Sofia Pride или In the name of LOVE!

Sofia Pride. Демонстрация, бунт или гордост? Както и да го приемаме, това е ежегодният Прайд, или ЛГБТИ (лесбийки, гей мъже, бисексуални, транс и интерсекс хора), мирно и непарадиращо шествие, бележещо този уикенд 10 години от съществуването си в България. В контекста на този юбилей, а и защото любовта е любов, което е повод за празник всеки път, освен за приказване, днес с нас говорят двама от активистите на събитието, позитивни, дерзаещи и способни хора

Хора, чиито истории и откровеност изпълват със сила и вяра, че няма невъзможни неща, стига да се осмелиш да надникнеш извън непосредствената си зона на комфорт! Говорим за приятелство, обич и... любов към друг човек от същия пол. Надолу в редовете...

Венета Лимберова е юрист по образование, майка на почти 8-годишно момиченце, председател на "Младежка ЛГБТ Действие", зам. председател на Асоциацията за родителски кооперативи. Млад, жизнен и креативен човек, грижовен и загрижен за живота на детето си, принудено да живее с недоумиците в държавата ни, свързани със съжителството между еднополови родители. Човек, като всички останали, с една наистина съществена – за някои, но всъщност – без абсолютно никакво значение - за други, разлика. А именно - половото предпочитание за любимия до теб. Което, всъщност, тя гледа, търси и намира в душата, а не в пола на Човека.

Симеон Василев седи зад мобилната апликация „Здрави”, защитник на околната среда чрез множество кампании, най-голямата от които „Книги за смет”, съосновател и изпълнителен директор на фондация „Глас” или GLAS – Gays and Lesbians Accepted in Society (гей мъже и лесбийки, приети в обществото). Фондацията осъществява кампании срещу хомофобските престъпления, стартира бизнес платформата за ЛГБТ служители Work It Out и има за цел да предотврати попадането на родители в капана на митовете около хомосексуалността, като им предоставя професионални съвети и помощ в справянето в конкретни ситуации.

V.S.: Sofia Pride се провежда вече 10 години, какво се е променило във времето, Симеон, Вени?
В: Има огромна промяна. Аз си спомням първият Pride, на който всъщност не отидох, а гледах отстрани, по-голям срам не съм изпитвала.

V.S.: Защо срам?
В: Защото шепа хора отидоха и рискуваха живота си... буквално, а ние, включително и аз като запачи стояхме отстрани да гледаме "зрелището". На следващия Pride, аз бях бременна и според всички не трябваше да ходя, защото е опасно, и в крайна сметка, казах на тогавашната ми приятелка, че поне тя трябва да отиде, разбира се, не сама, но, уви, нямаше кой да отиде с нея и в края на краищата отидохме зедно. Беше ужасно, усещането беше много страшно, защото никой не знаеше какво ще стане. Организаторите бяха изключено притеснени като ме видяха, бяха се уплашили, че ако нещо стане с някоя от нас, ще носят лична отговорност - наказателна, което е глупост, разбира се, но те бяха много наплашени от това. Странно усещане от цялостното събитие - кордон от полицаи, напрежение, тичане. Чувствах се бягащ от нещо - като партизанин.

V.S.: Борба за равенство и чувство на страх, така ли?
В: За жалост аз продължавам да имам това усещане, и като част от организацията готвим предохранителни мерки или знаем за някакви възможни евентуални ексцесии, които могат да се случат, и затова за мен това усещане продължава. Но, благодарение на хората около мен, които просто са потребители на прайда, в годините все повече виждам, че се превръща в едно политическо, културно събитие.

V.S.: Политическо?
В: крайна сметка това е политика, защото ние говорим за липсващи социално икономически права, за група хора, дори общност, която е невидима. Самите ние сме често невидими, избираме да бъдем такива, за да минаваме по-леко в живота, защото всеки иска да живее добре и спокойно. Обикновенно и доста често, именно заради това, избираме тази "невидимост" . За жалост се превръщаме в маса от невидими хора. По никакъв начин не искаме да парадираме, защото ни е страх да излезем извън зоната си на комфорт. И така колкото повече сме " невидими", толкова повече не ни и виждат, не ни отразяват.

V.S.: Добре, лека провокация - хем сте невидими, хем не желаете да се нарушава зоната ви на комфорт. Как се постига това? Човек често трябва да излезе от нея, ако иска да промени нещо, и това се отнася за всеки, независимо от сексуалната му ориентация. В такъв случай демонстрация, бунт или гордост е „Прайд”-а, какво витае във въздуха?
Симеон: Думата Pride, сама по себе си говори и крещи - Гордост. Тя не е парад. Гордост да си това, което си ТИ. За много страни по света Pride е събитие, което е абсолютно забавно, пълно с хора, чакано не само от гей общността, а от всички. Pride e фестивал.

Скоро бях на прайд в Брюксел, страхотен, с хора на всякаква възраст, банкови организации, политически партии… Това не е парад на различните, а показване , че ние сме там, в един ден от годината... за жалост. Но това не е така, нали?! Ние сме там 365 дни!

Така че това не е бунт! Не трябва да се забравя, че Pride е най-голямото събитие в подкрепа на човешките права в България, с хиляди участници. Само миналата година бяха 2500 и с всяка следваща се увеличават. Идват хора от цялата страна. Истината е, че много голяма част от гей общността не го разпознават като тяхно събитие, което е проблем. Повечето мислят, че е по-добре да се чувстваш сигурен в своя собствен балон, да не излизаш от него, да не нарушаваш зоната си на комфорт. По-добре да си заврян в килера, отколкото да трябва да излизаш и да изявяваш активна гражданска позиция. Ако нас ни няма като общност, тогава и правителството не може да ни чуе, тогава и по-широката общественост не може да ни чуе, да чуе за какво се борим.

Разликата на прайдовете тук и тези на хиляди километри е, че там те са забавление, но освен забаввление изразяват и тази готовност на обществото да приеме различните,образно казано, да бъде солидарна в различията.

Венета: Важното,е че прайда е за всички - за правата на всички.

Симеон: Много голям процент от хората, подкрепящи събитието са и хетеросексуални. Наблюдава се и все по-голям брой тинейджъри, които посещават прайдовете. Все повече през годините.

V.S.: Такива, които идват да ви подкрепят или такива, които да се освободят?
С: Идват да подкрепят събитието, защото вярват в него. Защото за тях сексуалността, сексуалната ориентация и половата идентичност не са табу. Разбира се, важно е да отбележем, че говорим за София, защото в един малък град, някъде в провинцията, това не е така. Но голям брой от тийнеджърите тук идват и подкепят Sofia Pride и това е една от положителните тенденции.

В: Идват и много семейства с деца. Аз често питам хората защо са тук. Те казват, че живеем в общество, в което трябва да свикнем да се виждаме, това, което е нормативното, да виждаме всичко.И за тях е изключително важно да учат децата си с пример.

V.S.: Като родител в еднополова двойка, трудно ли е?
В.: За това акцентирам, че гей правата са едни социални, политически и икономичеки права, не знам дали е трудно или лесно. Вече живея така години. Със сигурност емоционалният заряд е особено важен, както и образователният елемент е доста силен. От една страна трябва да образоваш всички около тебе, да се справяш с техните страхове.
Но е важно първо да се справиш със своите страхове и после с тези на близките, да им даваш енергия, да ги подкрепяш. Като родител всеки си избира дали да му е лесно или трудно, като родител в гей семейство бих казала, че просто коства много повече енергия, много повече пари, много повече време и оттдаденост.

V.S.: Пари? Защо пари?
В.: Разбира се, защото трябва да си подсигурен, за да отидеш и измислиш как да си направиш завещание, къде да направиш пълномощно.Защото, ако нещо се случи с теб, детето ти няма права. Невидимостта, в която живеем, отразява закона, отразава институции. Аз имам щастието и нещастието да съм завършила право и като имаш малко от това познание, естествено, мислиш. Моите родители станаха мои "врагове" в момента, в който забременях, защото по закон те имат повече права отколкото моята партньорка тогава. Трябва да се подготвиш и подсигуриш, за да се успокоиш.

Живеем във време, в което едни хора създават дадени правила, и други, които искат да ги заобиколят, да се измъкнат от тях. Това коства много енергия, докато не седнем и не започнем заедно да правим нещата. Експертите в народното събрание би трябало да сме ние, хората, обаче за жалост ние не се припознаваме в това нещо. Сложно е, доколкото човек трябва да може да си даде представа за многопластовостта, която има и да може да раздели работата на стъпки. Затова мисля, че голяма част от гей хората странят от всякакви активни събития, също и от прайда, от тази неяснота, тази "отговорност". Как да поемеш отговорност да промениш цяла една държава, ако ти не можеш да започнеш със себе си, да се разкриеш дори пред семейството си. Това също изисква енергия.

С: Аз нямам дете, но съм в сходна ситуация. Живеейки в такава среда, гледаш да се подсигуриш. Бъгария е една от трите страни в Европейският съюз заедно с Полша и Румъния, която не предлага никаква легална защита, подкрепа или признаване на еднополовите двойки. В това число граждански партньорства, право на онаследяване. В това отношение България е много назад. 72 % от ЛГБТ общността се страхуват да покажат признак на интимност на публични места в България. 72 %! и се замисляш тогава, като казваш, ех, вие правите прайд, за да парадирате - един ден в годината, а през останалото време живеем в хетеро прайда, в който нямаме елементарните права. Ние не се борим за специални права, борим се за равни права.

V.S.: Заради тези неуредици, това спира ли те да имаш дете?
С: Не, личен избор е. Но определено седи пречката. Да добавя - 10 години от провеждането на Sofia Pride, едно десетилетие, в което Столична община, в която се провежда, по никакъв начин не е изразила подкрепа.

Има много общини по света, например Тел Авив - прайда в Тел Авив е огромно събитие, което привлича половин милион души, които идват в този град с парите си и инвестират в едно преживяване, в една ваканция. Туризмът се развива. Кметът лично открива парайда, политици на най-високо ниво са там, просото защото в крайна сметка понякога ти говориш и за пари, ако една община може да привлече половин милион души да дойдат за едно събитие в града й със своите пари - това е огромна врата за тази община, просто за съжаление столична община още не е достигнала дотам, до това прозрение. Може би след още 10 години...

В: Хайде 5. За всички е ясно, че изравняване на гей правата ще има, въпросът е кога - утре или вдругиден и кой ще е този , който ще отвори дума. Всеки го е страх, кой ще е този първи? Защото хората ги е страх да не загубят.

С: Ние нямаме ЛГБТ модели на подражание в обществото, ние нямаме човек, който да е Open да е гей, да е уверен в това, което прави, да е лекар, да е юрист, да е телевизионен водещ, който да е отворен за сексуалността си и да говори спокойно за нея и да не я използва за разменна монета в шоубизнеса, за да печели. Ние нямаме един такъв. Те се опитват да се скрият.

В: Имаме липса да видими хора, които са спокойни и наясно със себе си, и са окей да споделят.

С: Процесът е много по-бавен, от колкото във всяка друга страна в ЕС.

В: Но определено се усеща развитие. Все повече като общество сме склонни да се подкрепяме, чуваме, виждаме, имаме по-голямо любопитство един към друг. Защото е окей да сме... многообразни.

V.S. : Надниквайки в дълбоките води и запознавайки се отблизо с трудностите, сега искаме да ви попитаме за плюсовете. Разкажете ни ваш спомен, положителна емоция?
С: За мен, спомен от предпоследния прайд, в който видях страшно много мои приятели, които дойдоха, обадиха ми се и казаха, че ще дойдат заради мен. И когато толкова много близки до теб приятели те подкрепят в нещо, което е важно за теб и в което виждаш смисъл, наистина е най-искрената емоция за мен.

В.: На мен ми изниква в главата как миналата година едни младежи дойдоха при мен и ми казаха "Много ти благодаря." Да видиш гей човек, на когото му е дадена трубуна е изключително важно и за тях това е супер важно! Повод за радост е, че нещата които имам възможност да правя, допринасят за благото на други.

V.S.: На фона на целият този "Невидим" шум, Намирате вдъхновените в...?
В: В тишината.
С: И аз! Тишината. В това динамично ежедниевие единствено намирам вдъхновение в нищоправенето. На разходка някъде, на спокойствие. Долче фарниенте! Неотдавна бях чел за звуков журналист, който отива и записва звуците на гората в Норвегия, отива на плаж в Калифорния и записва тишината на вълните. Ето това искам!

V.S.: Предстаави си, аз съм на Pride, не те познавам, кажи ми трите думи , които биха те описали най-точно?
С: Динамичен, Творчески, Различен.

В: ???

V.S.: И за финал:
Любов по време на холера.
Любов по време на война.
Любов по време на...?

Венета: Живота.

Симеон: Pride.

Sofia Pride е на 10 юни, от 6 вечерта, от Паметника на Съветската Армия.

Преди това имате възможност да се потопите в седмицата, посветена на изкуствата, която ще се проведе от 4-ти до 9-ти юни. Повече за нея ТУК!

More from View Sofia

Sugar Daters вече и в България

All About Life преди 1 месец

SugarDaters, водеща sugar dating платформа, е развълнувана да обяви разширяването си в България, в отговор на нарастващото търсене на sugar dating запознанства в региона. Стратегическият ход идва след превода на уебсайта на български и стартирането на персонализирани блог постове, насочени към българските потребители.