Следва

"Красавицата и Звяра" оживява на голям екран този петък

Някъде в този живот се срещаме с Емануела Шкодрева и Стоян Алексиев

Поредното доказателство, че нищо на този свят не е случайно. Че съдбата ни е точно тази, която е писана за нас да бъде...

Events преди 7 години

Поредното доказателство, че нищо на този свят не е случайно. Че съдбата ни е точно тази, която е писана за нас да бъде. Че не случайно човек се среща точно днес, в този час, по този начин и в това си емоционално и здравословно състояние с друг човек. Че т. нар. случайност всъщност е нуждата от среща на две (или повече) необходимости.

Един човек, на възраст вече, един самотен и като че все недоволен мърморко, намиращ винаги - защото цялото му същество крещящо иска да я търси - счупената, остра черупка от мида в пясъка, на която да се пореже, един блестящ учител, изучил много деца зад гърба си, но мъж с посребрени от мъдрост коси, без нито едно собствено до себе си, среща „по стечение на обстоятелствата” една все още неуверена в силите, ума, красотата, потенциала си млада, самотна дама, която въпреки скапания си живот, който се е стоварил над крехките й силни плещи като Ниагарския водопад, все още има дръзновението, любопитството, желанието да научи нещо ново, да срещне нови хора, да диша, да живее.



Тя се казва Катлийн, а той – Бракиш (в ролите - великолепните Емануела Шкодрева и Стоян Алексиев). Той й прави подарък, без да я подлага на изпити. Това е неговата представа за великодушие и хваналата паяжини способност да прави компромиси. А тя, от своя страна, е доволна, че е успяла да докосне душата му, да го провокира към такъв ход от негова страна – да направи нещо, което той „по принцип” не прави, да разрови човещината му, да бръкне с пръст в сърцето му. И най-накрая да успее нещо да спечели, в нещо да е победител, на фона на живота й, който до този момент е почти провал.

За постановката на Народния театър „Иван Вазов”, която ще видим за първи път в България „НЯКЪДЕ В ТОЗИ ЖИВОТ ИЛИ ДА ПАРКИРАШ КОЛАТА СИ В ДВОРА НА ХАРВАРД”, е „виновен” режисьора Гаро Ашикян. Той сподели, че още с първия й прочит е разбрал колко силно иска да работи по нея и много се надява с екипа по творбата да „повлекат крак” с други произведения на бележития й автор Израел Хоровиц.



„Тази пиеса е като потънал кораб. Тук-там се виждат части от мачти, някой комин… елементи от едно пътуване, от изминат път. Едно от удоволствията на нашата работа беше да се гмуркаме и да изследваме невидимата част на този кораб. Творбата на Израел Хоровиц е една добре прикрита крайност. Тя притежава онази чаровна недоизказаност, която е характерна за произведенията, отдалечени от злободневната тематика. Имаме двама герои, които са два различни свята и в същото време – двама самотници. Сблъсъкът на различните видове самота е много любопитен”, разсъждава постановчикът.

А ето какво отговориха на въпроса на ViewSofia дали се припознават по някакъв начин с героите си актьорите Емануела Шкодрева и Стоян Алексиев:

Емануела: Героинята ми е много далеч от мен и аз съм много доволна от факта, че имах шанса и възможността да играя толкова различен човек. Разбира се, винаги пречупваш по някакъв начин през собствената си чувствителност и затова винаги виждаш в другия нещичко от себе си. А то е някъде в сферата на душата му. Общото помежду ни е, че сме чувствителни души с героинята ми Катлийн. Оттам насетне нещата са съвсем различни между нас, и това е прекрасно! Да откриеш един друг свят на същество с покъртително детство, и въпреки всичко - станало човек, е просто невероятно предизвикателство за мен!

И всъщност, нещото, което най-много ме развълнува, е дадената ти възможност да се изявиш, тъй като в живота, както знаем, това не често се случва – крилата ти се прерязват, макар потенциала, който имаш в теб. Знаем, че всяко човешко същество носи в себе си поне едно качество, с което превъзхожда другите. И когато човек заложи на позитивното, ако му се даде възможност, ако получи нужната подкрепа, шансът да успее е в пъти по-голям!
Пиесата е великолепна! Харесва ми точно тази връзка, която героите създават помежду си.





Стоян: Аз си го взех, прегърнах си го, мина през душата ми, през сърцето ми, през живота ми. Тук режисьорът Ашикян с усмивка вметна: По едно време – прекалено много!, а синеокият артист продължи: Да, имаше такъв момент, явно тогава повече съм се занимавал със себе си, за съжаление. И след това вече стана човек – хоп, и нагоре, пуснах го в себе си. Защото да простиш, означава да забравиш!

Ние, актьорите, се срещаме с вас, зрителите, не само в спектакъл или по време на представление. Ние, актьорите, също сме зрители. Аз много обичам да гледам театър и опитвам да го правя често. И в тази връзка с въпроса ви, да - Бракиш наистина мина през мен и ми стана близък. След това, от уважение към този персонаж, към този герой на Израел Хоровиц и работата ми с екипа – с режисьора Гаро Ашикян, драматурга и преводач Светла Панчева и колегата Емануела Шкодрева, просто трябваше да го отдалеча от себе си. Защото наистина в някои персонални събития всеки може да намери по нещо от себе си в тези двама герои. Аз реших, че е по-правилно да го отдалеча, за да влезе в мен един друг човек. Струва ми се, че имам още работа върху това и ставам все по-любопитен в желанието си да го откривам.



През годините с толкова много герои съм се съюзявал, за да ги излъча - Макбет, Креон, Сократ, Галилей, Крал Лир…, и опасността да съм играл толкова много различни характери, никак не е малка. Но хубавото е, че ги забравям. Както Бракиш, който се оказа много интересен персонаж, забравя провалите, така и ние, актьорите, забравяме това, което не ни интересува и върху което вече не работим. Така че за мен това е едно освобождаване. Имам още какво да усетя в героя си, още детайлчета има за доизпипване.

Другото предизвикателство, трудност и чар едновременно в тази пиеса на Хоровиц е фактът, че той самият е кинаджия и пише всичко като отделни кадри, които ние – само двама и на една единствена сцена, естествено – благодарение на целия екип, трябва да пресъздадем по начин, по който да докоснем всеки зрител.
Премиерата на постановката е довечера, на Камерната сцена в Народния Театър, от 19 ч., а следващите дати, в които можете да гледате самотния „дуел” на проблеми, полове и поколения, са 25 март, 3 и 21 април, 9 и 13 май. Драматургията и превода от английски са на Светлана Панчева, помощник-режисьор е Анастасия Сотирова, за художественото осветление се грижи Лальо Христов, за сценографията и костюмите - Милена Пантелеева, художник на програмата и плаката Янина Петрова, за видео и снимковия материал се грижи Божидар Марков. Гаро Ашикян е режисирал постановката и е дал всичко от себе си за нейната музикална картина.

Действащи лица и изпълнители:

ДЖЕЙКЪБ БРАКИШ
СТОЯН АЛЕКСИЕВ
КАТЛИЙН ХОУГЪН
ЕМАНУЕЛА ШКОДРЕВА
ГЛАСЪТ НА БАЙРЪН УЕЛД
ВАЛЕНТИН ГАНЕВ
ГЛАСЪТ НА АРЪН УЕЛД
ТЕОДОР ИВАНОВ


Емануела Шкодрева, Стоян Алексиев и режисьорът Гаро Ашикян

More Events

Изложбите в София: светско монументално изкуство или 125 години от рождението на Дечко Узунов

Events преди 1 месец

Дечко Узунов и днес продължава да привлича вниманието на изследователите с многобройните си творчески проявления. Освен в областта на изящното изкуство той се изявява и в монументалното. Разработва редица проекти в различни направления, вкл. стенописи, мозайки и витражи.