Следва

Петъчен БЛИЦ: Ники Божилов

Трудно уловимите ХР-та

ХР е абревиатура за едно от най-тежките психични заболявания, водещи до над 20% смъртност от случаите – хранителни разстройства...

Health преди 6 години

ХР е абревиатура за едно от най-тежките психични заболявания, водещи до над 20% смъртност от случаите – хранителни разстройства. Вероятно сега повечето от нас изброяват двете най-шантави – анорексия и булимия – и значението на ХР за тях се изчерпва дотам. Но истината е, че проблемът храна е повсеместен. Едва ли не всеки втори се тъпче със захар при високи нива на стрес или когато се чувства самотен или потиснат. Затова решихме да си поговорим за трудно уловимите ХР-та: емоционално хранене, преяждане (хиперфагия), нощно ядене и др. и да видим дали това не се отнася и за нас. Освен информативни, искаме и да сме полезни, затова ще видим някои от най-успешните стратегии за лечение на ХР-та.



Емоционалното хранене е основна причина за наднормено тегло, но то е налице и когато гладуваме, за да се справим с житейски проблеми. Въобще емоционалното хранене се характеризира с това, че страдащият използва храната, за да регулира (потиска, подсилва) чувствата си. Обикновено прибягваме до нещо сладко или друг тип високо въглехидратна (и мазна храна), защото те влияят пряко на мозъчната ни дейност – произвеждат високи нива на серотонин, който, както знаем, е хормонът на щастието. Много учени вече правят аналогии между пристрастяването към кокаина и това към захарните продукти. Според едно от тях, смъртта на 25 000 американци годишно е повлияна от рафинираната захар само в безалкохолните напитки. За сравнение, смъртността при зависимите от кокаин и хероин заедно е 17 000.

Основните психологически мотиви, които са в основата на емоционалното ядене, са възнаграждение, почивка и комфорт. Обикновено свързваме адиктивната консумация (кафе, цигара, шоколад) с почивка след напрегната среща в офиса или награда за добре свършена работа. Много хора ядат от скука, самота или тревога. Яденето на пакетирани и преработени храни далеч не е „нормално“ ядене. Обикновено това са храни, без които организмът си може, но веднъж привикнал към тях, трудно се отделя. Има много хора, които преживяват период на детокс след като спрат внезапно високо въглехидратните и мазни храни. Главоболие, потиснатост, раздразнителност и дори безсъние, са част от този детоксикиращ период. Някои учени като Мишел Мей например (Michelle May, Phd) откриват, че чувството за комфорт, което ни носи храната, е неразривно свързано още с детството ни, когато майчината прегръдка е била придружена от хубаво мляко. А ако към това добавим и пристрастяващите храни, излишните килограми са ни в кърпа вързани.



Емоционалното хранене може лесно да се наследи, както и други вредни или полезни поведения, усвоявани в семейството през годините. Изследвания показват, че социалната обстановка също влияе по различни начини на храненето, като някои, пренебрегвайки себе си, ще ядат, за да не обидят мама, татко, баба, леля, а други, поразвълнувани от социалното събитие, ще забравят, че се опитват да живеят здравословно. Цикълът тъпчене – вина – наказание – отново тъпчене е особено характерен за всички ХР-та, включително емоционалното хранене.
Компулсивното преяждане вече официално е признато за болест и като че ли е една от съвременните епидемии. Когато настъпи пристъпът на глад, компулсивно ядящият може да погълне килограми храна за по-малко от два часа. Не може да се чисти, както булимиците правят и така бързо, бързо наддава тегло. Обвинява се, а и другите го обвиняват, че няма воля, че е мързелив, немарлив и отвратителен. Обикновено това никак не е така. Компулсивното преяждане е състояние, за което има физически и психологически причини, доста по-комплексни от мързела и липсата на воля. Синдромът на нощното преяждане вероятно също ви е познат. Някои от симптомите му включват депресия и чувство, че трябва да се наядем, за да заспим.

Решенията за хранителните разстройства са многобройни, но няколко се очертават като наистина ефективни. Храната е достъпен и социално приемлив наркотик. Освен това, много хора не отдават на храната някои други заболявания, които са причинени от нездравословен начин на живот, но са косвено свързани с прекомерната, оскъдната или неправилна употреба на храна. Затова и по-малко хора виждат проблема си с храната. ХР-тата се отличават с висока доза отрицание, както и всяка друга зависимост. Обикновено трябва натрупване на много горчив опит, за да може някой да си признае, че има проблем с храненето и да потърси помощ. Помощ се намира най-често в център за лечение на ХР, при терапевт или психолог и в групи за взаимопомощ.



Има някои трикчета в ежедневието, които психотерапията, която би било добре да проведем, може би ще ни покаже. Усвояването на хоби, заменянето на стария навик на плюскане с различни дейности в свободното време (спорт, рисуване, четене, почивка, музика и др.) отначало може да ни се струват много скучни, но с времето се свиква и започваме да отговаряме на духовните си, емоционални и интелектуални нужди по съвсем адекватен начин. Иначе колкото и шоколади да изядем, пак ще си останем недоволни и нещастни.

Друга супер успешна стратегия за преодоляване на проблемите с храненето, е следването на дванайсетстъпкова програма. Споменахме ви за нея, когато говорихме за съзависимостта (за която има групи на Codependents Anonymous и Ал-анон). Има над 100-ина вида дванайсетсъпкови програми, които адресират различни пристрастявания и поведения. Специално за ХР-та има около 10-ина. Те по принцип са по-добрата алтернатива или допълнение към стационарно лечение в център за възстановяване. Ефектът на лечението в центъра се подсилва от редовна работа по дванайсетстъпкова програма. В САЩ, от където произлизат тези програми, а и в Европа също така, се наблюдава съдействие между здравни институции, лечебни заведения и този тип непрофесионална помощ с цел подкрепа на хората с ХР и продължително и подобряващо се здраве. Умствената промяна и новото ежедневие въвличат в живот, в който се подхожда зряло и адекватно. Центровете за лечение често са комерсиализирани, клиентът е гледан освен като човек, имащ нужда от помощ, и като потенциален приходоносител. Честността, която се изисква в дванайсетстъпковите програми, според участници там, и фактът, че не те галят с перце, са от съществено значение за по-бързото и дълготрайно възстановяване. В България понарастват тези общества, които определено са от полза за обществото ни, което още не е узряло за сериозна и мултиаспектна борба с хранителните разстройства.

Терапиите, които се предлагат, също са от голямо значение за дълготрайното възстановяване, стига да изискват действие от страна на страдащия от терора на храната. Тук положението е по-розово, тъй като има изобилие от специалисти, работещи в областта. Но сме длъжни да помним, че количеството не винаги означава качество, и да отделим време да намерим най-добрите лекари.

More from View Sofia

More Health