Следва

Час безвремие, така!

Шшшшшт! Малко по-тихо… или ужасът, който ни причинява шума

Вече 22 години последната сряда на месец април е запазена за отбелязване на Международния ден за борбата със шума (INAD – International Noise Awareness Day)...

Health преди 6 години

Вече 22 години последната сряда на месец април е запазена за отбелязване на Международния ден за борбата със шума (INAD – International Noise Awareness Day).

Кампанията стартира от американската организация Център за Слух и Комуникации (Center for Hearing and Communication), която помага на хора от различни възрасти да се справят със слухови проблеми и да открият нови решения срещу шума, който става все повече и повече днес, особено в градските райони. Целта на кампанията е да донесе яснота по въпросите за шума и да насърчи хората да предприемат действия, за да се предпазват от вредните влияния на нахалния шум. Към момента голяма част от Европа се е присъединила към този мащабен и полезен проект. Страни, които са чули за кампанията и са сметнали за необходимо да извършат просветителски процес сред населението си, са Великобритания, Испания, Франция, Италия, Хърватска, Литва, Унгария, Норвегия, Дания и др. В рамките на месеца и специално в последната седмица от месец април в училища и университети се провеждат различни състезания, семинари и презентации с цел събуждане на населението за критичните нива на шум, в които живее (и често се налага да твори!). Дай Боже и ние скоро да си отпушим ушите за този нарастващ проблем и да се включим в предлагането на решения.

Тази година Еuropean Acoustic Association в колаборация с други институции от ЕС се отчита още по-сериозно в отбелязването на INAD. Тя организира различни събития в университети и училища, но не само. Национални медии като радио и телевизия ще предават посланието за една по-тиха планета, която обаче да не спира процесите на модернизация. На 15 април т.г. започна състезание, в което можеха да участват всички ученици от европейски училища, включили се в проекта, което цели характеризиране на звуковия пейзаж в Европа – кое, как и колко ни пречи. Състезанието е спонсорирано от различни институции и победителите от различните страни са получили финансови награди и възможност за участие в друго подобно състезание, т.нар. Паневропейско състезание.
В рамките на отбелязването на INAD в Брюксел се състоя още конференция на тема „Шумът в Европа“, на която Световната Здравна Организация (СЗО) представи нови резултати от влиянието на шума върху човешкото здраве.

Специфичен въпрос, който участниците в конференцията, се опитват да разрешат, е как да се намери балансът между транспорта и тишината, от която толкова се нуждаят нашите нежни ушички. Тези, които живеят и/или работят в софийското сити, са съвсем наясно с проблема. Лично ние не можем да пренебрегнем монотонния, непрестанен и нахален звуков поток, който бучи в главите ни почти денонощно! Колкото и да се опитваме да се абстрахираме от него, не можем! Спасение можем да намерим в къща в околните села и квартали или затворени прозорци по време на работа (което обаче ще ни принуди да включим някаква шумна машина за регулиране температурата и чистотата на въздуха)… И все пак, нивото на шум в градовете е доста високо, а някои от нас живеят в шумни квартали, затова са ни необходими възможно най-много мерки срещу постепенната и неусетна загуба на слуха и тинитуса (шума в ушите), които често са неизбежни последствия от натоварения график живот.



А влизали ли сте в лондонско метро? Хората си запушват ушите, когато железницата произведе триене. Звукът е неописуем, от порядъка на 100-110 dBA, като нашият здравословен праг е 80 – 85 dBA! Ами другите транспортни средства – бученето на автомобили, самолети, камиони, всичко придружено с клаксони и допълнително бръмчене… Определено транспортът е един от основните източници на шум в градската среда. Затова и иновациите в създаването на средства за придвижване и машини за работа се фокусират именно върху ограничението на произведения шум. Да си спомним само една реклама за прахосмукачка, която отскоро се върти по каналите. А на запад вече инвестират в т.нар. шумоизолиращи екрани и акустични тунели, които се строят до големи пътни артерии и попиват част от бученето на забързания град.

Но освен транспорта и машините за домакинство, офисите също могат да бъдат шумни, особено, ако са по-големи. Да не говорим за горките братя българи, които работят в различни заводи и фабрики. Там положението наистина е сериозно, защото такива хора са изложени постоянно на децибели от нездравословен ранг. Майките с ревливи деца също са оплакване, защото е изчислено, че бебешкият плач е около 110 dBA… Нищо чудно, че се мръщим, когато малката Ема – хлапето на едни семейни приятели – писне за сън.

Да продължим с доказателствата, че трябва да обърнем внимание на здравето на слуха си… Колко от нещата, които правим в свободното си време, са безопасно шумни? Клубче, ресторант, симфоничен или рок концерт (няма много разлика в децибелите, между другото), футболен мач, ________ (допълнете своето собствено шумно хоби). А съседът или новия блок, който се строи отсреща. Оглушаваме само като се сетим! Истина е, че не се излагаме постоянно на всяка една от тези рискови ситуации, но всъщност има голямо звуково натрупване в големите градове, което постепенно води до загуба на слуха и други проблеми със здравето. Според данни на Минстерството на здравеопазването градският шум може да доведе до проблеми с храносмилателната, дихателната, сърдечно-съдовата и нервната система. Постоянното свръх-озвучаване на града може да донесе затрудения на метаболизма, повишени нива на стрес и следователно по-високо кръвно налягане, раздразнителност и намалена способност за концентрация. Немски учени от Университета в Майнц потвърждават вредата от слуха, като откриват, че самолетният шум например не само повишава кръвното налягане, а пречи и на разширяването на вътрешните кръвоносни съдове. Същите са на мнение, че вредата от шума е налице, дори когато спим.

Какво можем да направим, за да се предпазим от вече ясните вреди от градския шум? Ако оставим настрана по-мащабните решения, които зависят от добро държавно, общинско и публично-частно управление (смяна на транспорта, осигуряване на шумоизолиращи екрани по пътищата, ефективно строителство, озеленяване на градски пространства), можем да сведем мерките до ограничаване излагането на шум в ежедневието и у дома. Можем да спрем „фоновата телевизия“ и да пускаме телевизора само за неща, които ни интересуват, да пазаруваме в по-тихи магазини, да инвестираме в уреди висок клас, които произвеждат значително по-малък шум, да пробваме да слушаме радио и телевизия с по-ниски стойности на volume-то, да се преместим от шумния съсед в автобуса или трамвая, да прекарваме повече време в четене и писане, вместо в аудио-визуални забавления и говорене по телефона. Тапите за уши са клиширан, но ефективен вариант за намаляване шума от околната среда. Слушалките, които ползваме с телефона или iPada вършат същата работа. Почивайте в някое морско село, а не на Слънчев бряг, например. Рисувайте, медитирайте, разхождайте се по паркове и планини, далече от града.

И накрая, едно видео за филм, който от 2015 г. насам се разпространява в различни държави по повод INAD. В превод заглавието означава "В преследване на тишината" и ни дава представа за шума, на който сме изложени, и значението на тишината. Тишината, която ни е така необходима не само във физически, но и във философски и психологичен аспект.

More Health

Детокс напитката, която топи мазнините за 14 дни

Health преди 2 седмици

Търсите решение за изгаряне на мазнини и възстановяване на силуета за само 14 дни? Не търсете повече! Ето една магическа детокс напитка, която, ако включите в ежедневната си рутина, ще стимулирате метаболизма и ще постигнете целта си, ако тя е здравословно отслабване.