Той е номиниран за "Икар" 2017. Той е толкова обаятелен, че застане ли на сцената не му трябват повече от няколко стола. Той е Васил Дуев.
Актьор, режисьор, драматург. Ако не сте посещавали негов спектакъл, то моментално трябва да поправите тази грешка, защото после ще искате да гледате отново и отново!
Обещаваме ви, че моноспектакълът "Всичко на масата", на 27-ми февруари в Сфумато, ще ви остави без дъх, без думи, без нищо! "Самотни персонажи" пък, където е автор, режисьор и актьор, също е гигантически обаятелен! А в антипиесата "Плешивата певица", на 10-ти март в Сфумато, режисира Георги Гоцин, който помните от петъчния ни блиц преди време ТУК!
"Плешивата певица"
Дуев е от хората, които няма как да се впишат в рамките на нещата, поради простата причина, че нямат никакво желание. Затова и блицът ни с него е от различните, от тези очарователно различните:
Утрото... на 22-ри февруари 2017-та
„Ей такова да е всяко утро,
палтото си захвърлил февруари на май да заприлича...
Хора, изоставили колите си из пътя,
себе си да закарфичат с длани в слънчевите струни.
А моята кола, превърната на дим машина,
сепнала се по средата на площада
и пушекът дописва буквите по сцената на бежова тетрадка -
почти като във представление от Стайко.
Сградите така са разцъфтели,
дори панелите в (без)крайните квартали.
Крилата на дърветата измислят си повея :
дощяло им се да блусират, без да са пияни даже -
под инфразвуци на безоблачни акорди.
Във 9 и 45 чашата с кафе е още пълна
и целият ни град не вярва,
че след минута 9 и 46 ще стане.”
написано 22.02.2017г. /към 10 без малко/
Кадър от моноспектакъла "Всичко на масата"
Закуската... е най-важна преди цигарите. Началото... е вдъхновението, подир него идеята, тя поражда мечтата и започва Пътят... който ти решаваш и сам чертаеш, макар да не можеш да повярваш, че светлото ти намерение няма как да срещне пречки, понеже е за добро - по-малко за теб, повече за другите. Щом срещнеш пречещи обстоятелства, трябва да опиташ да ги пребориш чрез сила, воля или търпение (или и трите) – за тях енергия е хубаво да си успял да събереш в Отпускането... , което задължително трябва да си уреждаш , понеже в него и в мързелуването често идват вдъхновенията за други начала. Сигурността... е делюзия на „сигурните”. Честно казано, когато видя някой напълно уверен в себе си, в познанията и силите си, допускам неговата ограниченост и ретроградност, понеже Колебанието... е човешко, твърде човешко. Ако отсъства, то човекът дъхти на лицемерие, а ако не е лицемерие – то вероятно става дума за нездрави нерви, които са прикрити със слоеве боя, затулили човека изпод стара маска. Усещането... , за искреност, слабост, воля, състрадание е това, на което съм склонен да повярвам. Ако трябва да продължа със себичностите – Усещането, което най-обичам, е щом видя, че това, което сторя, значи нещо за хората. За съжаление не мога да се зарадвам достатъчно, когато понякога стореното значи повече за другите от очакваното. Предполага се, че там, след откровението би следвало да се зарадваш, поуспокоиш, понякога е толкова искрено, че не се очаква да продължиш повече, защото обективно няма нужда, ала предстоящите мечти очакват случване и оцеляваш в тяхна полза и просто казваш „Благодаря”, но твоето „Благодаря” няма тежестта, която му приляга. Така или иначе Вярата... към ползата от бъдните творби, не е само твоя. Допускам Нещо над ти праща новите сюжети и То ти дава право да повярваш в тях, че те са верни и ще има кой да вярва в тях, и дори неверника ще сторят по-наивен . Резонен е Страхът... , че подобни патетизми водят до живот в представа, неземен, въобразен и именно Страхът успява да те брани от подобно пропадало. И по-рано се е случвало да пиша, че най-укрепващият страх е този от безстрашието. Това е Обещанието... , което сам наложих си, но виждам вече, че безстрашието като етап и с известна мярка е полезен способ. Което ще рече, че страшно става, щом безстрашието превърне се в константа, която , сигурен съм ще разсее от Целта... , която според мен са хората, поискали да срещнат твоя труд, неволите и непорасналите радости. Били те зрители-съучастници, четящите прежни или бъдни текстове или пък този, по който се старая също да прилича на изкуство, измолвам Вдъхновението... да навигира пръстите по черните клавиши, защото то е моята младост, понеже винаги е ново и общуващо със други, приканвайки към всеобщо В – ДЪХ – НОВ – е – НИЕ . То е действащо лице, спътник към планетата на всеки смъртен и цяр срещу Умората... или по-скоро неин съюзник, балансьор . Умората и тя е постоянна, особено в България, особено като работиш не за да изкараш кинти, а за рими, така Финалът... ще е като филм от италианец , с отвъдсловесни кадри и музика от Мориконе. Не говоря за „ Нощта...” на Антониони, вярвам повече във Дино Ризи, Сорентино, Торнаторе и Фелини. И Сънят... ще бъде вече вечен. Алармите от телефона ще звънят за някой друг, надявам се Мечтата... си получил от красивите частици моята мечта родили, която вярва във възможност за живот метафизичен, където Любовта... преодолява повече декади,
валутите отсъстват,
трудът не бива робски,
а егоцентризмът никога не съществува в името на зло,
където Ти... и аз, и всички други сме едно.
.... Ау, колко инфантилна рима.
"Пилето"
P.S.: Ние отиваме да гледаме "Пилето" на 9-ти март в Младжеки театър! А ти кой от спектаклите си избра? Или направо вече взе билети за всички?
More from View Sofia
Джак Никълсън: Една легенда на 80!
Истинската легенда на Холивуд утре празнува юбилей!...
Дядо Мич се целува с 37-годишно гадже
Мич Бюканън отново в действие!...
Никълъс Кейдж вдига сватба с 23-годишна гримьорка
wedding bells...
