Аврам е от хората, които няма как да забравите, дори да сте го виждали само веднъж, само за две минутки. Не само, защото може да сте го мернали „по телевизора”, не само, защото може да го видите на разходка със слънчевото му дете на брега на езерото Панчарево, или да разглежда почти безцелно последните „новости” на култовия стоков базар „Илиянци”, в рамките на който си има и любим китайски ресторант. „Истинска класика!”, с усмивка казва за павилиона за бързо хранене Аврам. Не само защото е висок, не само, защото прическата му винаги прави впечатление или защото колата му ръмжи мощно и заради лукаво „усмихналата се” акула няма как да я сбъркате с ничия друга.

Аврам е човек, който лесно може да запали с клечица за кибрит огромен пожар и след това с една сълза да го потуши. Аврам е от хората, които заради прямотата в общуването и откровения си характер, могат колкото несъзнателно, без дори да разберат, да ви наранят, и също толкова и да ви направят щастливи. Ако спечелите доверието и приятелството му, той ще бъде вашият най-добър приятел. Ако го настъпите по окървавената рана на крака му, причинена от самите вас, ще ви ритне с болния крак, защото човешкият мозък избира да търпи по-малката болка. Той определено е колоритна личност, което за онези, които не го познават лично, доказа с кулинарните си и коафьорски изяви пред ТВ-екраните.

Днес, обаче, ще опитаме не да гледаме Аврам Големечков, а да видим през неговите очи, мисли и спомени живота преди, сега и след това. Да се разходим из неговата любима София. Да се запознаем с най-скъпото му същество на света. Да опознаем човека Аврам.

Когато се срещнахме с него в един от първите слънчеви дни на пролетта, косата му все още беше синя. За което той ни припомни повода - участието му в International visionary awards част от Alternative hair show '16 с прическа в синьо и обещанието пред самия него, че ако стигне до финал, ще боядиса и себе си син. „Не е толкова отровно това синьо, нали?!? Аз съм човек на настроенията. Нямам любим цвят. Днес съм такъв, утре може да съм черен или рус…”, твърди стилистът за себе си. И като доказателство на казаното, с днешна дата настроението в косата му е естествения му тъмнокестеняв цвят, с руси, почти бели кичури.

Докато ни развежда до любимите си местенца в родната София, достигналият до 3-тото място в кулинарното шоу Masterchef, България – друга негова страст, ни разказва разни лични истории, свързани с… какво ли не. Като например за основните две причини, заради които днес е станал добър коафьор, една от които, според него самия, смешна и – оказва се – основна. Естествено, че заради момичетата! „Във фризьорския (ПГ по фризьорство и козметика „Княгиня Евдокия“) беше пълно с момичета! Преди това учех в Симеоново. Бяхме само момчета и едва 2 момичета, а там беше точно обратното - от 27 човека в класа имаше само 5 момчета. Приеха ме на първо класиране, но никога не съм мислел, че ще се занимавам сериозно с това. Беше ми като на майтап. В часовете по практика понякога играехме карти, по някое време правехме набързо едно подстригване, и после – пак карти”, с усмивка си спомня за ученическите си години Аврам.

Когато наближава стажа му в 10-и клас, отива във фризьорски салон в кв. „Младост”. Обучаващата го дама го кани да остане и да й помага, и така Големечков изкарва цялото лято там, с което става познат на доста хора. „Това е сериозната причина да се занимавам с фризьорство, а именно – въпросната дама. Тя ме насърчи и ми каза, че стига да искам, ще стана добър в професията си. Даже искаше да ми остави целия салон, защото трябваше да замине за Барселона, но тогава не мислех, че мога да се справя сам с него”.

След това за кратко време се сблъсква челно с неприятни житейски случки, бидейки инкасо във фирма, обслужваща болнични заведения. „Събирах стотинките, които хората трябваше да вадят от джобовете си, за да гледат телевизия. Какви гледки видях, само!... Ужасни! След 4 месеца започнах и кошмари да сънувам. Казах си, че това не е за мен, и отново се върнах към фризьорството на още две места. През 2008-а започнах във Vogue Vision и така до август месец, 2015-а г., откогато отворих собствен салон”, споделя житейския си път участникът в кулинарно шоу N1 за България.

За 30-те си години е проумял, че никой не се е родил научен, че най-важното е човек да иска да се учи всеки ден и силно да желае да стигне до края на „нещото”, с което се е захванал. „А почнал ли си – трябва да копаеш!”, казва той.

V.S.: А ти колко неща си „копал”, Авраме?
А.Г.: Няколко. Като дете с баба ми продавахме семки и балони на входа на зоопарка. Ходехме до Женския пазар, купувахме оттам семките, после вкъщи ги изпичахме и ги слагахме във фунийки, направени от вестници. Сега ми е малко refugees на пазара, има повечко съмнителни субекти, отколкото преди. Онези мили, детски спомени нямат нищо общо с картинката от днешна дата. Имаше сергии навсякъде, беше пълно с адски много хора и трябваше да се редиш на опашки за всичко.

После помагах на един комшия за строителни дейности по обекти – за гипсокартони, зидарии, куфражи, латекси, замаски, мъкнене на чували с цимент, бетон..., всякакви неща. Направо беше лудница! Ама трябваше да изкарвам пари, за да помагам на семейството си.

За училище нашите ми даваха по 50 ст., и то – когато имат. Помня, че една баничка беше 45 ст. и за остатъка си слагах някаква салата отгоре, ставаше като филия. И помагах на човека от кафенето срещу училището да си изкарва масите сутрин, та той ме черпеше с кафе. После реших да вляза във фризьорския.

V.S.: Името ти псевдоним ли е?
А.Г.: Не! Така се казвам! Но, да, малко звучи като артистичен псевдоним – хем Аврам, а това изобщо не е често срещано име, хем пък Големечков… Разбирам въпроса.  Майка ми и баща ми са се запознали в църква, така че най-вероятно някаква такава ще да е причината за името ми. А фамилията идва по бащина линия. Разказват за дядо ми, който бил ловец, че веднъж отишъл на лов в гората и сам отстрелял някаква мечка, която се появила на пътя му, по-скоро – той на нейния, и след това сам я замъкнал до селото.

V.S.: Има ли неща, които много искаш, а все още да не си ги постигнал поради някакви причини?
А.Г.: По принцип много искам да обикалям света, да се занимавам с някакви дрифтинг истории, с автомобилизъм. Но нямам пари за това. Доколкото готвенето – то си е необходимост, трябва да се храниш, нали?! Masterchef ми даде стимул и сили, стигнах до трето място, все пак. Може би малко си повярвах, но получих увереността, че като искаш нещо да направиш, ставаш и го правиш, няма какво да му мислиш!!! Има една готина сентенция, която гласи, че ако много искаш нещо, трябва да тичаш към него. Ако не можеш да тичаш – ходи. Ако не можеш да ходиш – пълзи. Ако и да пълзиш не можеш, поне легни в тази посока – към него!

V.S.: Винаги ли ходиш с различни чорапи?
А.Г.: Опитвам се, да!  Понеже дрес-кодът в работата ни е черно, да сме по-стайлиш, и е добре да има някакъв акцент. Не мога да си показвам гащите, примерно! И гледам черупката да е черна, а отвътре да сме цветни. Нали!?!

V.S.: А кога си цветен?
А.Г.: О, всеки ден! С различните хора съм различен и цветен. То не става иначе!

V.S.: Какви хора те дразнят?
А.Г.: Мързеливите! И тези, които нямат цел и не знаят какво искат. За съжаление забелязвам, че масово младите хора, тези на по 20, 20 и няколко години, не знаят какво искат. Знаят, че нещо искат, но какво точно… И това е тъпо, защото реално губят най-ценното си време в лутане и търсене. И в някакъв момент „се събуждат” на 30 и осъзнават, че не са тясно специализирани в нищо, а са разпилени.

Всичките тези кифладжийски истории със селфита, клипчета,… хайде както и да е. Но трябва да имат някаква цел в живота и да я гонят. Ако искат да станат милионери, да имат къща, кола и т.н., първо трябва да знаят какво искат и след това да тръгнат нанякъде. И трябва да действат по този въпрос, а не да стоят и да чакат!

Има една притча за Буда, в която се разказва за един от учениците му, отишъл при него да се обучава в опознаването на себе си. На 5-ата година от престоя си човекът рекъл на Буда: „Буда, учителю, толкова време съм при теб, ти ме научи на толкова много неща, но имам един конкретен въпрос. Минаха вече 5 години, още дълго ли ще чакам да се случи промяната в мен?”. На което Буда отговорил: „Ако чакаш, ще е дълго!”.

V.S.: А какви харесваш?
А.Г.: Целеустремените хора, онези, които имат виждане за онова, което ще се случва, които вярват и разчитат на себе си. И които знаят, че всичко зависи от тях самите и няма кой друг да им свърши работата. Това са отговорни хора, които, когато започнат нещо, го довършват до края му.

V.S.: Вярваш ли в зодиакалните знаци?
А.Г.: Не! Не може всичките милиарди хора по света да се разделят на 12 групи. Все едно, както аз съм скорпион, да има още хиляди еднакви като мен! Е, със сигурност съществува някаква зависимост между отделните зодии, но колкото по-бързо осъзнаеш каква е тя, толкова по-бързо можеш да се пребориш с нея.

V.S.: А ти бориш ли се с някакви зависимости?
А.Г.: Напоследък опитвам да не работя толкова много, защото усещам, че чисто здравословно не ми се отразява добре. От 3-4 години не съм почивал въобще. Ама съвсем „въобще”, няма събота, няма неделя! Имам много работа в студиото, събития покрай MasterChef, участия в други проекти, все пак съм и баща, и когато се прибера, се занимавам с детето… Миналото лято с него, Антоан, не сме ходили на море, а по-миналото бяхме за три седмици, но аз отново имах работа, и като си я свършех, се занимавах с него, и така.

Аврам живее със сина си Антоан в любимата си родна къща, в която е минало динамичното му и интересно детство, в интересна комбинация от домашни любимци, сред които козичката Марта, кучето Тара и няколко любопитни и не по-малко шумни кокошчици. По този начин той опитва да запознава и доближава детето си от ранна възраст до природата, макар и в града, доколкото може.

Щастлив е и от факта, че салонът му за красота, другото любимо негово местенце - и няма как да не е, защото и той е негова рожба, е само на няколко минути от сгушената сред цветя и животинки негова къща.

More from View Sofia

София на... Мина Кайе

All About Life преди 6 години

Мина Кайе е тотална вихрушка!

София на... Силвия Петкова

All About Life преди 7 години

Силвето е един от най-позитивните, слънчеви, лъчезарни и обнадеждени от бъдещето хора, които напоследък сме срещали...

София на... Мина Кайе

Video преди 6 години