Имате ли постоянна нужда да оправяте някого и да му вършите работата? Покривате ли чужди грешки (на детето двойкарче или на гаджето, който за пореден път се е „изпуснало“ с алкохола)? Впускате ли се във връзки само и само да избягате от самотата и от големия въпрос „Кой/какво съм аз“? Имате ли нужда да контролирате всичко и всеки около вас? Срамувате ли се от чуждо поведение? Опитвате ли се да се нагодите спрямо емоционалните изблици на половинката си? Пренебрегвате ли нуждите си, за да посрещнете нечии други? Зарязвате ли приятели или мечти, когато си намерите гадже, за да бъдете с него нонстоп?...
Съзависимостта е грозно и ограбващо поведение, което може да се различи по някое от току-що изброените поведения. Обикновено при страдащите от съзависимост, тези и други ужасии са начинът на индивида да живее или по-скоро да оцелява, все повече и повече, загубвайки себе си заради непрестанни опити да се хареса на другите. Съзависимотта е разстройство или състояние, което се характеризира с прекалена грижа за другите, опиране на пешкира им, нездравословна зависимост спрямо партньор или член от семейството и безкрайно и болезнено самопотъпкване. От една страна то е „подскачане“ около другия, дондуркане, и същевременно търсене на отговорност за моите чувства и обстоятелства в лицето на моята жертва. И понеже, както много психолози вече твърдят, съзависимостта не е само проблем на хората, в чиито семейства има алкохолици или наркозависими, е редно да проверим дали не попадаме в клопката на това гнусно поведение, чрез което бягаме от собствената си прекрасна съдба, занимавайки се твърде много с чуждата. Ако ни е сполетяла чумата на съзависимото поведение, следва скорострелно да се обърнем към някого за помощ (твърде нетипично за съзависимия) и да се освободим от нея. Като можем да гарантираме, че при добър гард, имунитетът ни срещу нея ще се увеличава с годините.
Съзависимостта – генезис и симптоматка
Терминът „съзависимост“ датира от много скоро. През 30-те години на миналия век се сформира обществото Анонимни алкохолици, от което днес произхождат различни непрофесионални програми за възстановяване от пристрастявания към вещества (алкохол, наркотици, кафе, дъвки, храна и др.), дейности (секс, прекомерно ядене или упражнения, хазарт, работа, пазаруване и др.) и поведения (съзависимост). Анонимни алкохолици е едно мащабно, направо грандиозно явление, което оказва мощно влияние и върху развитието на съвременната психология. Но затова – може би друг път. Когато започват да изследват Анонимни алкохолици, американските психолози черпят от техния опит относно определен тип поведение и започват да го изследват по-прецизно. В опита на много (да не кажем всички) възстановяващи се алкохолици се открояват няколко типа отношение на близките им спрямо тях. Тези близки, изтрезнелите подчертават, също не са много в ред. Цялото семейство на зависимия от някакво вещество или дейност е болно или дисфункционално.
Първоначално тези близки са наричани „ко-алкохолици“. Те се опитват да поправят зулумите на алкохолиците, поемат техните отговорности в семейството и дотам се изкривяват, че животът им се върти около решаването на проблемите на алкохолика и справянето с последствията от пиенето му – емоционални, финансови и социални. Заедно с това понякога търсят компенсация за годините, потънали в бедствието на алкохолизма. През 1941 г. Карън Хорни – психоаналитик от Германия – формира теорията за „движението към“ определен тип хора с цел преодоляване на лични екзистенциални тревоги. Такива хора ще се превърнат в мъченици само и само, за да угодят на другия, но после обаче ще искат отплата. Това виждаме и в симптоматиката на съзависимостта. През 80-те изследванията на психолозите се разширяват към пристрастявания от различен тип и така терминът „ко-алкохолици“ е заменен с днешния “съзависимост“, за чието лечение допринасят много и различни по школи психолози и други специалисти по психично здраве.
Съзависимостта обаче е не само резултат от връзката на даден човек с пристрастен. Тя може да бъде явление, вследствие на дисфункционално семейство от различен тип. Затова днес проблемът е толкова актуален. Агресията – пасивна или експанзивна – може да доведе то съзависимост. Прекалено доминиращ и контролиращ родител, който осъществява собствени амбиции чрез детето си, също може да бъде носител на заразата. Прекалено взискателната среда и липса на прояви на любов, уважение и топлина също са благоприятна среда за развитието на съзависимост. Семействата, в които постоянно се подмятат обвинения и критика, в които няма изразяване на подкрепа и емоционална грижа за другия, също и тези, в които има хаос и неорганизираност, са вратата към кутията на Пандора. Децата в тези семейства неусетно поемат доста отговорности, които не са способни и длъжни да носят. И продължават така и като пораснат. Чувстват се виновни за чужди провали, чувстват се недостатъчни и неспособни поради свръхтовара, който носят, живеят в страх и тревога, какво ще кажат хората за тях или как ще се справят с живота, впускат се в нездравословни връзки, обсебват партньора си и т.н., и т.н…
Съзависимост в действие
Можем да видим прокрадващата се и разгаряща се зараза на съзависимостта още в детството. Даваме пример с една прелестна дама от София – Анастасия А., която израства в дисфункционално семейство, направо в дисфункционална фамилия. Когато става на 9, в нощта след рождения й ден, се наложило да утешава майка си, която била затънала в самосъжаление и разкаяния поради разпадналия й се брак. Баща й също бил там в някакви си опити да направят хубав празник за детето. След като гостите си тръгват обаче, се разярява кавга. Анастасия била заставена да вземе страна. Тя си спомня чувствата, които има тогава и ужасното събитие, на което занапред и по-назад във времето не липсват аналози. Анастасия обича и двамата си родители. Не иска татко да удря мама. Не иска да слуша лоши думи за мама от татко. Мама плаче, а детето се чуди какво да направи. Разкъсано е от представата, която има за родителите си, и клеветите, които те хвърлят помежду си. Объркано е и няма при кого да получи съвет. Мълчи и иска само майка й да не страда. Но знае, че и татко не е съвсем виновен. Нощта някак минава. С времето Анастасия пораства тиха и свръхотговорна, но повече към другите, отколкото към себе си, просто защото в семейството си не е видяла емоционално зрели същества. И се е заблудила, че така ще бъде и занапред. Започва да се опитва да контролира сестра си и нейното поведение, после мъжа си, приятелите и колегите си. Изпада в ярост, ако не става както на нея й се види правилно, и в зависимост от случая плаче или се сърди.
Съвсем неусетно Анастасия започва да се интересува повече от другите, отколкото от себе си (тя все пак не е научена да се грижи за себе си). Външният контрол върху незначителни неща или твърде дългото мислене върху чужди проблеми я оставят празна и без цел в живота. Тя е готова да бъде всекиго и същевременно никого само и само да няма караници, подобни на онези в далечното й тъмно детство. Чувства се длъжна да забавлява, да утешава, да се грижи постоянно за някого. И пак не получава това, от което се нуждае – изчистена представа за себе си и цел за себе си, към която да се стреми. Тя се лъкатуши между различни чужди мнения и емоционални изблици и се мъчи да ги удовлетвори. А това, знаем, си е а приори невъзможно. Омъжва се за мъж с агресивен характер и съзависимо поведение, разбира се. Него се мъчи да превърне в малко детенце. Иска да е майка. Вярва, че трябва да е такава, защото е станала майка още в крехка детска възраст, когато родителите й са били като деца, а тя трябва да ги разтървава и утешава. Но тя няма тогава думите и мъдростта да ги утеши. От тогава тя започва да вярва, че не може да се справи с живота и че нищо не знае.
Едни от най-тежките симптоми
Друга основна характеристика на съзависимостта е, че въпреки че е свръх натоварен с чужди отговорности, човекът, страдащ от заразата, не може да се справи със своите собствени. Обвинява другите, че не му помагат, няма цел в живота, нито чувство за идентичност. Липсата на висока самооценка го правят нуждаещ се от някой друг, на когото да се подчини или когото да контролира, за да може да си издейства респект. Да умира за него или да го възпитава и манипулира. Така съзависимият губи представа за самия себе си. Върти се в цикъла на „нищо не струвам“ – „ще направя всичко, за да е щастлив/а, дори отвътре да ми се крещи“ – „жертвах себе си, сега искам отплата“. Липсата на самоуважение и любов към себе си принуждава съзависимия да се „жертва“ в името на другия, да потъпвка себе си (интереси, мисли, чувства, хоби, различни визии и планове за живота), а после да търси възнаграждение (респект и подчинение), което, уви, другият често не благоволява да даде. Той само се радва на благинките, които получава от партньора мъченик и въобще не е наясно със схемите на съзависимия помрачен ум.
Така съзависимият живее в затвора на вечна надежда за това, средата да се промени и да го направи щастлив. Това обикновено не става и съзависимият се разпилява на парчета. Докато ги обира, сумти и проклина своята съдба, която сам си създава. Съзависимият е вечно гневен и неудовлетворен.
Освен това, той е в състояние да захвърли всичко от това, с което се занимава с цел повече от другия. Безумната ревност или липсата на лично пространство също са едни от най-тежките симптоми на съзависимостта, които ограбват човека и не му дават възможност да реализира собствения си потенциал. Съзависимостта, за разлика от любовта, изсмуква и обрича на симбиоза, вместо да дава възможност за партньорство. Обикновено обаче, съзависимите са прекалено слаби, за да останат сами. Те имат нужда да се занимават с някого, за да не се занимават със себе си. Така, колкото и да им е тежко положението, няма да се откажат от партньора си, защото той им служи за определена цел. Те държат да са незаменими за някого (и се заблуждават, че са), като същевременно, съвсем парадоксално, се имат за отрепки.
.jpg)
Решението
… идва, когато болката от разделянето със старите навици не е по-страшна от болката да си седим с тях. Решението идва отвътре и е възможно, когато посеете зрънцето на съмнението. „Абе, аз май не съм много ОК в тази връзка. Май наистина съм твърде контролиращ/а и същевременно твърде неискрен/а.“ Със съмнението си можете да отидете на психолог, да поровите още малко в интернет или да потърсите група за възстановяване. Или най-добре и трите. Защото, както казват в една реклама, го заслужавате.
More from View Sofia
Маса за един, книги за приятели и алтернатива без дим
Подаръците, които да направим от нас за нас тази Коледа подлежат на интерпретация, но идеята е ясна – по-добър лайфстайл
Не си ТИ, когато си депресиран! Вземи ГО, да се върнеш.
Toва е един разговор за депресия, спокойствие и още нещо...
Б като Библия, Б като Блог
От тази седмица, та чак до края на август се посвещаваме на здравето и всички негови направления. Говорим си надълго и широко за всичко храната, спорта и красотата...
