Следва

PFW Есен/Зима 2017-та: Balenciaga

Art Act: Ека от страната на чудесата!

Дизайнерката Ека Бичинашвили в топъл разговор на чаша кафе пред ViewSofia за последния й мащабен проект във филма „Белгийският крал”, за неща от творческата кухня, за мечтите и още нещо…

All fashion преди 7 години

Дизайнерката Ека Бичинашвили в топъл разговор на чаша кафе пред ViewSofia за последния й мащабен проект - филма „Белгийският крал”, за неща от творческата кухня, за мечтите, и още нещо…

Отиваме в леко прохладен, влажен и полумрачен ден в едно сгушено в основата на нова кооперация в „Редута” ателие за вълшебства. На място като приказна кутия за магии, в което идваш като Пепеляшка и излизаш от него разлина и истинска, фешън и тренди, принцеса. Може и обута с панталон. И с кецове. Защото днешните принцеси, както добре знаем, изобщо не са такива, като някога. Защото вече не носят корони, а всякакви разнообразни аксесоари. Защото може да са и без коса, дори! И защото, за да си не с един, а с двата крака в модата, да си интересен, готин и уникален, трябва да притежаваш харизма, излъчване, въображение, воля и смелост.



Всички тези качества са събрани в едно, като сноп слънчеви лъчи под лупа, в човека, с когото имаме удоволствието да се/те срещнем. Впечатляваща, сензитивна, силна, крехка, красива, далновидна и изключително талантлива дама, жена, майка, дизайнер. Сутрин сладка, бяла принцеса – по нейния си начин, следобед - хладно, сиво делова, а вечер, след като се е погрижила за децата, мнооого хеви метъл, /копеле/!

Няма да й отнеме много време да усети посоката на вкуса, мислите и вълненията ти. Ще те изслуша внимателно, ще уважи мнението ти и безпристрастно ще изрази своето. И, ако те гледа втренчено, то е защото е видяла нещо „свое” у теб, което иска да поправи, да ремонтира, да му даде нов живот и след това с усмивка да му се наслади.

Ека Бичинашвили
повече от 20 години професионално се занимава с фешън дизайн и заслужено бере плодовете на таланта си. Поводът да се видим с нея е поредният набран плод - съвсем пресен, вкусен и сочен, а именно авторството на костюмите в кооп-продукцията „Белгийският крал”, с която официално ще бъде открит 21-ят София Филм Фест (СФФ) този четвъртък.

V.S.: Ека, как стигна до „Белгийският крал?
Е.Б.:
Препоръчаха ме и отидох на интервю. Режисьорите Джесика Удуърт /Джесика пристига тази вечер в България, зада гостува на СФФ, б.ред./ и Петер Бросенс ме избраха и мисля, че най-много харесаха в мен това, че отидох облечена по много миксиран начин. С етно риза, дълга и с бродерии, с рокерски колан с вериги. А се оказа, че те точно това търсят за участничките си във филма. Случайно или не, изборът на дрехите ми не беше умишлен и търсен, просто на мен самата ми беше интересно. Тогава не предполагах, че те искат нещо по-раздвижено от тази гледна точка. Знаех само, че желаят да снимат в България, да снимат певици, кукери. Но не подозирах, че в един момент Джесика ще дойде и ще ми каже „Моля те, искам по-младата част от певиците да изглеждат като бунтарки и да вкараш нещо в костюмите им, по което това да си личи!”.

Във филма ще видите, че украсите за косите на момичетата са с пера и черни рози, които направих и състарих. Събрах детайли от т. нар. косичници – специални украси за коси. Някои от тях са от Киноцентъра, други от хорове, трети – сега направени, и цялото това нещо се миксира и се сложи на главите на момичетата, за да изглежда по-богато. Иначе, както знаем, всеки регион си има специфика в украсите за глава, но от продукцията искаха да опитам да ги обединя в едно. Което, лично на мен, много ми помогна, защото, освен че стои по-интересно, беше и по-лесно за намиране. Има един много силен за мен кадър във филма, откъм акустика и цветност, в едно доста сюрреалистично и кичозно място, в който всичките певици са в басейн и с украсите по косите си.


Режисьорите Джесика Удуърт и Петер Бросенс

V.S.: От продукцията имаха ли конкретни изисквания към теб за форма, материя, цветове…?
Е.Б.:
Разбира се! Относно формата на дрехите искаха да е а-силуетна, което най-просто казано, е трапецовидна. Много им допадна фактът, че певиците на пробите бяха с джапанки. Ще видите, има кадри във филма, в които пътуват с автобус за България от Истанбул, и са с национални носии и с… техните си джапанки, за да не им подпухват краката. Едни реалистични и много симпатични моменти, които те запазиха и оставиха в лентата.
Относно материите, държаха да са естествени – памук, вълна. Повечето бяха от Киноцентъра, друга част си доставихме от Пловдивски антиквариати.

V.S.: Кое ти беше най-трудно при направата на дрехите?
Е.Б.:
Не мога в момента да се сетя за конкретна трудност. Но ми беше много интересно, защото костюмите бяха различни – имаше и съвременни, и селски от различни наши региони, тъй като пътят на главните герои минава през тях, и много униформи, защото преминават няколко граници. Накрая имаше и исторически костюми, но този откъс, за съжаление, не влезе във филма. Снима се в Габрово, където имитират Сараево, и правят възстановка на убийството на цар Фердинанд.

Още от първото четене на сценария останах дълбоко впечатлена. В общи линии имаше много различни костюми, по които трябваше да работя и ходих дълго време да се ровя в Киноцентъра, за да избера най-доброто. Отне ми поне месец, но определено бях късметлийка по отношение на широкия диапазон на костюми и предизвикателството, заради разнообразието в темите, много голямо! Не бяха само съвременни или военни, да речем, което е скучно. Така че съм много, много доволна! Даже се шегувахме, че само космонавти липсват в продукцията. Филмът за мен е много интересен и горещо го препоръчвам на всички.

V.S.: Актьорите, с които ти се налага да работиш, са по-скоро капризни или по-скоро хора с мнение?
Е.Б.:
Има всякакви – и капризни, и с мнение. Но като цяло бяхме невероятен интернационален екип – българи, белгийци, холандци! Например, двама от главните герои – кралят, Николас III - Петер Ван ден Бегин, и неговото вале Карлос Де Вос - Tитус де Воогт, много държаха на фешън-вида на дрехите. Те са хора, които могат много елегантно да изнесат всякакъв вид фешън. Кралят, Петер, двуметров мъж, е най-страхотно танцуващият толкова висок мъж, който някога през живота си съм срещала!


Петер Ван ден Бегин и Tитус де Воогт

Снимахме в Лозенец, беше лято, беше прекрасно – преди снимки – къпане, след снимки – къпане… Беше много забавно, станахме си приятели. Така че и да е имал някой претенция, тя е била в кръга на шегата. Но – да, има всякакви актьори, говоря по принцип, за други филми.

V.S.: Кои дрехи ти е по-лесно, по-интересно, по-предизвикателно да изработваш – за жени или мъже?
Е.Б.:
При мъжете предизвикателството определено е по-голямо! При тях откъм силуети не можеш да варираш много. Е, можеш, но това би била единствено гей авангардна мода. Но ако трябва да се носи по-масово, то тогава детайлите трябва да са много фини. От сорта на видове ревери и дали да са по-високи или не, яката колко да е широка и да я има ли, тип бодове и къде и как да се поставят, вталяването да е леко, и т. н.

V.S.: Успяваш ли след бързо „сканиране” на случаен ходещ мъж по улицата, да си го представиш най-подходящо облечен според твоите виждания и в твоите дрехи?
Е.Б.:
О, да, да! Това го правя непрекъснато и ми е голям проблем! Но по-често „сканирам” жените, защото, за съжаление, много рядко виждам мъж, който да ме впечатли и да ме накара да се замисля. Трябва да има фигура, а българинът, като че ли след 30-ата си година се изоставя и не се грижи за външния си вид. Положението е „реклама на анцунзи”! Така че, когато видя „ходещ анцунг”, или трябва да има невероятна фигура и широки рамене, или някак той самият да ме провокира да си го представя в костюм и обут не в маратонки.

V.S.: Можеш ли да сравниш с нещо друго това, което правиш – с любов, летене в космоса…?
Е.Б.
: О, това са много силни неща, за които ме питаш! Хм, с какво…. С голяма любов! Само това. Но наистина огромна!

V.S.: И като каза „Любов”… Ако си представиш, че както платът се разрязва, след това се зашива отново и от него се ражда нова форма, нов живот, как тогава съпоставяш работата си с Любовта в това отношение, след като сравни двете понятия?
Е.Б.:
Това е постоянна любов! Докато „онази” минава за…, колко казваха – 4 години?!? Разбира се, че любовта в интимните, човешки взаимоотношения продължава, но онази въпросна „любов”, която е бурната страст, умозабвението, най-силния наркотик, преминава в една друга, много по-спокойна, приближаваща, приятелска фаза. Пак е любов. Но е друга.

А в работата ми всеки проект всеки път е нов, различен, носещ своята си енергия, никога не се повтаря с предишен и затова всеки път изпитвам тази любов.

V.S.: А това важи ли и за модата и могат ли „страстите” човешки да се съпоставят към тенденциите?
Е.Б.:
Разбира се! Всичко е един непрестанен цикъл на повтаряемост, всичко „трае” някакъв период от време, има „срок на годност”. Истината е, че всяко нещо се възобновява, всяко едно! И ми е смешно, понякога, когато ме питат „Какви са модните трендове за този сезон?”.

V.S.: И какви са? 
Е.Б.:
От 80-те години, но съпоставени по друг начин. Леко променени силуети, комбинирани с друг тип дрехи, направени от много по-високотехнологични платове, с по-голяма амплитуда от страна на текстила, в комбинация с друг грим и коса. Това е.


Деним якето и слим джинсите на Ека са Calvin Klein от Totally Erected Store, Мол Сердика

V.S.:  Имаш ли предпочитания към материи?
Е.Б.:
В общи линии си падам по класическите материи - коприна, кадифе, деним. Харесвам като цяло комбинация от спортно и т. нар. кутюр. Харесвам и траш - рок енд рол. Много!

V.S.: В какъв проект (клип, реклама, филм) ти се иска да участваш с идеите, главата, ръцете си?
Е.Б.:
Иска ми се да съм част от филма на някой голям режисьор и костюмите да са много невероятни, сложни, интересни. Като например „The Royal Tenenbaums” (Кланът Тененбаум), в който костюмите, макар и по-семпли, са невероятно съчетани като цветове, съобразени с осветление, декори и т. н. Също и „Алиса в страната на чудесата” или пък „Гранд хотел „Будапеща”. Всъщност – исторически, но развити през призмата на човека, който ги е направил.

Екипната работа е безумно важно нещо, всеки един компонент тежи на мястото си. Защото аз и хората ми може да сме направили най-невероятната дреха, но ако тя е режисирана и заснета зле, всичко отива „на кино”. Затова големите дизайнери в даден момент от живота си се захващат с преподаване, за да могат да започнат и те на свой ред да се зареждат по някакъв начин отнякъде. На мен в Милано, в Istituto Marangoni, ми преподаваше Антонио Берарди (бил е асистент на Джон Галиано, както и главен дизайнер в лейбъла Eхte, обличал Гуинет Полтроу, Виктория Бекъм, Кайли Миниоуг, Ева Мендез, Амбър Роуз, Мегън Фокс и др., бел. авт.), който точно това обясняваше, че идеите непрестанно се раждат, въртят се във въздуха и трябва да бъдат споделяни. И непрекъснато се зареждаше от нас, неговите ученици.

Аз, засега, се уча от децата си, например. И се радвам, че съм разбрала, че с възрастта трябва да се мисли по друг начин. Защото днешните младежи са различни от нас, когато сме били на тяхната възраст. Те са изцяло друго, ново поколение и мислят по друг начин. А малцина са като Vivienne Westwood - луда глава, която никой не може да настигне. Истината е в постоянната заинтересованост, постоянното проучване и възприемане на нови неща.

V.S.:  Споменавайки Vivienne Westwood, която очевидно е един от вдъхновителите ти, ще споделиш ли кои са другите ти музи?
Е.Б.:
Yamamoto много харесвам. Също Givenchy, Diane von Fürstenberg. Харесвам и други, които сега без да искам ще пропусна и после ще съжалявам! Като цяло залагам на млади дизайнери, нишови, по-незнайни в масовите среди и познати повече в платформите, в които участват, но пък правят доста по-креативни и интересни неща от добре известните дизайнери.

V.S.: А ти виждаш ли се в ролята на…, хайде така ще се изразя – на „зареждащ се” дизайнер? Т.е. – да преподаваш в някакъв момент.
Е.Б.:
Ами да, между другото наскоро бях се замислила за това. После така ме завъртя водовъртежа, че позабравих тази идея. Имам колеги, които преподават и това е чудесно, защото България има нужда от добра модна школа. Но може би на мен просто не му е дошло още времето.

V.S.: За какво друго, което много искаш да направиш, все още не е дошъл моментът?
Е.Б.:
Искам да попътувам още, да обиколя почти целия свят. В Европа съм била навсякъде, в Азия съм ходила, но не съм била в Щатите, в Австралия, до някакви по-екзотични места. И ако може да съм и с приятели – още по-добре, защото сам воинът невинаги е воин! Но пък и това, че си сам, не означава, че си сам!

V.S.: С какво обичаш да се обграждаш, освен с приятно приятелско присъствие?
Е.Б.:
 Имам много шапки. С тях съм на периоди – понякога не спирам да ги нося, в други моменти не се сещам за тях. Харесва ми да колекционирам дрехи и аксесоари. Ако попадна на нещо, което никога не съм виждала, задължително го купувам. И знам, че рано или късно ще му дойде времето и ще ми потрябва.

Сега, например, снимахме шапката на „София Филм Фест”. Миналата година също ние я правихме с агенция „DDB Sofia” (избирана неведнъж за най-добрата творческа агенция годината, бел. авт.) и с екип – реж. Иван Москов и художник Събина Христова, но сега е съвсем друго и различно.



Затова по-рано споделих, че в работата ми никога нищо не се повтаря. За нещо ще ми поискат Jean-Paul Gaultier с костюмите му за „5-ят елемент”, миксирани с много други герои, за някоя реклама ще пожелаят нещо супер младежко и супер фешън, за някой късометражен филм ще искат някоя огледална маска, да речем…
Не е като да отида да седна на някакво бюро от 8 до 17 ч. и да се чудя този рапорт как точно да го напиша, за да изглежда по-дълъг и обстоятелствен и на кого как ще му се хареса. Така че – няма никаква скука! Аз съм безкрайно щастлив човек в това отношение, за което благодаря на Господ всеки ден!

V.S.: С какво не излизаш от вкъщи?
Е.Б.:
С часовника, който, освен че ми е скъп спомен и много обичам, отива на дрехите, които нося, а пък на всичкото отгоре ми показва и колко е часът!

V.S.: За кого ти е по-лесно да направиш дреха – за по-млади или по-пораснали момичета и момчета?
Е.Б.:
много психология, много история в самия сценарий и костюма трябва да подсказва характера на всеки един герой. Така че във филмите се почва в обратен ред и това е много интересно.

Ако вземем за пример „Белгийският крал”, в него има един актьор – Горан Радакович, който е сърбин и играе като такъв. Прави го по невероятен начин! Неговият герой, Драган, е участвал във войната и е бил криминално изявен, но в днешно мирно време отглежда птици. И как го показваме този човек?!

Аз трябваше първо да се срещна с актьора, с човека Горан, да видя как изглежда, какво излъчване и заряд носи, за да мога да преценя какво точно да правя. Например ризата му беше камуфлажна. Но този камуфлаж беше изваден много далеч. Ако тръгнем от един такъв принт и той стане много по-дребен, и вместо да е в земните цветове – зелен, охра и кафяв, да е в по-тъмно зелено, малко бордо и почти охра, то тогава реално това е първоизточникът на камуфлажа, но изнесен по друг начин. И мозъка ти несъзнателно си дава сметка, че има нещо военно в тази риза, но реално погледнато тя не е военна.

Панталонът му беше с джобове – хем е мачовски, хем е военен, хем – всекидневен, защото в града много хора се обличат така. С обувки „Timberland”, тип кубинки, подходящи за всякакви условия и терени. И остана шапката му, в която имаше доста история. Протрита, с няколко забодени пера, които той прилежно е събрал от птиците, за които се грижи или пък някога е отстрелял, и смята, че тези пера са от много редки пернати и трябва да бъдат закачени като трофеи на шапката му. Та тези „малки” детайли във външния му вид трябва да подскажат на зрителя какъв е героят на Горан.


Горан Радкович

V.S.: И всичко това ти трябва да го измислиш – според човека и героя – какви да са дрехите, така ли?
Е.Б.
: Ами да! За всички персонажи се отнася - трябва да ги усетя и да оформя според това външния им вид. Да разбера кои дрехи, на кого и как ще стоят най-добре, да отговарят адекватно на героите им във филма, но в същото време и на самите хора като реални типажи в живота. И отделно от това те да успеят да индикират на публиката какво носят в себе си. И така за всеки един от участниците. И това е колкото изморително, толкова и интересно.

Ето това го няма във фешъна. И за мен е доста по-просташко занимание – правиш, там, една невероятна дреха, която някоя кикимора ще я облече и ще я разходи по модния подиум за 1 минута. От друга страна, пък, има много повече творчество откъм идеи. Но, това е положението, нещата са различни и затова – интересни.

V.S.: Значи за филмите ти трябва да се съобразиш с хората, носещи дрехите ти, а не те с теб, както е в едно ревю, да речем?
Е.Б.:
Абсолютно да! Но, примерно, повечето режисьори, гледайки ми CV-то, се притесняват от факта, че пише „Fashion designer”, защото принципно нещата са разделени - или си това, или си “Costume designer”. А аз съм завършила фешън и просто случайно попаднах в киното и…

V.S.: А дали е случайно?
Е.Б.:
Може би не е. Но на мен много ми хареса и може би това ми е най-най-най-любимото от всичко! Амиии…, да, всъщност, май никак не е случайно, караш ме сега да се замислям…

Режисьорите често се притесняват да не би да им вкарам във филма повече фешън, отколкото е необходимо, но в крайна сметка като видят снимки от продукциите ми, бързо добиват представа. И обикновено в страницата, блога, сайта и т.н., с която човек като реклама за себе си разполага, гледа да качи най-интересните, най-хубавите, най-емблематичните за него неща. А те обикновено не са блудкавата реклама с най-скучния сив, бежов или розов пуловер, с които разполагаме, а качваме неща, които са супер силни. И това би трябвало да е етикетът ни.
Абе, като цяло - много е интересно! Това е голяма магия! Спомням си, че като малка гледах интервю на Karl Lagerfeld, в което той казваше: „Оххх, това модата е такава мммъка!”. И аз си помислих: „Тоя, па!”, ама точно това си казах. Колко му е – сядаш, взимаш плата, цак-цак, режеш го и – воальа! Обаче от „това” до правилната готова дреха се оказа, че има много страдания и мъка. Ама много!

V.S.: Кого много ти се иска да облечеш?
Е.Б.:
Роби Уилямс. Вдъхновява ме много. Гуен Стефани – също. Те и двамата нямат нужда от когото и да било за външния си вид – достатъчно добре се обличат, но ако ми се отдаде възможност…

V.S.: А децата ти – имаш две момчета, като те гледат какво правиш, дали разбират с точност всичко онова, което ти се случва, с което се занимаваш, осъзнават ли същността на работата ти, „шарени” ли са…?
Е.Б.:
Засега са по-скоро апатични към модата, но не и към филмите. Единият е на 6, другият на 11 години и на този етап харесват супер герои, ако това може кратко да даде отговор на въпроса ти. Шегувам се, разбира се! Малкият още не осъзнава съвсем. Той, обаче, рисува много интересно и събирам рисунките му, които понякога ми дават идеи за работата ми. С тях даже смятам да направя серия от Т-шърти. Но големият разбира вече много от нещата. Даже понякога „ми дава съвети” да направя това или онова, щото било много яко и т.н.

Наскоро така се получи с косата ми след боядисване, че стана тъмно зелена, и те бяха по-скоро ужасени! Но това помогна да се доберем до истината – трябваше няколко дни да съм зелена, за да се установи, че кестенявото всъщност си е по-добре. Като цяло мисля, че са свободомислещи откъм обличане, поне. Но не мога да ги накарам да си пуснат косите малко по-дълги.

От време на време, все пак не са чак толкова големи, логично си искат тяхното си. Тази Коледа, например, големият ми каза: „Маме, моля те, нека да не си правим дизайнерска елха, нека да е като при ХОРАТА!”… И понякога си казвам, че ми е мъчно, че нямам момиче, за да си я контя, но – това е положението!

V.S.: Какво най-много обичаш да правиш ей така – напук, нарочно?
Е.Б.:
Най-тъпото е, че най-много ми се отдава да правя напук на себе си. Не, че се блъскам в стени, но в повечето случаи се самообвинявам в неща, в които не трябва. Но като цяло гледам да не съжалявам за нищо.

V.S.: Какво пожелаваш за себе си?
Е.Б.:
Може би преди всичко здраве за децата, а за себе си - невероятни филми с невероятни режисьори и екипи.

Не пропускайте да видите творческите дизайнерски вдъхновения на Ека, отразени в одеждите на героите от филма „Белгийският крал”, на откриването на София Филм Фест на 9-и март, четвъртък, от 19:30 ч., в зала 1 на НДК или в някои от другите прожекции на лентата.

Филм, с номинации във филмови фестивали - за най-добър филм - Венеция '16, най-добър режисьор в програма „Хоризонти“ – Хамбург '16, номинация за наградата на критиката във Валядолид '16, номинация за „Златно копие“ за най-добър филм. За повече подробности, относно филмите в СФФ, погледнете тук>>

В 93-минутното кралско, балканско приключение, пародия на документален роуд мууви, в който един спящ крал се събужда за реалния свят, достойно българско участие взима също и певицата Нина Николина. Влиза с лекота в ролята на Ана от малко село, в което с майка й стопанисват скромен дюкян и кебапчийница. Тя е солистка на „Черноморските сирени“ – фолклорен ансамбъл, чиито участнички обичат колкото да пеят, толкова и да се карат помежду си. Ще видим и български фолклорен ансамбъл с певици от най-известните български хорове „Мистерии на Българските гласове”, „Филип Кутев”, квартет „Славей” и др., както и актьора от Народния Театър „Иван Вазов” Валентин Ганев, в ролята на Керим Бюлют. Той е зам-началник на турската Държавна сигурност, служил й вярно трийсет години. И подобаващо е горд и усърден човек, очакващ безропотно своето повишение, докато в живота му ненадейно не се появява белгийският крал…


Нина Николина и Петер Ван ден Бегин - кралят


Валентин Ганев

More All fashion

От ципа на Ема Стоун на Оскарите до ципа като символ на независимост

All fashion преди 1 ден

След широко обсъждания фатален цип на роклята, която Ема Стоун беше избрала за Оскарите, се връщаме назад във времето, за да разберем какво общо имат Първата световна война, детска реклама, Елза Скиапарели и Емил Хермес със „закопчаването на кукички за обувки“.

Техни височества Обувките, ревюта Есен/Зима 2024

All fashion преди 1 ден

Вълнението от модния месец отминава бавно и блажено: след като седмици наред пистите бяха сцена за развихреното въображение на най-великите дизайнери на нашето време, следите в съзнанието ни са все още ярки.