Времето е оставило по лицето й паяжина от емоции. Очите са същите, както винаги, тъмни и оживени от любопитство, подчертани с мъничко, току-що нанесен черен грим. Движи се е лежерна елегантност и се изтяга на фотьойла, от който ще ми разкаже живота си, миналото и настоящето, с поведението на примадона на миналото.
Усмихва се, докато мнозина я спират, за да се ръкуват с нея или да я поздравят. Усмихва се, отговаряйки на комплиментите с: "О, преувеличавате" или пък "Наистина ли?". Усмихва се, особено когато й задаваш неудобен въпрос и умело си служи с ирония и добри маниери, за да го избегне.
Съвсем накратко ще ми разкаже за най-важните мъже в живота си, от Монтичели до Делон и с финес ще коментира въпроси, свързани с партньора й от повече от 40 години, режисьора Паскуале Скуитиери ( "Никога не съм се омъжвала" отбелязва уверено). Тя е нарочена за "най-хубавото нещо в Италия след спагетите." И на 78 години, въпреки бръчките, които свидетелстват за упоритостта й да не се поддаде на изкушението да се подмлади изкуствено, тя все още е красива.
Обвита в тъмна вечерна рокля, тя задава първия въпрос. Пита за името ми. Отговарям, че е същото като нейното. "Не е възможно", казва без колебание, "Истинското ми име е Клауде, родена съм в Тунис и не знаех и думичка на италиански, когато дойдох тук." Разбира се, но си мисля, че трябва да има нещо специално в италианското й име, след като е кръстила и дъщеря си така. "Не, баща й го избра."
Какво е ежедневието на Клаудия Кардинале?
"Нормално. Нямам шофьори или каквито и да било ескорти. Живея в един прекрасен квартал на река Сена. Като малко селце е, всички ме познават и ме защитават. Те са тези които ме пазят, когато се разхождам, когато си купувам вестник сутрин... Спокоен живот. "
И никога не сте съжалявали за това?
"Никога. Има една поговорка на арабски: "Maktub" което значи "Така е писано," такава е съдбата. Винаги съм била такава - ако нещо не се случва, това означава, че не трябва да се случва.”
А няма ли нещо, което чувствате, че все още не се е случило?
"Не, още от детството си винаги съм била убедена че, ако искам – мога. Такава съм и до днес, в крайна сметка съм зодия овен.”
За какво си мислите преди да заспите?
"Вечерите ми преминават горе-долу така: гледам новини, чета, решавам кръстословици. Преди лягане разглеждам страниците с вицове и се смея. Много съм жизнерадостна”
Без никакво безпокойство, дори за отминаващото време?
"Не, нямам понятие какво е това. Не ме е страх. Нито от смъртта, нито от старостта. Нямам такива тревоги. Никога не съм се подлагала на каквито и да било процедури, не това ме вълнува.”
Мога ли да Ви попитам как така?
"Времето си минава и дори не си помислям как да го спра. Това е пълен абсурд.”
Изабела Роселини ми сподели в едно интервю, че е щастлива от възрастта си, защото минаването на годините върви ръка за ръка с едно вътрешно освобождаване. Какво мислите за това?
Винаги съм била свободна. От малка бях мъжкарана, биех се с другите деца, исках да докажа, че жената е по-силната. И е така: жената носи живот, ако я нямаше... сбогом (смее се) "
В действителност Вие цял живот сте се борили за свободата на жените.
"Да, като посланик на ЮНЕСКО, но и преди това: като се замисля защитавам правата на жените от 60-те години. Бях там, на всички протести, както във Франция, така и в Италия.”
И също така имате дъщеря.
"Която оставих да живее сама на 14 години. И с Патрик направих същото: на 19 се премести да живее в Ню Йорк. Много майки не го разбират, но да оставиш децата да живеят живота си свободно е от решаващо значение. Веднага се научават да поемат своята отговорност. "
Каква е връзката ви с тях днес?
"Невероятна. Може би затова никога нямам моменти на отчаяние. Късметлийка съм да имам две забележителни деца: едното е експерт по дизайна, и живее между Ню Йорк и Рим; а другото е образована жена, завършила историята на изкуството и също прескача от Париж в Рим. "
Каква майка сте?
"Ще обобщя с думата " свобода ". Вярвам в младите хора: често работя с новоизгряващи режисьори, обичам да им се дава шанс ".
А ако не бяхте станали актриса?
"Исках да изследвам планетата, исках да стана изследовател. И в известен смисъл, успях: работила съм по целия свят. Наскоро бях в Русия, Америка, Казабланка: постоянно обикалям!”
А какво правите с всички тези награди?
"Държа ги в хола, върху камината. Вече няма място, прекалено много са. "
Вие познавате някои от най-харизматичните и желани режисьори и актьори от света на киното. Какво ще кажете за една игра? Аз Ви казвам име, Вие – спомен.
Разбира се, да започваме!
Марчело Мастрояни...
"С Марчело съм работила в толкова много велики филми. „The Bell'Antonio”, „Осем и половина”. С него имаше само един малък проблем: беше лудо влюбен в мен. А аз никога не се поддадох."
Кажете ми истината възможно ли е да не Ви харесва?
"Никога не съм бъркала личния живот с работата. Талантлив и ужасно чаровен, Марчело за мен винаги си оставаше колега. "
Ален Делон...
"Винаги ми повтаря: Можехме да имаме дива любовна история, а вместо това се превърнахме в митична двойка ". Много добри приятели сме.
Бърт Ланкастър...
"Невероятен. Когато направи „Гепардът” всички му казваха: „Но как така, каубой, който да играе принцът? Не е възможно. " А ние се смеехме като луди. "
Жан-Пол Белмондо...
"Бяхме много лоши деца, правили сме неописуеми лудории. Веднъж ме накара да съблазня управителя на един хотел, докато той изнасяше всички мебели от фоайето на улицата ".
Марио Моничели...
"Спомням си, че изкрещя в тълпата: "Ето я примата, която започна с мен." И е вярно, на него дължа много. На снимачната площадка на „The Big Deal” не разбирах нищо, още не говорех италиански. Но той винаги успяваше да ме успокои.”
А какво ще ми кажете за Клаудия Кардинале? Не е мъж, но с това поведение на "мъжкарана" сякаш е.
"Тя е жена, която е направила всичко, за което е мечтала. Никога не се е предавала и винаги се е борила, защото в живота не бива да сваляме гарда си. "
След като се сбогувахме орди от почитатели я връхлетяха. Тя благодари, позира за снимки, автографи, усмихва се. Отивам си с този образ, мислейки си, че може би това е тайната на неостаряващия чар: смесица от хумор и желание за борба, без да се предаваш никога.
