ОБЛИЧАМЕ се ДОСУЩ еднакво... Защо го правим?

Ако четеш това на работното си бюро, просто се огледай наоколо. Шансовете повече от три жени да са се оборудвали с поли с еднакъв силует (вероятно велурени, с висока талия и с копчета), са огромни. Какво да кажем пък за онези, които освен всичко друго, са станали „жертва“ и на често срещана прическа, а именно – коса, отрязана до врата (явно всички са полудели по визиите на Ема Стоун и Дженифър Лорънс)… Стан Смитките, Адидас Ориджинълските и други ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ просто екстри няма да коментираме въобще, те са на всеки крак, всеки глезен, всяко стъпало и всеки свод.

Но, това не се случва само в нашето ежедневие: екипът на френския Vogue играе същите игри! Всеки път, когато редакторът – стилната Емануел Алт – се появява на поредно събитие, обикновено е съпроводена от своята „двойничка“ (имаме предвид Джералдин Саглио – модният редактор на Vogue France): а, именно: bootcut дънки, oversize блейзер и златни гривни, проблясващи от китките...Да, облечени са съвсем еднакво! Та те дори позират по идентичен начин – с ръце в джобовете и широки усмивки.

Преди 6 години, пак през март, си говорихме за най-важните базови особености в гардероба на Емануел Алт, помните ли?

Емануел Алт и Джералдин Саглио

Стрийт стайл звездите, които са така актуални, заради способността си да се открояват, също от време на време „се предават“ и залагат на тази тенденция. Живото доказателство са двете известни блогърки Camille Charrière и Pernille Teisbaek, носещи еднаква цветова гама на Paris Fashion Week, например.

Не, в никакъв случай не казваме, че има нещо лошо в това да се наговорите с любимата дружка да облечете сходен аутфит, което е дори симпатично. Но, напоследък еднаквият избор на дрехи се превърна в твърде често срещано явление - дали понякога нарочно, дали без нарочно намерение...

Въпросът е: защо, когато става въпрос за кариерата им, всички в модната индустрия искат „да направят крачка встрани от шивашката тенденция“ и да се открояват, а когато става дума за собствения им гардероб – предпочитат да „вървят със стадото“?!

Camille Charrière и Pernille Teisbaek

„Това е режим за оцеляване“, обяснява психологът Емили Лъвгроув: „Започва от ранна детска възраст, когато искаме да изглеждаме като другите деца, да не сме по-ощетени, по-различни, за да не сме аутсайдери. По време на пубертета одобрението на другите става по-важно дори от това на семейството. Тогава се забелязва именно нуждата от това да се впишем в представите на другите, защото различните са тези, на които се подиграват“, продължава тя.

С други думи, това, което Лъвгроув нарича „манталитет на стадото“, влияе на избора ни на гардероб още от ранно детство.

Спомни си училищната мода и какви мании по определен моден тренд вилнееха из класните стаи. В 90% от тези случаи, мама е трябвало да отстъпи и да се примири, че този клин или пък пола са твоят „билет“ към социализирането в училище.

„Усилието да се впишем ни съпровожда далеч след пубертета, когато вече сме зрели и уж оформени като личности. Въпреки че мислим себе си за далеч по-мъдри и „сложни“, всъщност ние до голяма степен си оставаме „пещерняци“. Нима ще отречете, че да бъдете в определена група е по-безопасно, от това да бъдете изолирани? Макар и доста често да го правим на подсъзнателно ниво, ние сякаш се съобразяваме с групата, в която се намираме, с хората, с които делим една среда. Това важи с пълна сила за начина ни на обличане – той отговаря на начина на групата“, обяснява Лъвгроув.

А това е добра тема за размисъл: колко пъти в живота ни действията, които сме предприемали, не са били автономни, а са се случили под влиянието на дадена ситуация или хора?

В групата и в нейните рамки, ние обменяме идеи и споделяме много от тях – и доста често го правим, за да не бъдем „черната овца“ на тази група.

„Моя приятелка обичаше да носи силно пигментирани, ярки червила. Изведнъж спря да слага от тях и я виждах само с леки и натурални нюанси. Когато я попитах защо вече не слага от любимото си червило, тя ми обясни, че откакто си е сменила работата, не може да носи подобно нещо в офиса, тъй като никой там не го прави“, разказва Лъвгроув.

Разбира се, когато човек попада на дадени места, в определени ситуации и сфери, трябва да спазва някои правила и норми. Но как различаваме границата между необходимите правила и нещата, които са наш личен избор и дали въобще осъзнаваме, кога имаме право на личен избор (както в повечето случаи имаме за собствения ни гардероб), или пък предпочитаме да не се възползваме от възможността за свобода, за да не сме аутсайдери? С други думи – да, определено облекло се изисква на някои места, но пък трябва ли да изменяш целия си гардероб, спрямо това какво носят колегите ти в работата или пък хората, с които излизаш?!

Психологът обяснява някои от тези наши действия по следния начин. Когато сме на ново работно място например, се чувстваме някак несигурни. Непознатата територия, страхът от неизвестното ни правят склонни да се опитваме да се харесаме. Нали знаеш, че първото впечатление в 90% от случаите е външният вид? Ето тъкмо тази мисъл, така да се каже, „поема юздите“ и ти искаш да създадеш чудесно първо впечатление за себе си, съобразявайки се с „правилата“, наложени от новата група. Освен това сходният моден избор и подбор на дрехи помагат да „разчупим леда“ с разговор – когато направиш комплимент на съседката по бюро за хубавата й чанта, или пък тя е забелязала новия ти шал и те попита дали си се сдобила с него от магазина Х и прочие.

Това, което трябва да запомним, е, че изразът „собствен стил“ има добра причина да бъде един от най-хубавите комплименти – това да имаш собствен стил е наистина рядкост, защото изисква именно автономни, свободни избори, тогава си повече себе си, а не обезличен клонинг, който е „един от многото“. Собственият стил е постижение, постижение на личността!

Мисли за това като за ситуация, в която трябва да отстоиш становището си. Едва ли така леко и конформистки ще приемеш на сляпо чуждото, ако не си съгласна, нали? Е, така е и с дрехите!

„Ако си супер уверена, можеш да носиш това, което ти харесва, а не това, което другите биха одобрили“, обяснява Лъвгроув. Така че, всичко опира до увереността, която трябва да бъде най-добрата ти приятелка - освободителка от това бреме.

Затова, следващият път, когато се чудиш дали можеш да сложиш яркото си червило, жакет-кимоно и винтидж дънки, помни, че няма нищо лошо в това да го направиш, независимо, че „одобреният дрескод“ в стил Емануел Алт, е също страшно шик и предпочитан от приятелките ти.