Следва

Месец на документалните филми в кино "Люмиер ЛИДЛ"

Улай: Eдин артист каза!

Малко преди първата му изложба в България, Франк Уве Лаузипен – Улай, изглежда спокоен...

Culture преди 6 години

Малко преди откриването на първата му изложба в България, Франк Уве Лаузипен – Улай, изглежда спокоен и сякаш цялата енергия и еуфория покрай събитието на сезона не му се отразяват притеснително.

В себе си носи нещо библейско, душата му е спокойно приютена в мъдро, слабо и изискано тяло, а очите говорят за стотици падания и ставания, стотици преживявания и вероятно смъртоносно дълбоки емоции, както и за вечното търсене на неговото, най-интересно и единствено чувство. За света, хората и изкуството.

Един номад в модерното време, емблематичното частно в едно общо, години наред, докато той и Марина Абрамович са най-влиятелната креативна двойка в света на изкуството, Улай е на международната арт сцена от края на 60-те години и зад гърба си има множество самостоятелни и групови изложби.

Разказва ни за кроткото си ежедневие, за работата си и за част от най-големите си проекти. Франк Уве Лаузипен – Улай, такъв, какъвто го видяхме малко, часове преди откриването на "Улай: Аз, другият", невероятната изложба в VIVACOM Art Hall, на която View Sofia е медиен партньор.



Той, един изящен мъж и артист, през призмата на няколко интересни въпроса, зададени от нас, с помощта на някои от най-известните съвременни творци на България, които зададоха своите въпроси към Улай чрез нас. Вижте:

V.S.: Обяснете ни себе си в три думи!
У:
Аз съм тук!

V.S.: Дайте ни един, но важен съвет?
У:
Четете по-малко!

V.S.: Защо?
У:
Бъдете по-невежи към медиите, за да запазите мира в себе си.

V.S.: Как можем да разберем, че пропускаме нещо важно?
У:
Много неща липсват на различните хора. Например, да създадеш една идея в обществото е нещо изключително трудно, защото има толкова много хора с толкова много различни възприятия и идеи. Мисля, че всъщност най-важното е да се съсредоточим върху "кой съм аз" и тогава може би ще открием отговора/отговорите.

V.S.: Какво е първото нещо, което направихте тази сутрин?
У:
Изпуших една цигара.

V.S.: Казват, че ние, българите, сме много бедна нация. Порок ли е всъщност бедността?
У:
Има много, наистина много по-бедни нации в света. Тук съм за първи път и останах с много приятно впечатление. Вие, българите, сте много симпатичен народ. А и, в крайна сметка, какво значи "беден" - вие, например, не изглеждате бедни, не говорите бедно. Нищетата е напълно различно нещо! Не мисля, че сте бедна нация, всъщност сте прекрасна нация, която обаче се бори с икономически и политически проблеми.

V.S.: Искаме да пътуваме из Любляна на Улай. Кои са любимите ви пет места там?
У:
Пазарът Plečnik - стомахът на града - пазарчето за храна и зеленчуци, след това дробовете на града - най-големият парк в Любляна "Тиволи", където се разхождам всеки ден с кучето си. За развлечение се срещам с приятели в любимия си ресторант в града, а за обяд, винаги със съпругата ми - в кафе-бисто "Ег". Най-любимото място обаче е домът - там където са жена ми и кучето!

V.S.: Ние сме модна медия. Как дефинира модерното Улай?
У:
Сигурни ли сте, че не искате да поговорите с жена ми за това (прекрасната Лена наистина изразява голяма част от същността си чрез фешън визията си ТУК!). Никак не си падам по модата, всъщност дори я отричам, защото е направена за консумация. Модата може да накара хората да полудеят, например по скъсаните дънки, всеки ги носи в момента. Но за това определено трябва да поговорите със съпругата ми, тя има друго виждане за нещата.

V.S.:  Не сте правил жив пърформанс от години. Защо решихте точно в България да направите жив пърформънс?
У:
Всъщност последно имах пърформанс на живо в Любляна през януари тази година, преди това бях прекратил за около 20 години. Хората редовно ме питат кога ще правя това отново, а аз винаги отговарям по един и същ начин: "Когато съм достатъчно възрастен". Не искам да изпълнявам превъзходно нещо отново или пък да правя налудничави, дръзки неща. Вече ми е по-интересно да представям мъдри неща, проникновението. Предпочитам да представям остаряването и неспособността, защото има много малко хора, които го правят или могат да го направят. В България няма да направя пърформънс на живо, както беше обявено по-рано, защото всъщност ще повторя този от Любляна, който правих в началото на годината, а никак не харесвам да се повтарям.

V.S.: Чистото вдъхновение?
У:
Определено не е в музеите или галериите. Обикновените хора и техният обикновен живот. Обичам да прекарвам времето си с обикновени хора - не с интелектуалци или артисти, просто с обикновени хора.

Тук нашите цветни провокации към Улай придобиват малко по-различен смисъл, защото му задаваме въпросите, които му отправиха някои от най-добрите български артисти, в отговор на идеята ни за едно такова посредничество:

Правдолюб Иванов: Как си почиваш от изкуството?
У:
Затварям очите си. Аз съм визуален творец, нужно е просто наистина да затворя клепачи.

Станислав Беловски: Ако трябва да избираш между това да живееш напълно свободен, но сам на планетата или това да живееш с хора, но затворен в някакво общество, като затвор, например, до края на живота си. Какво би предпочел?
У:
Първо и много важно е - много е трудно да разбереш какво е свободата. Това е голяма дума, но никой не знае какво да прави с нея. През 70-те хипитата крещяха "любов и свобода", но какво се случи... Мисля, че бих избрал да живея затворен в общество, което не е нужно да е точно затвор, по-скоро малка затворена общност.

Вито Валентинов: Привет, Улай! Преди 13 години, когато бях студент в Dutch Art Institute, ти посети студиото ми, погледна всички налепени по стените изображения и ми каза: „Когато бях млад и аз като теб имах студио пълно със снимки. Един ден се почувствах като ваза, която прелива от всичката тази информация. Изхвърлих всички неща от студиото, съблякох дрехите си и започнах да работя с тялото си.“ ... Моят въпрос е: Сега, през 2017-та, когато светът все повече и повече прилича на моето претъпкано с изображения студио, как успяваш да предпазиш вазата да не прелива? Как успяваш да поддържаш водата в нея чиста?
У:
Експлозията от население на земното кълбо е най-големият проблем. Планетата е като градина - има въздух, вода, земя - точно като градина. А заради оувърпопулацията градината ни става все по-малка и по-малка, имаме нужда от много изобретения, за да може да си запазим градината. Много от нас вече нямат с какво да се хранят или пък какво да пият. За мен ще е много повратно, ако започнем да даваме все по-малко права на политиците и все повече на учените, за да могат те да намерят решения. Същото е и с парите - по-малко за политиците и повече за учените! Водата не може да се запази чиста. Приватизацията на вода, например, е изключително важен въпрос, дори криминална проява, защото водата е за всички ни - тя ни се полага. Според мен съвсем скоро ще се водят войни за водата! Това е ужасно огромен проблем.

Брако Брайков: Ще завършиш ли проекта си WATER? И ще публикуваш ли публично работата в сайта earthwatercatalog или пък проектите с децата, с които си работил?
У:
Обожавам да работя с деца, защото те са по-важни от възрастните хора - чрез тях ще оставим наследство и именно те ще са на Земята след вас и мен. earthwatercatalog е уебсайт с ограничен достъп, което е тотален парадокс. Но тогава исках да го споделя само с артисти, които имат отношение към водата, работят по проекти, свързани с този проблем. Сега работим за рефреш на информацията и работата по проекта earthwatercatalog и обмислям да го споделя с много повече хора - биолози, хидролози, архитекти, разработчици, активисти и други. Така ще може да обхванем много по-голям спектър от хора, които се интересуват от водата.

Аделина Попнеделева: Дали успя да разбереш себе си след толкова години на публичен самоанализ?
У:
Станах по-мъдър! А това е огромно постижение и обикновено ти отнема години. Много хора игнорират мъдростта, за жалост. Когато правят изкуство, то е много лично! Но когато го представям в изложби, други хора го интерпретират и разбират по съвсем различен начин. Това му е хубавото на изкуството, да разбираш за себе си от всеки по малко. Изкуството ми предизвиква много смесени чувства, но пък не съжалявам за нищо, което съм правил! Даже обратното, продължавам да правя това, което правя, защото чувствам, че още имам недовършена работа.

Нора Ампова: Впечатли ме изложбата, която посвещавате на бездомниците и решението да провокирате аудиторията с присъствието на "героите". Вълнува ме, мислил ли сте за подобен или друг проект, свързан с бежанския проблем, например?
У:
Не съм правил нищо за бежанците. Не съм много сигурен, че имам определена идея какво да направя по тази тема. Странно е, защото навсякъде е много различно как хората се справят с този проблем. Това е един много тъжен проблем, но според мен никога няма да успеем да накараме всички хора да се чувстват отговорни за това, което се случва с тези милиони души, които са принудени да напускат страната си заради купища различни проблеми. Обаче, ако не помогнем на тези хора адекватно, съвсем скоро те ще те превърнат в бомба със закъснител!

Юлиян Табаков: Разходката по Китайската стена те отведе към път без изход или към отворени врати.
У:
Определено и твърдо, отворени врати!

Недко Солаков: Скъпи, Улай, доколкото помня се срещнахме преди около 20 години в Амстердам. Няма да ти задавам въпроси, просто искам да ти пожелая късмет!
У:
Благодаря! Поздрави!


Изложбата "Аз, Другият" на Улай ни радва от днес, 27 април, до 31 май във VIVACOM ART HALL.

Ето пък какви колаборации сме имали с част от българските артисти, които се престрашиха да зададат въпрос на Улай:

Юлиян Табаков

Правдолюб Иванов

Станислав Беловски

Най–висока средна скорост за сваляне (download) за 4G мрежа от януари до септември 2017 г. и Speedtest награда за мобилна мрежа за първите шест месеца на 2017 г. Резултатите се основават на анализ, проведен от Ооkla чрез Speedtest. За повече информация: www.vivacom.bg.

More Culture