Следва

Г като гаф: Модните недомислици на седмицата

Шантал Томас: Секси думи за секси бельо

Първите колекции на бельо с марката Chantal Thomass се появяват още в средата на 70-те. 

 

All fashion преди 6 години

Първите колекции на бельо с марката Chantal Thomass се появяват още в средата на 70-те. От този момент неуморната французойка със запомнящото се мастиленочерно каре е спирала производството му само веднъж – в периода 1996-1999 г., в смутните времена на конфликта с основния инвеститор и временната си загуба на контрола над бранда. През останалото време Шантал води борба за сексуалната свобода на жените – с помощта на мрежести чорапи и секси сутиени.

В свое интервю мадам Томас разказва по какъв повод е дошла на парти със спасителен пояс, защо времената на истинската сексуална свобода отдавна са в миналото и с какво руските жени принципно се различават от японките.

„За да покаже новото си бельо, рускинята просто се снима с него!“, категорична е Шантал.

Неведнъж сте казвали, че като млада сте обичали да се обличате необичайно, да не кажем скандално. Помните ли най-откачения си тоалет?
Ш.Т.: Наистина тогава се обличах доста екстравагантно, но какво да се прави? Та нали, когато приятели са ти Тиери Мюглер и Азедин Алая, е необходимо да съответстваш на компанията. Случвало се да избирам обикновени тоалети, но пък компенсирах с прическа или с аксесоари. А един път излязох на улицата... Жалко, че не пазя снимки, макар и да помня всичко, все едно беше вчера! Представете си: появих се с висок пънкарски гребен на главата и по бански. Да, по бански отидох на вечеря. Поклащах се на високите си токчета! А банският, между другото, беше флуоресцентно-розов.
Имах период, когато си правех аксесоари за глава от живи цветя, тоест аз буквално носех на главата си огромни клони, екзотични цветя, листа.
А още, когато в Довил откриваха резиденцията на парижкия Le Palace, тогава това беше супер клуб, и, естествено, по този повод бяха организирали грандиозно парти. Това вече имах собствено ателие, в което шиех колекции prêt-à-porter, затова реших да създам тоалета си сама. Е, какво на първо място се асоциира с Довил? Лятото, морето, слънцето и плажът. Така че аз реших тоалетът ми да бъде във формата на огромен спасителен пояс в небесносин цвят. Той се държеше на дължи сатенени ленти, а върху главата ми имаше още един спасителен пояс, но вече – по-малък. Може би, това е най-откаченият ми тоалет.

А какво беше първото ви ревю на бельо през 70-те? Как реагира обществеността? Все пак вие сте едва ли не първата, която качва на подиума момичета само по долно бельо…
Ш.Т.: Малко хора си спомнят, но аз все пак започнах с ревюта на prêt-à-porter, пълноценната колекция на бельо се появи много по-късно. Но, във всички мои ревюта винаги имаше по един-два модела, които излизаха по бельо. По това време ревютата продължаваха па 40-45 минути, луд тайминг според днешните разбирания. И ето, че бельото заема 2-3 минути, а моделите с дрехи – 35. как мислите – какво снимаха най-много? Разбира се, бельото! Все пак тогава не се появяваха момичета без връхна дреха на подиума. Ние бяхме първите! Снимките на моите момичета обиколиха целия свят. При това винаги добавям към бельото нещо необикновено, смешно или забавно: шапки на матроси, детайли от училищна униформа, елементи от мъжкия дрескод и т.н. В крайна сметка, хората виждаха само снимките на голите момичета – и ето, че си спечелих репутация на дизайнер на бельо.

През 70-те беше ли по-забавно? Каква е сега индустрията?
Ш.Т.: Индустрията на 70-те беше рай за младия творец. Най-важното, което имахме тогава, това е невероятната свобода. Огромната разлика от днес е, че и модната преса беше много свободна. Днес журналистите са затворени в рамките, поставени от рекламодателите. А тогава с главните редактори на модните списания бяхме просто приятели. Аз бях малко над 20, те – също. Току-що бях започнала да правя първите си колекции и вече имах разговори с ELLE и Marie Claire. Тогава журналистите нямаха никакви ограничения, те можеха да публикуват в списанията каквото си поискат. През 70-те начинаещият моделиер имаше много повече възможности да заяви себе си, отколкото сега.

Тъгувате ли по тези времена?
Ш.Т.: Е, това беше съвсем друга епоха! Струва ли си да тъгувам? Но тогава наистина беше весело. Ходихме си на ревютата едни на друг. Бяхме една голяма компания, всеки имаше собствен стил, при това нямаше силна конкуренция. Помня това чувство на свобода. И най-важното, всичко беше лесно: работехме не заради парите, а за удоволствие.

Следите ли последните ревюта?
Ш.Т.: Искрено се възхищавам на това, което прави Карл Лагерфелд. Шоуто му не се вписва в никакви формални рамки, то винаги е нещо, което никой друг не е правил преди това: декорации, постановка, необикновени площадки за дефилето. Изглежда така, сякаш той не се страхува от нищо. Разбира се, тук трябва да отдадем дължимото на гиганта Chanel, който му позволява да реализира това.
Харесва ми и какво прави Алесандро Микеле за Gucci. Може би, аз не трябва да казвам това... Но, все пак ще го кажа – всичко, което са правили в Gucci преди той да дойде в бранда, ми се струваше ужасно скучно. А сега, вече не знам кой сезон подред, всичко ми харесва. Изключително много уважавам Франко Москино. Познавах го лично, пътували сме заедно на модни гастроли.

Какви гастроли?
Ш.Т.: През 80-те имахме забавна традиция да си организираме общи ревюта на френските дизайнери зад граница, а понякога в тази компания попадаха италианци и американци. Една година имахме такова пътуване до Бразилия: освен Франко, присъстваше и Жан-Пол Готие, Тиери Мюглер и други велики имена. Бяха прекрасни времена, сега между марките има къде-къде по-голяма конкуренция, всеки се опитва да докаже, че е по-добър и печели повече. А тогава имаше за всички.

Какво мислите за тази безкрайна „прескочи кобила“ в ръководството на големите модни къщи? За какво ви говори този факт?
Ш.Т.: Всичко се променя толкова бързо и често, че понякога човек не може да проследи събитията. Единствената промяна, за която съжалявах, беше оттеглянето на Джон Галиано от Dior. Обожавах творенията му. Харесваха ми не само фантастичните му красиви тоалети, но и това, че са направени с ирония. Но ние живеем в ерата на маркетинга, на бързите продажби, не съм сигурна дали тази естетика и тази творческа свобода би била актуална днес.

Какъв е духът на нашето време? Днес буквално всеки счета за важно да се изкаже по въпроса за правата на жените: и политическите активисти, и рекламистите, и модните дизайнери. Какво мислите вие по този повод, като дизайнер на дамско бельо? Актуална ли е тази тема за вас?
Ш.Т.: Не ме напуска усещането, че по много направления не мога да върна назад в миналото. Наскоро имах забавна ситуация. Миналото лято с внучката ми бяхме заедно на почивка. Разхождаме се по плажа и тя в един момент се развика: „Бабо, виж, жена без бански!“ И в този момент си спомних младостта... И моментът, в който никой не носеше горнище на плажа! Самата аз не носех. И това не впечатляваше никого, нито шокираше. Беше абсолютно нормално. Но думите на внучка ми ме накараха да се замисля, че днес момиче без горнище изглежда обезкуражаващо. В такива моменти разбираш, че 70-те и 80-те бяха времена с истинска сексуална революция. Макар че, си давам ясно сметка, че тогава също имаше трудности. Мен, разбира се, това не ме засягаше, защото витаех в модните среди, но момичетата, които работеха в банки, не можеха да отидат на работа с панталони. Това беше забранено почти навсякъде. Интересно е как всичко се промени толкова бързо в края на 70-те и в 80-те години. А днес ние отново наблюдаваме някакъв регрес.

Въпреки че вие винаги сте се застъпвали за сексуалната свобода на жените, все пак влезнахте в конфликт с радикалните феминистки. Дори ви се наложи да наемете охрана. Разкажете ми как се случи всичко?
Ш.Т.: Годината беше 1999, когато след три години по съдилищата си върнах контрола над собствената ми марка и намерих нов инвеститор. Решихме да направим гръмко представяне на колекцията в Galeries Lafayette. Срещнахме се с ръководството на магазина и се уговорихме, че ще аранжираме всички витрини и ще направим серия от представяния – по две всеки ден, в продължение на седмица. На петия етаж имаше дори зала с подиум за подобни мероприятия.
Когато датата наближи, аз разбрах, че тази зала не е много подходяща, а и идеята всеки ден да правим по две пълноценни ревюта за огромно количество гости вече не ми се струваше толкова блестяща. И тогава ме осени! Предложих на директора на Galeries Lafayette: „Хайде да пресъздадем от витрините на магазина ви интериор на парижки домове, през цялото време там ще има три или четири манекена с нашите модели, но два пъти на ден, за 20 минути там ще влиза истинско момиче!“ Идеята им хареса и организирахме всичко много бързо. В малкото ни жилище имаше диван, момичето взимаше книга и сядаше да чете, има баня, където тя се гримираше – във витрината буквално можеше да се живее.
Но ето, че избухна страхотен скандал! Въпреки огромното ми старание да направя образите колкото се може по-малко провокативни, публиката реагира нееднозначно. Появиха се феминистки, всеки ден, в продължение на седмица, по телевизията имаше дебати за нашата инсталация. Признавам си, че никога не съм се сблъсквала с такова внимание от страна на пресата. Наложи се на втория ден да си съберем нещата, защото протестиращите буквално си бяха устроили лагер до магазина, а това парализира работата. Тогава ми поставиха охрана. Всичко, разбира се, беше много забавно и дори днес не ми се вярва, че цялото това нещо е истина.

Каква разлика намирате между стила на европейката и азиатката?
Ш.Т.: За мен най-показателният и запомнящ се детайл е как европейските жени се държат в Instagram. Често разглеждам снимки с нашия хаштаг и виждам как там се появяват културните различия. Как предпочита да разкаже на света японката, че си е купила ново бельо? Тя събира целият натюрморт на масата: там слага сутиена, каталог или модно списание, а зад тях задължително има цветя. Как ще действа европейката? Тя просто ще се снима сама в новата си покупка. И тук се крие огромната културна разлика. В Азия всички са свързани с традициите и стереотипите на поведение, а в Европа това не се проявява чак толкова силно.

More from View Sofia

More All fashion