кара сърцето ми да се усмихва. Правя това така, както искам и в своя собствен ритъм. Днес наричам това: “Простота”.
Когато обикнах себе си, аз се освободих от всичко вредно за здравето ми – храна, хора, вещи, ситуации; всичко, което ме води надолу и ме отклонява от моя собствен път. Днес наричам това: “Любов към самия себе си”.
Когато обикнах себе си, престанах винаги да съм правият. И именно тогава започнах все по-малко и по-малко да греша. Днес разбрах, че това е: “Скромност”.
Когато обикнах себе си, престанах да живея с миналото и да се тревожа за бъдещето.
Днес живея само в сегашния момент и наричам това: “Удовлетворение”.
Когато обикнах себе си, осъзнах, че умът ми може да ми пречи и от него мога да се разболея. Но когато го свързах със сърцето си, той веднага стана моят ценен съюзник. Днес наричам тази връзка: “Мъдрост на сърцето”.
Ние не трябва повече да се страхуваме от спорове, от конфронтации, от проблеми със самите нас и с другите хора. Даже звезди се сблъскват и от техния сблъсък се раждат нови светове. Днес знам, че това е: “Животът”.
