Еха! Думи нямаме! Кралят не е белгийски, той е от наш’те ‘ора!

Не знаем как успяват, наистина!!! Не знаем какво коства на организаторите на София Филм Фест (СФФ) вече 21-ва пролет да направят всичко това, което ние, феновете, ценителите и неможещите без кино, да успеем да усетим, вдишаме, видим и почувстваме за… броени минути!

Браво на вас! Адмирации!

Снощното откриване на пълнолетния вече по всички континентални закони киноманиакален фестивал, бе поредното доказателство за къртовския труд на хората, грижещи се за нашите филмови желания, под ръководството на инициатора на СФФ Стефан Китанов, чието „резолюционно досие” е по-дълго и от дипломна работа по артс мениджмънт в Лестър, Англия.

Някак от сегашно време - март, 2017-а година, минахме през края на 70-те год. на отминалия 20-и век и стигнахме с машината на времето почти столетие назад. Беше незабравима, прекрасна и наситена с емоции вечер в зала 1 на НДК. Вечер, в която от СФФ ни подариха паметни мигове с всякакви „кино-виновници”. Едните от които - създателите на филма „Белгийският крал”, снабдил се вече с няколко номинации и награди от престижни европейски кинофоруми; с все така очарователния 67-годишен Джон Савидж, по-известен като Клод Хупър Буковски, от незабравимия мюзикъл на великия режисьор Милош Форман „Коса”; и не на последно място по тежест – с неостаряващата по душа и сила на духа 95-годишна Стоянка Мутафова, която тази вечер напълно заслужено си отнесе у дома към лавицата с безброй награди поредната – за цялостен принос към българската култура.

Стоянка Мутафова и Джон Савидж

95-годишната „Госпожа стихийно бедствие”, придружена до сцената от мистър Савидж, сподели с усмивка и типично чувство за хумор да не се тревожим за нея, че е добре, ама все някой ден ще се оправи, и че много оценява наградата, но за нея най-голямото възмездие са аплодисментите и любовта на публиката.

След като дойде и редът на „Клод” зад микрофона, той видимо развълнуван и с треперещ глас изкара незабравимия рефрен от песента „Where do I go” в „Hair”:

“Where do I go, follow the river?
Where do I go, follow the gulls.
Where is the something? Where is the someone,
that tells me why I live and die?…”

След което залата не стихна, а Джон, с навлажнени очи, сподели: „За мен е много емоционално цялото това преживяване да се върна толкова назад в годините с тази песен и в същото време да гледам напред, виждайки всички тези млади лица пред себе си, защото точно тук и сега виждам нашето бъдеще – то е тук! За мен е чест, че най-накрая и аз съм част от вашия филмов фестивал! Благодаря! (последното - на чист български!)”.

Г-жа Йорданка Фъндъкова, като кмет на столицата и представител на Софийска община – патрон на форума, връчи наградата на фестивала на „мистър Буковски” за изключителен принос в световното кино. На кино-подиума се качиха и Мира Сталева, бг-продуцент на „Белгийският крал”, и режисьорите му Джесика Уудуърт и Петер Бросенс.

Джон Савидж

Йорданка Фъндъкова и Джон Савидж

Петер Ван Ден Бегин, Джесика Уудуърт, Петер Бросенс, Мира Сталева

Джесика: „За нас е огромно удоволствие и привилегия да сме тук! Сега е моментът да си признаем, че ние с Петер сме огромни фенове на бг-традиционната музика от много-много години. И снимайки този филм установихме, че имаме много общи точки – прекрасна храна, страхотно чувство за хумор и мисълта, че обединението прави силата! Със скромност и хумор трябва да останем обединени в тези времена. Филмът ни доказа, че хармонията е възможна в Европа.”

Петер: „За нас е огромна чест, че сме на „първата страница” на фестивала ви. И когато ни казват, че сме снимали филма в България, ние отговаряме, че сме го снимали с България. Затова сме много щастливи, че тази вечер сме тук, за да го „върнем” обратно при вас. Искаме да благодарим на всички екипи, взели участие в създаването на филма! Бон воаяж!”

Мира: „Този филм е създаден най-вече да се хареса на публиката му! Благодаря на всички, че сте тук и ако ви хареса – поканете вашите приятели и съседи да го гледат!”

Сценичната половинка в множество проекти на Нина Николина - Калин Вельов, съпроводи с ударните си умения изпълнението й с Екатерина Милова на „Еленко, моме маленко”, поздрав към Джон Савидж и съпругата му Бланка Бланко.

Джон Савидж и Бланка

Екатерина Милова, Нина Николина, Калин Вельов

Минути преди старта на кралското приключение, ансамбъл „Черноморски сирени” (както е наречен във филма музикалната трупа, в който пеят Нина и част от хора на „Мистериите на бг гласове”, ансамбъл „Филип Кутев”, квартет „Славей”, „Космическите гласове на България”) изпя шопската народна песен на фолклориста и композитор Петър Льондев „Ерген деда, червен деда”. А финалът на изпълнението им бе удостоено с възторжено и съвсем не по кралски, по-скоро – по типичен балкански маниер, свирване с пръсти от Краля (разбирай главния герой Петер Ван Ден Бегин), бурно ръкопляскане и неговото и на творческата му свита (а именно - Уудуърт и Бросенс) изправяне на крака.

Ансамбъл „Черноморски сирени”

Филмът, уважаеми, е просто НЕВЕРОЯТЕН!!! Толкова фино е уловен хумора ни, толкова прецизно са представени комични, безизходни, саркастични, дори – почти трагични ситуации, толкова сатира и ирония на едно място! И толкова удивителни моменти - и в човешките, простички взаимоотношения, и в прекрасната ни природа. През очите на едни белгийци. Но! Без язвителност и присмех. Това е днес страната ни, погледната през чуждата камера. Гледайте го ЗАДЪЛЖИТЕЛНО!!! Сверете часовниците си!

А ние направо можем да се похвалим, че се запознахме, заговорихме, стояхме на съседния стол по време на прожекцията, дори му помагахме за кратко с превода от български и снимахме с Негово Величество Николас III-ти! Той наистина е мнооого висок, както сподели българската дизайнерка на костюмите във филма Ека Бичинашвили, която също грейна на откриването с шармантни одежди,а ние ви представихме в интервю по-рано тази седмица, и също толкова симпатичен, земен и усмихнат мъж! Каза ни, че е много развълнуван да е в София, че тук му харесва, че пак ще дойде и че българският екип, с който е работил, е невероятен. А специално за View Sofia написа, че обича София. Оххх, искаме да сме кралици и ние…