Млад. Крайно непокорен. И роден за сцена!
Александър Евгениев е от тези мъже, които от момента, в който видиш, вече няма как да забравиш! Носи нещо много дръзко в себе си и сякаш винаги стъпва на ръба.
Талантът му е вдъхновяващ, а отдадеността му към храма на Мелпомена безпрекословна, за това и никак не се учудваме, че в края на миналата година спечели наградата „Любимец 13 – Надежда на българския театър“.
Вчера пък гледахме Александър в премиерата на спектакъла на Диана Добрева - "Саломе" и смеем да твърдим, че в ролята си на Йоан Кръстител е наистина като слязъл от фреска, както каза негова колежка.
Евгениев в няколко думи, не че е възможно, но:
Утрото... не е за мен.
Закуската... за цигарите ли питате?
Началото... винаги необходимо.
Пътят... е такъв какъвто трябва да бъде. Малко доверие!
Отпускането... не ми харесва как звучи.
Сигурността... тази коя беше?
Колебанието... lifestyle. Винаги в джоба!
Усещането... нагорещени въглени. Там е усещането.
Вярата... че живота си знае работата.
Страхът... основен човешки двигател. Благодарим, че го има.
Обещанието... не тежи.
Целта... светлината в края на тунела. Чувал съм, че ако стигнеш до там, следва друг тунел и пак една мъждукаща светлина в края.
Вдъхновението... е като тирамисуто на майка ми. Рядко го има, но когато е налице, всичко стои по различен начин.
Умората... влюбих се в нея напоследък.
Финалът... отхвърля се.
Нощта... красиво измайсторена.
Сънят... по-доброто място.
Мечтата... първата ми асоциация – хвърчило в море от чисто небе.
Любовта... постоянно си мени лицето. И това не е лошо.
Ти... ти? Тик? Тир? Тиранти? Тирбушон? Не знам...
More from View Sofia
Новите АРТ лица: Велислава Костадинова
След броени дни, лицето на това красиво момиче ще е познато за повечето с...
Рибарят и неговата душа в театър 199 юбилейно
Хората сега гледат на живота като на хазартна игра...
Кой е Били Портър и защо облече вечерна рокля, не смокинг, на Оскарите?
"Аз съм просто мъж в рокля", казва Портър, една от главните сензации на галата...