Следва

Национална Галерия и музей на социалистическото изкуство представят изложбата "Митологеми на героичното"

Изключителен момичешки музикален маратон през уикенда за всяка възраст и вкус!

Любимата София ни остави без дъх и сили и ни хвърли в небето от екстаз, като ни предложи един необикновен, фантастичен, артистичен уикенд...

Music преди 6 години

Любимата София ни остави без дъх и сили и ни хвърли в небето от екстаз, като ни предложи един необикновен, фантастичен, артистичен уикенд! Три поредни дни – петък, събота и неделя, столицата ни беше най-горещата музикална точка, поне на Балканския полуостров. Най-якото е, че разнообразието в стилистиката беше невероятно и – убедени сме – остави всички – местни или гости на града, малки, големи и още по-големи, пораснали и вечни деца по душа момичета и момчета без забележки, разочарования и още по-малко - липса на избор.

Разтърсващото начало на дългия празничен уикенд съвсем достойно даде една изключително млада, колоритна, дяволито изразителна и несломима по дух кубинска изпълнителка. Забележителните й темперамент и свежест са правопропорционални на годините й! Разбира се, говорим за дългогодишната приятелка на България (и в частност на гласовитата ни певица Йорданка Христова) и носителката на „Грами” Омара Портуондо.

Тази сладка и кокетна „бабетка”(ако можем с много любов да си позволим така да я наречем!) все още може „да изяде” с едно освобождаване на мощния си глас абсолютно всеки изпълнител и след това само с два от пръстите си, елегантно лакирани в ярко червено, небрежно да го сложи в малкото отделение на задния си джоб! Сеньора Портуондо, която идва за пръв път у нас през далечната 1971 г., може да не може да ходи, да се изморява бързо, ако стои права, да й е нужна помощ, за да прочете текст с голям шрифт, нооо!!! Има толкова жив, вибриращ, докосващ, забележителен, неповторим, голям, докарващ те до неосъзнато въртене на дупето и танц на краката глас, с който малцина даже на половината на нейната възраст не просто не могат да се мерят, но и да се похвалят.



Живата легенда от уникалните Buena Vista Social Club (темпераментните кубински музиканти придобиват отвъдокеанска слава след едноименния филм от 1999 г., носител на множество награди, на режисьора Вим Вендерс, бел. авт.), като родила се, за да пее и с това да забавлява себе си и другите, логично избра световно турне, с което да отбележи 70-те години, през които не е слизала от сцената. На колко години е Омара, ли? На цели 87, които ще навърши в края на месец октомври. Но за себе си през смях тя казва, че е безсрамно млада, че ще продължава по същия начин, ще се забавлява като за последно и ще работи здраво. Убедена е, че нещата не се случват случайно в живота, а мотото и - обичай, живей и се радвай на всяко вдишване!



На сцената с нея, за да допринесат още повече за доброто настроение на всички заклети фенове на огнената ча-ча и салса, дошли в петъчната вечер в зала 1 на НДК, бяха и знаменитите виртуози Родни Барето, Гастон Хоя и Андрес Коайо, както и пианиста Роландо Луна, с когото Омара излезе в началото на концерта под ръка, открит от легендата на латино-джаза Чучо Валдес. Голяма изненада за публиката беше неповторимата чаровница Йорданка Христова, която кубинското чудо покани на сцената към края на концерта, продължил 90 минути. Двете гранд дами изпяха знакови любими хитове, като „Besаme mucho”, ”Guаntanamera”, „Duele, Lagrimas negras”, като в промеждутъците не спираха да си бъбрят на испански. Подшушнаха ни, че по време на престоя си в София, двете приятелки почти не са се разделяли. Песента, с която Омара отново почти разрева българските си приятели пред сцената и избра, за да се сбогува с тях, беше “Моя страна, моя България“…

Какво повече да добавим!?! Освен, че много й се възхищаваме и само можем да мечтаем след години, когато поостареем, да запазим духа си така, както тя нейния. И да й благодарим, че изрично е пожела да включи България в специалната прощална серия от концерти. За нас е чест, сеньора Омара Поруондо!


 


От кубинските страсти, чашата ром и дебелата хаванска пура, рязко сменяме посоката и с машината на времето се прехвърляме в Европа през 80-те години. Денят е събота, мястото - зала „Арена Армеец”, поводът - дискотека. Но не каква и с кого да е, а с три от най-знаковите диско диви от това време Саманта Фокс, Сандра и Си Си Кеч!!!
Обичайното задръстване от прииждащи коли и хора към всички възможни входове на залата (която предната вечер бе боксова арена, донесла победа за Кубрат Пулев над съперника му Кевин Джонсън) започна да се увеличава неистово около 19:30 ч., само 30 минути преди началото на най-голямото диско събитие, случвало се у нас. Благодарение отново на същите организатори от предходната гореща кубинска нощ Keen Acts, тази вечер, под наслов HITS ONLY, те ни метнаха дълбоко в диското от края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век. И направиха така, че хилядите хора, дошли от всички краища на България (дори само за една нощ), а и от съседни Гърция и Македония, да танцуват, да не спират да се усмихват, да пеят, да плачат…



Наистина спомените от онова време сгромолясващо се върнаха за онези, които ги имат. И точно те се забавляваха истински! Знаеха хитовете на всяка една от порасналите момичета наизуст, специфичността в извивките на гласовете им, танците им. И не спираха да правят онова, което диско фуриите правеха на сцената. А то в основата си беше едно единствено – ЗАБАВЛЕНИЕ!!!

Разбира се, ползваха плейбек за част от песните, бек вокали „запълваха дупки” в изпълненията им, апетитни за окото танцьори и танцьорки разсейваха, публиката довършваше останалото... И – да, изобщо не можем да ги сравняваме с вокалните възможности на кубинската изпълнителка от снощи. Никога! По никакъв начин!

Но…, ако е възможно да оставим „това” настрана, настроението в залата беше повече от приповдигнато, страхотно и отпускащо те. Просто за 4 часа се пренасяш в друго време и място, забравяш за проблемите вкъщи, за разправиите с колегите, изтриваш неприятния комшия от съзнанието си, затръшваш вратата на несправедливия шеф под носа му, хващаш „непознат приятел/ка” под ръка и започваш да танцуваш с него/нея. Без да знаеш името му/й. Без да имаш никаква нужда от тази информация. Без никой от двамата нищо да очаква утре. Без дори да помниш лицето му/й, защото той/тя обикновено не изглежда по този начин през 2017-а година, защото си изпил 1-2 питиета, защото ти е толкова готино и яко, че нищо друго не те интересува!



Дори не ти прави впечатление и не те дразни, когато очевидното бърка в очите ти, като например незнайният брой пластични операции на Саманта. Или пък фактът, че първото нещо, което излезе под формата на говор от устата на Сандра, беше почти страшно – тук немското й начало силно се усети. Даже ситуациите, в които Си Си объркваше (или не знаеше, не сме сигурни) семплите танци и гледаше какво правят мускулестите левенти от двете й страни, за да влезе в крачка...

Всичко беше организирано страхотно в педантичен ред, с жестоки ефекти и мултимедия на и около голямата сцена,съобразени със стилистиката на диско-ерата, с чудесни професионални танцьори и от наша страна, с изпипани DJ-ски сетове между появяванията на трите грации, със забавни водещи. Всичко това - в името на доброто настроение и неповторимото преживяване.



От дамите, които излизаха през час на сцената - в 21:05 ч. първа се качи Саманта Фокс, в 22:06 – Сандра и накрая, в 23:10 – Си Си Кеч, само последната диско стихия не е идвала в България. И – грешка за нея, която тя видя, макар и да са минали толкова години, със собствените си очи, които се напълниха със сълзи от щастие, умиление и благодарности. И беше много сладко, чисто, някак съвсем розово и по момичешки. Сандра пък вкара нов и малко по-рок аранжимент на някои от хитовете си, с което привлече още повече вниманието на феновете си. А Саманта изненада с песента на Мадона La Isla Bonita и с това си закачливо преплитане между палавите осанки на двете им и подобаващ за парчето танц, съвсем като за едно обещаващо начало разбуни въображението на мъжката част от залата.



Еееех, само Сабрина ни липсваше с нейните „Boys, boys, boys”…


Идва и неделя. Макар и мааалко поизморени, съвсем мъничко, от натрупаните емоции от предходните две вечери, се стягаме за разходка на трети континент. Мятаме в раницата, ей така, за всеки случай лак за коса, един патладжанен на цвят суитшърт с качулка, удобен панталон с ниска талия и дълбоки джобове в цвят каки, мастиленосин потник със златен дракон, обувки с високи платформи, тип Rock Land – да не се чувстваме изгубени, разпокъсани. А може и дълго, тъмно сиво палто от фина вълна със сребриста декорация по краищата, една идея по-светлосива блуза с остро деколте, дълга кафява пола с животински принт и млечно сиви маратонки – няма да направим голяма грешка. Подкъсяваме косата под ушите в бунтарска и в същото време нежна прическа и издухваме от време на време кичурите, небрежно влизащи в красивите ни, жадни за живот очи, и отлитаме за далечна Австралия.

Годината е 1997-а. Етапът в музикалния бранш е рок, алтърнатив, гръндж и има своеобразен бум на нежните представителки. А нашата звезда е повече от нежна. Повече от красива. Повече от пленяваща. И безкрайно талантлива. Естествено, че говорим за най-очарователната синеока изпълнителка и актриса Натали Имбрулия.
Организаторите на концерта от най-дългогодишната промоутърска фирма в бранша у нас S.M.E. промениха почти в последния момент мястото на събитието. И може би от една страна – по-добре. Защото в конкретната зала на Военния клуб, където гледахме Натали, имаше толкова хора, колкото тя да изглежда… почти пълна. Което за миг в умовете ни направи идването на австралийката абсолютно бутиково. И някак – по-лично. И точно, защото беше светло и с достатъчно празно място, така че всеки да вижда всеки, така и Натали виждаше всичко, което (не) се случва в неголямата зала.



Ето какво видяхме ние. Половината от присъстващите бяха там наистина заради първата визита на Натали у нас, защото я харесват и следят музикалната й и актьорска кариера, и са чували повече от една нейна песен, на име “Torn”, с която – да, „тогава” тя безспорно разби много класации по целия свят. Сред тези нейни истински фенове, опитващи да бъдат възможно най-близо до невисоката сцена и буквално - на една ръка разстояние от нея, имаше музиканти, актьори, режисьори, телевизионни водещи и т.н. Те гледаха, слушаха, пееха, комуникираха, отвръщаха на словестните закачки на ерудираната 42-годишна красавица.



Другата половина от хора бе дошла, за да си говори с когото намери, пиейки бяло вино на промоция в пластмасови чашчици, докато изпитва неистовото желание непрекъснато да мърда по скърцащия паркет скъпо облеченото си тяло, скочило в иначе неудобните обувки от последната колекция на еди-кой си дизайнер, да си прави селфита на фона на „нещослучващото се” в скучния край на залата, където са се сбутали нЕкви хора - незнайно защо, и да прави чупки с устните си, само за да изглеждат по-големи, като тези на Натали, с каквито Природата-Майка е я надарила (и с това!).

В същото време озвучаването в залата беше… да речем странно, тъй като Натали и музикантите с нея се чуваха точно толкова, колкото и шума от дърдоренето на гореспоменатите със селфитата и отчетливото дрънчене на ледчетата в шейкърите в отсрещната, „забавната” част от залата, които барманите разбиваха през всеки 3 минути. И някак усещането (надяваме се - не и за нея!) за бутиковия концерт на моменти отстъпваше пред впечатлението за организирано корпоративно частно парти, на което има някакъв кетъринг, бармани, който иска – стои седнал, който може – прав, на който му се танцува го прави, друг си пее,… И всичко това на фона на една певичка и оркестърчето й, дето са ги викнали да им посвирят – колкото да е „нещо на живо”.

Но тя се държа като абсолютен професионалист и остави на фантастичните си очи само да сканират и да стопират което не й е нужно. Натали на моменти на сцената във Военния клуб беше бунтар и непукист, като в „Big mistake”, беше нежна и елегантна, като в „Beauty On The Fire”, беше и размирна и (не)известната, като в „Torn”, видяхме я и убедена в себе си, както в „That Day”, а и объркана и несигурна, както в „Smoke”, на моменти дори много провокативна и секси, като в „Want”, но при всички положения изключително красива, виждаща и оценяваща малките неща и щастлива от факта, че е щастлива, както в „Wrong Impression”.



Как го правиш, Натали? Молим те за рецепта, за да помогнем на хората в залата!...

More Music