Следва

С или без Photoshop? Ким Кардашян на плаж в Мексико

Как Дизела достигна лимита за 109 часа! (Част 1)

Ще ви срещнем с един човек, за когото съвсем спокойно можем да кажем, че е жител на света!...

Други преди 6 години

Ще ви срещнем с един човек, за когото съвсем спокойно можем да кажем, че е жител на света! Не само, защото така пише в официалния сайт на неговите спортни професионални дейности. И то – какви! Човек, заради когото можем много да се гордеем, че сме българи!

Човек, който още на тригодишна възраст изминава с майка си 200 км за 10 дни на летуване в Родопите. Човек, който в момент на най-бушуващия пубертет, в 9-и клас, решава да се захване сериозно със спорт, а не с гаджета, алкохол и цигари. Човек, живял е дълго време в Швеция, Норвегия и чийто живот дълго време е бил на колела и се е побирал в няколко неразопаковани (дори) сака между поредните състезания. Човек, който определя себе си като любознателен и жаден за нови знания и приключения. Човек, който е обиколил почти целия свят и е видял от една друга гледна точка красотата му, но е най-удивен от… България!

За Кирил Николов, на когото всички казват Дизела, можем да напишем още доста интро. Но няма смисъл, тъй като сами ще надникнете в света му през неговите очи на Български, Балкански, Европейски шампион в дисциплините ориентиране и планинско бягане. А и можете да се осведомите от сайта му или страницата му във ФБ.

Не знаехме откъде идва прякора му Дизела. Оказа се детска шега. Когато започва да тренира, го наричат „Уши”, заради спецификата на ушите му – леко стърчат. По същото това време се състезава и нашумялатга немска биатлонистка Уши Дизел, и заради името й, с течение на времето, му остава само Дизел, както се изписва и . фамилията й – Disl. 

Поводът да се срещнем и запознаем с него е премиерата на втория филм, направен по повод рекорда, който той поставя в изминаването на туристическия маршрут от връх Ком до нос Емине „109 часа” (това е и най-дългият маркиран, пешеходен, туристически маршрут в България, наричан още в миналото „Маршрут на дружбата“, който е и финалната част на европейския туристически маршрут E3, свързващ Атлантическия океан с Черно море, като в Испанската си част трансевропейската отсечка всъщност е популярния поклоннически път „Камино де Сантяго”; бел. авт.). Разстоянието от 600 км. Кирил преминава за 4 дни, 13 часа и 5 мин., които „се крият” в заглавието на документалната продукция със страхотно, живописно, авторско виждане на режисьора Димо Петков и операторите Стоил Добрев, Борислав Камилов, Живко Жечев и Марин Кафеджийски, и на композитора Калоян Димитров, направил специално за филма и само за 10 дни невероятната музика към него.


Кирил Николов - Дизела, на премиерата с режисьора Димо Петков и продуцента Димитър Димитров
По скромното мнение на Кирил, какъвто е и самият той, „109 часа” е логичното продължение на първата лента “Reach Your Limits” от 2014-а г., когато Кирил опитва да постави нов рекорд по маршрута „Ком – Емине”, и да подобри този на предишния бегач Любомир Палакарчев, направен през далечната 1987-а г. Остават само 11 км., но… Кирил преценява, че е по-добре да се откаже.

И ето, че само две години по-късно, той подобрява времето в разстоянието допреди само 18 дни, поставено от Божидар Антонов, и с това заслужено се вписва в нашите рекорди.

Какви са били перипетиите през тези 109 часа не само за Кирил, а и за всички хора от екипа покрай него, ще разберете от филма, който можете да гледате от утре, 25-и април, с любезното домакинство на Cinema City Paradise. Организатор на случилото се е XcoSports ,Vivacom, Renault и още много други приятели на спортния дух. В „109 часа” всичко е автентично предадено в оригинал до най-малките детайли, както е било по време на заснемането на цялото приключение. Дори диалозите между участващите, доколкото имат сили, е достоверен и оставен без корекции, на места подкрепен със субтитри. Заснети са общо 2 терабайта видео и фото материал – 6 човека с камери и 2-ма с фотоапарати.

Кирил казва, че нямат бюджет да пуснат филма в кината, затова те сами се занимават с разпространяването му с техни (на екипа) средства и канали. Хората, идващи да гледат филма, го познават пряко или косвено, занимават се с подобен тип спорт, предимно бягане, и са заинтересовани. Не идват върволици от хора, но пък защо не – нали такава е основната идея на официалния сайт на Дизела – да вдъхнови някого така, както и той се е запалил като ученик, да въодушеви онези, които не познава да последват спортния му пример. И явно вече се е случвало, след като при него са отивали хора да го поздравят, да му стиснат ръката, да изразят симпатиите си и да му благодарят, че заради него правят онова, което правят.


По пътя от Ком до Емине

V.S.: Пътуваш много, непрекъснато си на състезания. Как се справяш с времето и пространството и любимите ти хора и занимания в тях? Как, кога намираш време за близките си?
К.Н.: През последните 1-2 години драстично намалих пътуванията. Реших да се преориетирам в нещата, които искам да правя. Оставям само ориентирането. Тази година за първи път от 2003-та насам няма да участвам в световно първенство. Така прецених – да не се занимавам професионално с ориентиране. По-скоро нямам времето професионално да се занимавам с ориентиране, а ако не съм подготвен добре, няма смисъл. Пък и съм бил на достатъчно състезания досега. В момента съм помощник-треньор на Националния отбор по ориентиране. Казах им, че като не мога да ходя на състезания, поне ще помагам с каквото мога.

V.S.: Ориентирането главно се случва сред природата, макар и да има изцяло градска дисциплина, нали така?
К.Н.: Да, а градската, която се нарича още и „спринтова дистанция”, основно цели да даде гласност, мащабност, да запознае хората с ориентирането в „дивото”, за да се види колко забавен и полезен е този спорт. Защото ако сме забити в някоя гора или планина, никой няма да разбере какво точно се случва.

V.S.: Ако ги сравниш, кое повече ти допада, къде има повече адреналин?
К.Н.: Лично аз предпочитам гората! Макар и да са много различни. По моему на всеки един човек, независимо в коя част на света живее, му е много по-лесно да се подготви за спринтова дисциплина, защото улицата си е улица навсякъде по света. И може би затова, докато бях състезателен, най-добрите ми постижения бяха на спринт. Докато теренът, който ти предоставя дадено място в природата, го има само и единствено там! Затова и големите отбори с големите пари за световни първенства отиват на мястото, където ще се провежда състезанието доста по-рано, за да могат да се подготвят на локално трасе с идентични маршрути.

V.S.: И какво излиза – че всичко опира до парите?!
К.Н.: Амиии…, да, явно е така. За съжаление! Но ориентирането е скъп спорт, нека никой не се заблуждава! Изисква много и постоянни пътувания. Спомням си, когато бяха моите най-силни години, че ме нямаше за повече от шест месеца в България.

V.S.: Затова си жител на света! Ако можем да закачим с кламер факта, че си изключителен в ориентирането към вътрешния ти компас, относно взаимоотношенията ти с хората, какъв ще е резултата?
К.Н.: Не знам, нямам точен отговор. Макар и спорта да е по-лесната от двете дисциплини, защото човешките взаимоотношения имат милиони развои. Действам според случая, преценявайки човека – все пак съм скорпион и имам някаква интуиция. Умея да усещам хората срещу мен и доста пъти се е случвало така, че впоследствие първоначалната ми преценка е била правилна. Но в общи линии се старая да балансирам и да не съм краен по принцип, но понякога се налага…



V.S.: Ако любовта беше компас, накъде щеше да те отведе?
К.Н.: Ами тя вече ме е отвела при Ивелина! Заедно сме от година и половина, познаваме се покрай първия филм, на който тя беше режисьор и ще се женим скоро в един от уикендите между две състезания. Не мисля, че е нужно да си с един човек 20 години, за да се решиш на подобна крачка.

V.S.:Ами ето, значи няма случайни пътеки в живота! Може да срещнеш своя човек по пътя от връх Ком към нос Емине или на дъното на Мъртво море.
К.Н.: Сигурно е така, да! Чувал съм какви ли не невероятни истории за това как и къде хора са се запознавали, причината, която ги е събрала, така че не мисля, че има нещо, което може да ни учуди в днешни динамичен свят. При цялата тази информация, която буквално ни залива от интернет, даже сме спрели им обръщаме внимание.

V.S.: За какво „градските” хора не отварят очите си, какво не виждат, не чуват, не подушват, не усещат, какво изпускат?
К.Н.: По принцип обичам комфорта си на „вкъщи”, на града. И ако трябва да съм честен ми е много приятно и уютно да съм в центъра на София, в балона. Обаче! Не мога и не искам да се лиша от природата, която толкова много обичам, и всъщност съм много привилегирован затова, че я имам под формата на спорта, с който се занимавам.
Имал съм не един случай, в който решавам, че ще тренирам в Рила и ще ходя до Мусала. Ставам сутрин, взимам колата, отивам до Боровец, бягам до върха… Изкарал съм един чудесен ден и съм се прибрал в София в ранния следобед. След това намирам време и за себе си вкъщи, и за приятели по-късно същия ден. И е много странно, когато в такава ситуация някой спомене, че планува да ходи на същото място през уикенда и се чуди какво ли е времето, и аз му кажа, как току-що съм се върнал оттам.

Така че и двете неща много обичам и трудно бих ги заменил! По-скоро се радвам, че ги имам и двете и може би дължа спокойствието си на живота в града на факта, че ходя много често сред природата!
Доста мои приятели вече изчезват, излизат от София и големите градове с цел да са още по-близо до природата, на места, които нямат нищо общо с по-големите градове. Може и аз да го направя някой ден, но на този етап още не съм готов.

V.S.: Кое те зарежда и кое изтощава, когато комуникираш с хората и когато си сред природата?
К.Н.: Ох, много ме изтощават негативните хора, мрънкачите! Имам и аз познати, които перманентно си мрънкат за всичко. Много ме натоварват такива хора, като енергийни вампири са. Но съм забелязвал, че след някакво време комуникацията помежду ни спира от само себе си.

Тъй като съм любознателен човек, съответно ме зарежда, харесва ми общуването с интересни хора, които се занимават с различни неща. От които мога да науча нещо ново, любопитно и полезно. Изключително ми е интересно и искам да знам как се случва дадено нещо. Покрай Ивелина и работата й в рекламния бранш попаднах на много такива ситуации и хора.

V.S.: Да разбираме, че си човек, който не се предава лесно и продължава да иска да иска?!
К.Н.: Е кой не иска да иска?!

V.S.: Мрънкачите!
К.Н.: Е, ама те пак искат, само че по различен начин. Те искат, но ако може да стане ей така, с щракване на пръсти, по някакъв начин – не ги интересува какъв, не ги интересува кой човек или сила свише ще го направи „нещото”.



V.S.: Какво никога не би направил и заради възпитанието си, и заради факта, че си човек на света и даваш някакъв пример на по-младите, в града и сред природата?
К.Н.: Обикновено възпитания човек се съобразява с мястото, на което е отишъл, и следва нормите и изградените локални, неписани правила и на двете места. Всички трябва да го правим, да внимаваме как постъпваме и какво ще оставим след себе си. В природата, особено, ако не спазваш правилата, тя те изхвърля. Трябва да се следват указания, да се върви по посочената пътека не, защото някой така е казал, а защото метър встрани е възможно да е опасно, да се лагерува на позволеното за целта място поради същата и още ред причини. Защото когато нарушиш нормите и опънеш палатка, да речем, на неразрешено място, някой ще те види или ще си направим снимка, която ще споделиш в социалните мрежи, и така всеки ще реши, че там е позволено да къмпингуваш, а то всъщност не е.
Затова казвам, че когато човек е възпитан, ще бъде информиран, ще се заинтересува, ще спази изградените и посочени правила, няма да направи нещо, за което е казано, че „не може” не, защото „не може”, а защото знае, че не е редно.

Като цяло не обичам да нарушавам правилата. Особено тези неписаните, моралните. И ми е много странно, не проумявам как хората не искат или не могат да разберат, че дадено нещо не е правилно! Понякога съм много краен в това отношение.

Е, изобщо не казвам, че съм безгрешен! И аз ги прескачам и заобикалям понякога, като всеки човек, особено, когато шофирам. Но въпреки това гледам да съм внимателен. А най-много ме натоварват автомобилните тарикати и хулигани, които не спират да ти присветват по магистралата или в задръстване се намърдват най-нагло между теб и колата отпред с цената на всичко. То и с хората по улиците е същото, само че винаги можеш да мръднеш крачка вляво или вдясно. Един приятел наскоро си направи експеримент и тръгна от София за Варна, като по пътя спази всички възможни табели, забрани, ограничения и стигна след 9 часа…

V.S.: От какво те е страх?
К.Н.: Не знам. Не си мисля по тази тема, честно казано. Сега като ми задавате този въпрос, не мога да отговоря. Да, сигурно има много неща, от които ме е страх, но мисля за „тях”. То каквото трябва да става, ще става. Тривиалните неща няма защо да ги коментираме, като например загубата на близък човек. Но рано или късно всички по един или друг начин се сблъскваме с това и за съжаление никога не сме достатъчно подготвени за тези ситуации.

Останалата част от интервюто с Кирил четем тук>>>

More from View Sofia

More Други