Следва

Love to quote: "Парадоксът на нашето време" от Джордж Карлин

Приятели след края на връзката? Може, особено ако искате тя да се възроди отново!

Един от най-мъчителните психологически проблеми след края на една връзка е стремежът на някой от бившите партньори с всички сили да си придава вид...

Love преди 7 години

Ужасно мъчително и свръхчесто - връзката е приключила, но единият от двамата продължава да вярва, че нищо не се е променило. Сред най-мъчителните психологически проблеми след края на една връзка е стремежът на някой от бившите партньори с всички сили да си придава вид, че все едно нищо не се е случило и всичко е, както е било. Получава се своеобразен „живот на любовта след смъртта“.

Семейни психолози, поканени от различни институции и издания, дават отговори на някои от най-наболелите въпроси за отношенията след края на връзката. Първо въпросите, после и отговорите:  

Олег, 22 г. : „Как да се държа с бившата си приятелка? Бяхме заедно четири години, от втори курс. Общувахме прекрасно, беше ни комфортно един с друг. Но преди половин година тя коренно се промени и започна да изисква, стана рязка, започна да прави скандали за неща, за които преди време не обелваше дума. Опитах се да намеря подход към нея, но не се получи. Дори разговарях с майка й, която ми каза, че тя иска да се омъжи, а аз не й бях предложил. За което си има и причини – нямах жилище, кола, току що бях започнал прилична работа. Опитах се да й обясня, че имам намерение да се омъжим, но след време. Тя отговори, че не желае да прекара остатъка от живота си с мен. Предложи ми да се разделим за известно време и след две седмици ми каза, че иска да си останем приятели. Така общуваме вече втори месец, но нищо не се получава. Тя отговаря на съобщенията и позвъняванията ми след няколко дни, не идва на срещите ни, докато аз я чакам с букет в някое заведение… Не се решавам да споря с нея, защото ме е страх, че тя ще прекрати всякаква комуникация. Как да постъпя?“

Елена, 26 г. : „Вече втора година живея с надеждата да се случи чудо. Вярвам, че приятелят ми ще се върне при мен. Той е на 28, познаваме се от две. Компютърен специалист е, занимава се и с фотография – висок, спортен тип, обича природата. Самата аз заради него започнах да се интересувам от компютри и спорт. По всякакъв начин се стараех да се доближавам до неговите интереси, за да има за какво да общуваме, но той не ме възприемаше като влюбена жена, а по-скоро като приятел. Прекарвахме много време заедно, но той така и не прояви интерес към мен като към жена. Отбягваше целувките ми и опитите ми да станем интимни. В един момент реших да сложа картите на масата, но той на секундата ме сряза, казвайки, че не ми е давал никакви надежди и че просто се е отнасял добре с мен. След това просто престана да ме търси, а когато аз го поканя на среща, категорично отказва. Мога ли да направя нещо, за да си го върна? И мога ли да се надявам на нещо въобще, непрекъснато мисля за него!?“

Веселин, 27 г. : „При мен всичко е като в известната поговорка: „С жените лошо, без тях – още по-лошо“. Осем месеца излизах с едно момиче, а тя сама направи първата крачка към по-сериозни отношения. Но преди два месеца нещата коренно се промениха. Според мен причината е сватбата на по-малката й сестра, която си намери момче от богато семейство. Мисля, че приятелката ми в този момент реши, че не съм достатъчно добър за нея и така започна постепенно да ме отблъсква. По принцип не се разстроих много, защото не смятах да се женя за нея, а и момичета – колкото щеш! Но исках да запазим нормални отношения и затова седнахме да поговорим. Разбрахме се да се виждаме от време на време. В действителност нищо не се получи, понякога ми пише, но избягва да се вижда с мен. Намирам се в нелепа ситуация. Как е редно да постъпя? Ако спра да отговарям на смс-ите й и да я каня да се видим, аз ли ще съм виновен за края на отношенията ни? Не искам да излизам „черен“ в тази ситуация, защото не аз взех решението за края на отношенията ни…“

Психолозите смятат, че описаните в писмата ситуации са толкова разпространени, че за тях трайно се е закрепило определението: „хората прекратяват любовните отношения, но си остават приятели“. Много от хората са убедени, че любовните отношения трябва да бъдат прекратени навреме, за да не се стига до драми, да се запази взаимното уважение и за да може бившите партньори да продължат да общуват, макар и в друг формат. Прието е, че след произнасянето на ритуалната фраза „нека да си останем приятели“, бившите възлюбени с усмивка започват нов живот, престават да правят секс, но продължават да общуват и трогателно да се грижат един за друг. Само че, наблюденията от живота не потвърждават истинността на тази картинка. Мигът на превръщането на любимите в „просто приятели“ не е нищо повече от мит, „дафинов лист“, прикриващ колосалните душевни страдания на разделилите се партньори. Затова, добре е да обобщим причините, поради които бившите партньори, разделяйки се, се опитват да останат „просто приятели“.

11 причини, които превръщат влюбените в „просто приятели“

Причина 1: Единият от партньорите се стреми към брак. Времето, което тези хора са могли да си позволят да загубят за приятелство без краен резултат, е приключило. На един от дуета му е необходимо да поеме пътя си в живота, да си намери половинка и да създаде семейство. Вторият партньор разбира това прекрасно и по тази причина взима решение тихо да се отдръпне настрани…

Причина 2: Влюбените са стигнали до пика на отношенията си, но са във вихъра на годините си – учат, работят, занимават се с бизнес и не желаят да се женят все още. Ако притежават известен жизнен опит, то съвсем ясно разбират, че ги очаква регрес, охлаждане на отношенията, караници и раздяла. Те не желаят банално-скандален край на тази прекрасна връзка и затова стигат до извода, че е време сами да сложат точката.

Причина 3: Рязко са се променили жизнените обстоятелства. На един от двамата му се налага за дълго или завинаги да се премести в друг град или държава, а вторият партньор няма никакви намерения да го последва.

Причина 4: При единия от партньорите значително се е влошило материалното състояние – безработица, дългове и т.н. Този човек разбира, че отношенията му с любимия човек нямат перспектива и взима решение да не храни половинката си с празни обещания.

Причина 5: Един от партньорите се е разболял неизлечимо или е останал инвалид и е наясно, че състоянието му обрича половинката му на множество страдания. Той предпочита да изживява болката си сам, само и само да облекчи живота на другия.

Причина 6: Някой от двамата ясно осъзнава, че любимият му човек не се вписва в представата за собственото му светло бъдеще. Порасналото ниво на изисквания, преди всичко материално, се оказва такова, че не може да бъде покрито. Но чувствата не могат да бъдат скрити в джоба…

Причина 7: Върху младите и финансово зависими партньори родителите оказват влияние. Те имат съвсем други виждания за бъдещето на детето си и затова му поставят жестоки условия за прекратяване на отношенията си. Те или напълно капитулират, или си придават вид, че са съгласни с тези условия. Разделяйки се, младите не престават да се надяват, че в бъдеще ще се съберат отново. За съжаление, не всички имат този късмет.

Причина 8: Двамата се обичат, но са все още прекалено млади. На тях просто им се иска да опитат и друг вариант на отношения, други партньори, в това число и сексуални.

Причина 9: От самото начало между партньорите е имало единствено сексуални отношения, както се казва – никой от никого нищо не е искал. Двамата се влюбват един в друг, без да планират, неочаквано дори за самите тях. Моралните предразсъдъци на един от двамата му пречат да създаде семейство с човек, с когото е правил секс още на първата среща.

Причина 10: Командировката, пътуването, лятната почивка – всичко това е свършило и временната двойка трябва да се раздели, съдейки по всичко – завинаги.

Причина 11: Още докато имат връзка, единият от партньорите се запознава с друг човек. Новите чувства и остротата на сексуалните усещания просто убиват текущите отношения. Неискайки все още да се разделя с настоящия си партньор, единият просто оставя нещата да приключат от само себе си. Това по всякакъв начин дразни първият партньор, който усеща, че времето, прекарано с любимия човек е намаляло. Той вижда, че нещо не е както трябва. В крайна сметка, кривналият от двамата, или е принуден да признае каква е истината, или измисля някакви жизнени проблеми и предлага да си останат приятели.

Това са най-разпространените причини, според които възниква сложната и болезнена ситуация „разделяме се като приятели, защото се обичаме“. По-нататък, според специалистите в областта на отношенията, са възможни няколко сценария за развитие на отношенията.

Сценарий №1: Приятелството е агония за отношенията:
След като любовните отношения преминат в приятелски, те могат да продължат месеци, дори и години. Чувствата ту ще пламват, ту ще гаснат, а партньорите ще се опитват много пъти да върнат загубените любовни отношения, но просто ще губят времето си. В края на краищата, на един от двамата ще му омръзне и всякаква комуникация ще бъде прекратена. Наистина един от двамата може да продължава да обича и да страда, но, разбирайки, че при другия не е така, с времето е принуден да се примири.

Сценарий №2. Паузата в крайна сметка се оказва временна:
Преминавайки през конфликти, дори сбогувайки се завинаги и, хващайки се с нови партньори, възлюбените все пак намират сили в себе си да се съберат отново след няколко месеца или години раздяла.

Сценарий №3. Приятелството е наказание за страха на партньорите:
След няколко опита за подобряване на отношенията партньорите наистина остават приятели – споделят си, пишат си, поздравяват се за празниците. Така могат да минат много години, дори цял живот. Двамата създават собствени семейства, имат деца, но не губят контакт един с друг – дори понякога имат интимни отношения. Но истината е, че това само привидно са приятелски отношения, а реално е само мъчение… Страхът да се борят за любовта си е взаимното им наказание.

Излиза че, приятелството след любовта не е нищо повече от:

- продължително запазване на надеждата пълноценните любовни отношения да се възстановят от страната на единия партньор;

- неловкост и срам за собственото поведение при този партньор, който е бил инициатор за раздялата. Той поне морално се старае да се реабилитира, оправдавайки се пред зарязаната половинка и опитвайки се да смекчи психологическия удар;

- усложнение на процеса на създаване и развитие на новите любовни отношения и за двамата партньори;

– в заключение, това е садомазохистично разтягане на душевните мъки след края на любовта.

Анкета

Има ли шанс за приятелство след края на връзката? Как мислите вие?

More Love