По света и от нас: Млечният път от Пловдив до Ню Йорк!

Преди броени дни един българин прослави страната ни така, както го заслужава! Което му струва време, търпение, воля и вяра, но пък няма цена...

Преди броени дни един българин прослави страната ни така, както го заслужава! Което му струва време, търпение, воля и вяра, но пък няма цена.

Сваляме шапка на Атанас Вълев, защото наградата за упорития му труд най-накрая, след години усилия, трудности, неволи и вяра, го озарява. Награда в пряк и преносен смисъл. Награда, на която той не гледа отвисоко, нито слага на пиедестал. Награда, която само ще му напомня кой е, откъде е, къде е стигнал и как е извървял пътя дотам.

Браво, Наско! Най-после успя да пребориш голямата американска конкуренция и да станеш #1 в САЩ! Накратко и в резюме:

Атанас отпътува зад Атлантическия океан към страната на неограничените възможности през далечната 1991-ва година с няма и 300 $ джобни и една китара. Прави, струва, опитва се да съществува… и така до днес, когато вече не е просто момчето с бленуваните мечти. Сега е мъж с осъществени мечти и още житейски планове.

Роденият в Града на Тепетата бизнесмен наскоро съкруши съревноваващите се в местната голяма класация на сайта Dairy Foods и нареди на първо място киселото си мляко „Тримона” . В проучването на сайта са регистрирани над 7 хиляди гласа. Участниците в допитването трябва да изберат десетте най-добри от общо 30 продукта, предложени от редакторите на изданието. В продължение на 30 дни всеки има възможността да гласува за най-добрите млечни продукти в САЩ, като в списъка попадат още производители на сладоледи, сирена и прясно мляко.



„Trimona е органичен продукт, направен изцяло от мляко, без ГМО, глутен и захар и прокарва своя вкусова линия с боровинки и лавандула”, описват в Dairy Foods млякото ни. Рекламният слоган, с лека закачка по съседски балкански, гласи: "Нека гърците си имат техните философи, киселото мляко оставете на нас".



Това не е първата „номинация” за Наско: преди 3 години Trimona достига до финала на престижния конкурс "Произведено в Америка". Състезанието е много популярно в САЩ, тъй като се организира от известната телевизионна водеща и бизнес дама Марта Стюарт и изключително много насърчава местното производство. Продуктът тогава става победител в категорията "Храни, земеделие, устойчивост", а вече 4 години Насковото кисело мляко гордо украсява витрините на магазините от престижната марка Whole Foods Market, за които е необходим висок стандарт на продуктите и стриктен надзор от страна на контролиращата агенция за био храни, за да попаднат сред предлаганите в тях стоки. А щом млякото е там, значи го търсят! И така вече в 40 от щатите, към които месечно около 6 хиляди галона кисело мляко с марката „Тримона” потеглят от Ню Йорк.

Наско живее в Ню Йорк със семейството си. Млякото произвежда в планините в северната част на щата, където има тучни поляни и пасящи крави, и ползва прословутата бактерия за заквасване на мляко „Лактобацилус Булгарикус”. За която развенчава мита, че може само в България да „се намери”. Тя може да се произведе, буквално, навсякъде, където й бъдат предложени подходящите условия. Наско и компания правят именно това, повече от успешно!

Свързахме се с това харизматично момче, вече страхотно зареждащ мъж, за да разкаже накратко от първо лице туй-онуй за себе си и пътя, извървян дотук.



V.S.: Наско, кажи ни защо и как замина за Щатите, за самото пътуване дотам - в онези времена със сигурност е било голямо приключение! Беше ли те страх да го направиш, да изоставяш дом, близки, приятели...
А.В.:
 Не, не бих казал, че съм се страхувал. Авантюрист съм по душа - хобитата ми са музика, театър, кино, фотография, футбол и готварство. А по професия съм агроинженер, така че заминах за Щатите по програма за обмяна на опит в селското стопанство. Около самото пътуване не мога да кажа, че имаше нещо свръхинтересно - качих се на самолета и прелетях. 

V.S.: Кое е буквално първото нещо, с което си спомняш, че те порази Америка и все още те поразява? Какво не й харесваш и заради кое не ти се ще да я напускаш? Или по друг начин казано - тя ли е „любовницата”?
А.В.: 
Това, че не видях на летището Пол Нюман и Робърт Редфорд. От малък обичах английски, въпреки че учех френски. Като дете обикалях блока, марширувайки заедно с децата от махалата, строени зад мен, и пеех на някакъв измислен английски език. Не харесвам така наречения „road rage”, (идиом, който ще рече автомобилно грубиянство на пътя), особено в Ню Йорк - показване на средни пръсти, крещене, отнемане на предимство…


Съпругата на Наско Диана

V.S.: Как се отразява средата в САЩ на децата ви Нанси и Дилян, къде повече им харесва и защо? А вие, като техни родители и хора, израснали в други време и условия, припознавате ли становището си с тяхното?
А.В.:
 Макар и родени в Америка, самите те се наричат българи. Както и още много други деца на приятели, които се възприемат по този начин. Харесва им и в двете държави, както и на нас, но да не забравяме, че ние си идваме в България по-рядко, през 2-3 години, за съжаление. Стоим кратко и по-скоро сме туристи на посещение на близки и приятели. Честно казано, много неща ми липсват – хората като цяло, приятелите ми, природата ни. Но не и политиците и простотията.

V.S.: Какво те накара да се занимаваш с кисело мляко и защо го нарече „Тримона”? А какво си правил преди това там – как изкарва хляба си?
А.В.: 
Като много българи и аз започнах да си го правя вкъщи, и така вече почти 20 години. После се превърна в истински бизнес. Името „Тримона” идва от Тримонциум, пловдивчани знаят защо. Работим с различни фермери, от които взимаме мляко, и го носим да се обработва в мандра. А преди това съм се занимавал с какво ли не – от музикант в кръчма, през градинар, до поправки на платна за яхти и строителство на къщи.



V.S.: Какво те кара да се усмихваш и кое те вади от кожата? В тези два аспекта къде са сходствата и разликите между БГ и САЩ?
А.В.: 
Усмихнат съм по рождение, освен ако не са ми потънали гемиите (зодия рак съм). Изкарване извън кожата е силно казано, но не ми харесва, когато хората не се изслушват и се прекъсват. Българите са по-емоционални и искат да споделят със света всичко, което знаят. Няма нищо лошо в това. Повечето, с което искат да се похвалят, светът едва ли го е чувал, като киселото мляко, например. 

V.S.: Как се зареждаш и какви здравословни неща „си причиняваш”?
А.В.: 
О, това е обширна тема за отделен разговор. Много държа на спортуването. Тичам бос, сутрин рано бягам по брега на океана, обичам да се разхождам сред природата, играя футбол, консумирам истинско кисело мляко… Но добрият сън е най-важното! След него идва добрата храна, която обаче изисква знание и отсяване на информация, най-вече от „интернетни експерти“.



V.S.: На Ивановден преди две години си пожелаваш: „Надяваме се през Новата Година да достигнем до всеки един американски щат. И не само в Америка. Желанието да преплуваме океана е доста дръзко, но не и невъзможно!” Две години по-късно докъде стигна това твое желание? Америка наистина ли е страна на неограничените възможности и какво „иска” от теб Тя, за да ти даде?
А.В.: 
Ами, какво да кажа… Спечелихме първото място в Dairy Foods и това е страхотно. Разбрах, че Америка нищо конкретно не иска от теб, просто ти подсказва кои са новите течения в индустрията. Просто трябва да ги следваш. Новаторите постоянно измислят и предлагат нови и нови „неща”, така че процесът е двустранен. Връщането на старото, истинското, също би могло да бъде добър ход към успеха.

V.S.: А каква е твоята мечта? Сбъдната ли е или още не?
А.В.: 
Не е по различна от тази на Джон Ленън – “Imagine all the people…”

V.S.: Как си представяше живота си, докато беше дете? 
А.В.: 
О, за какво ли не съм си мислел и фантазирал?! Понякога съжалявам, че не станах професионален музикант, но за това се иска много труд, талант и воля, а на мен някои от тези неща май ми липсват. Затова съм си сложил снимка с китара на ФБ, за да ме вдъхновявя и поне да поддържам хобито си.

V.S.: А голям ли си вече? За какво все още не си и никога няма да бъдеш?
А.В.: 
Не съм и никога няма да порасна! Отказвам да остарявам. 

V.S.: Ще се върнеш ли в България?
А.В.: 
Семейството и работата ми са тук, в Америка, но обичам да пътувам и бих искал да мога да прекарвам по-дълго време в България. Идеално ще е, ако мога безспирно да „прелитам“ от единия до другия бряг, но балансът е трудно постижимо нещо. Също като да изравниш везна, но само с една тежест…


„Планината и чистият въздух са лекарство против ежедневния стрес и нежеланите резултати от политическите избори по света и у нас. Бележка от автора: походът в планината не е бягство от гражданска отговорност".

Очаровани сме от духа и желанието на Атанас Вълев и му пожелаваме огромна шепа успех във всичките му начинания!

Коментари: 0

За да коментираш, е необходимо да влезеш в профила си. Ако все още нямаш такъв, използвай линка "Регистрация" по-долу.