Изложбата “Palais Potemkine” и в София

Вчера,19 май, в Национална Галерия (Царския Дворец) бе официалното откриване на изложбата “Palais Potemkine” (Палат Потьомкин), организирана от „Перно Рикар”...

Вчера,19 май, в Националната галерия официалното бе открита изложбата “Palais Potemkine” (Палат Потьомкин), организирана от „Перно Рикар” /в София до 20-ти август/. Тя представя селекция съвременно изкуство на артисти, номинирани или носители на Наградата на Фондация „Рикар“.

В откриването участие взеха Н. Пр. Ерик Льобедел, посланик на Франция в България, Слава Иванова, директор на Националната галерия, Колет Барбие, директор на Фондация Рикар, Мирослава Симова, изпълнителен директор на Перно Рикар България и Емил Урумов, куратор на „Palais Potemkine“.

Селекцията от включени артисти включва следните имена: Mathieu K. Abonnenc, Bertille Bak, Stéphane Barbier-Bouvet, Julien Bismuth, Cyprien Gaillard, Louise Hervé & Chloé Maillet, Stefan Nikolaev, Lili Reynaud-Dewar, Jimmy Robert, Bruno Serralongue, Marie Voignier, а изборът им е мотивиран от многообразието на темите, които ги вълнуват и преодоляването на всякакви географски, стилистични или тематични граници. Техните изследвания и сътрудничество ги отвеждат до страните от бившия Източен блок, отвъдморските територии, бившите колонии, градски или отдалечени райони във Франция и по света.

В рамките на изложбата ще бъдат включени пърформанси и програма от разговори, въведение в съвременното изкуство: Потьомкинови села, по света и у нас в сътрудничество с фондация OPEN ARTS Foundation и SARIEV GALLERY Contemporary.

„За нас от Перно Рикар, реализацията на проекти, като тази изложба, е пряко свързана с мотото на компанията ни -“Сreateurs de conviviаlite“. То изразява нашето желание да популяризираме културата на споделяне – не само на приятни моменти, но и на идеи и ценности. „Палат Потьомкин“ е един от многото актове на Перно Рикар България да насърчава и подпомага достъпа до качествено съвременно културно съдържание, да развива проекти от сферата на изкуството и да насърчава художественото сътрудничество между артисти в унисон с ценностите и дейностите на нашата компания по целия свят.“, коментира старта на изложбата Мирослава Симова.

Основана през 1999 г., наградата на Фондация „Рикар“ е първото отличие за млади таланти в сферата на съвременното изкуство и една от най-престижните подобни награди в Европа. Всяка година фондацията отправя покана към независим куратор, който да организира изложба, представяща работата на съвременни артисти от френската сцена. Жури, в чийто състав влизат колекционери, директори на музеи и куратори от предишни издания, присъжда награда на един от участниците - закупуване на негово произведение, което след това се дарява на Centre Pompidou и се представя в постоянните му колекции, както и във финансирането на проект на лауреата в чужбина.

Куратор на „Palais Potemkine“ е българинът Емил Урумов, който живее и работи в Париж. Настоящите му изследвания и бъдещи интереси включват политическата природа на изложбените пространства, пропускливостта между ролята на куратора и артиста, нестабилната форма на кураторството, връзката език - изкуство и контекстът, който съпътства съвременните изложби, като писането на критика и информация за медиите.

Всяка събота от 4 до 5 следобед изложбата ще има специален тур със студенти от Национална Художествена Академия. Тук  можете да откриете цялата програма, а екипът на ViewSofia успя преди това да си побъбри на „ти” с куратора й.

V.S.: Какво ти се иска да кажеш на публиката на тази невероятна изложба, което трябва да се знае?
Е.У.:
Това, че имах голямото желание в изложбата да има исторически български картини, но не можа да се случи, за което съжалявам. Разбира се имаме българско участие в лицето на Стефан Николаев, който живее и твори в Париж от 25 години. Той участва в нея и като български, и като френски художник. Всеки месец е тук, продуцира и помага на други артисти. В събота, заедно с Бурино Сералонг, ще проведат беседа между 14 и 17 часа с ценителите на тяхното изкуство.

V.S.: Как реши да бъдеш куратор?
Е.У.:
Станах куратор по малко заобиколен път. Докато все още бях в Пловдив, се интересувах от фотография и заминах там с идеята да я изучавам. Да, следвах известно време визуални изкуства, в което имаше много неща, като медии, история и философия на изкуството, което е по-общо и изкуствоведско. И като цяло в тази сфера това ме заинтригува, което допълних с магистратура по наука на музеите. След което се насочих към професионално обучение в Париж 1, Сорбоната, с кураторство и организация на изложби. Интересува ме позицията на куратора като наблюдател, който не е артист, но е силната връзка между организацията на изложбата и артистите. И това ми е изключително интересно.

Фотографията разшири кръгозора ми, наистина, но докато се занимавах само с това, попаднах в конкретни кръгове, в които някак всичко достигна едно ниво и остана ограничено. А цялостната тема на изкуството е много по-отворена, широка и с по-голям поглед върху нещата.

V.S.: Какъв ще станеш, като пораснеш?
Е.У.:
Аз вече съм пораснал. Половината от живота ми мина във Франция. Надявам се, поне за момента това е професионалната ми амбиция, да продължавам с кураторските проекти на различни места.

V.S.: Като отиде там, сам ли беше?
Е.У.:
 Да, абсолютно сам, с първоначалната идея да следвам 2-3 години, но нещата се развиха по друг начин, и останах.

V.S.: Успя ли да намериш приятели във Франция?
Е.У.: 
О, да! Отначало беше до някаква степен трудно, но с университетската среда се запознах с много хора, а в арт-обкръженията имам много професионални приятелства, така че – напълно да.

V.S.: А имало ли е промяна в поведението на французите, когато са разбирали, че си чужденец и откъде си?
Е.У.:
Като култура французите са по-различни от нас. Да, думата „шувенизъм” произхожда от Франция. И – да, има я тази повърхностна дипломация и любезност, но бих казал, че по различен начин това е валидно за всяка една държава. Би било добре да се говори френски във Франция, наистина, но и с английски или жестикулации човек пак ще успее да се справи. Всичко е въпрос на вписване в друга културна среда, това е. За французите също някои неща, с които се сблъскват в България, макар и да е една доста любезна страна, са им трудни. Така че това е двустранно, просто е изразено по различен начин.

V.S.: Къде е повече ТВОЕТО място?
Е.У.:
Всяко място си има своите интересни или негативни неща. Париж, все пак, е един голям град, по-анонимен, скъп и е изключително интересно място за култура, защото има много културни институции и интригуващи хора. Но ми е много приятно да правя проекти и в България, като например кадъра на „Нощта на музеите” в Пловдив, е мой, кино „Космос” и др.

V.S.: Мислиш ли да се връщаш в България?
Е.У.: 
Засега не, защото от професионална гледна точка намирам, че начинът, по който функционира изкуството, в България за съжаление е много дезорганизиран и няма достатъчно интерес, пари и донякъде ноу-хау. Поради което проектите се раждат по изключително труден начин.

Коментари: 0

За да коментираш, е необходимо да влезеш в профила си. Ако все още нямаш такъв, използвай линка "Регистрация" по-долу.

Още от ViewSofia