Следва

Инициативата "Познанието е лекарство" пуска списък с книги за здравето във фейсбук

Що е то "тихият език"?

Мнозина психолози, сред които класиците Алън Пийз, Рей Бърдуистъл и Албърт Михръбиън...

Health преди 6 години

Мнозина психолози, сред които класиците Алън Пийз, Рей Бърдуистъл и Албърт Михръбиън, са на мнение, че невербалната комуникция съставлява по-голямата част от общуването.

Тя служи за подсилване на казаното с думи, а понякога е и лакмус за истинността на твърденията ни. Според проф. Мадолев, а и не само, нашето невербално поведение (знаци, жестове на тялото, интонация, пози и др.) е детерминирано от несъзнателното. Един вид, каквото и да ти говоря, ти слушай езика на тялото ми, за да прозреш какво искам да кажа. Невербалните знаци могат да бъдат унаследени или придобити в последствие, и разкриват на отсрещната страна неща, за които дори ние не сме наясно обикновено. Затова понякога хората ни познават от различна, по-цялостна гледна точка. Затова и понякога е трудно да излъжем, понеже някой наш сигнал, който няма да успеем да контролираме, ще се покаже на повърхността. Невербалната комуникация или „тихият език“, както Едуард Хол – известен културен антрополог и специалист в междукултурното общуване – го нарича, е от съществено значение за пълноценното и качествено общуване във всички сфери и ситуации. То е необходимост за правилно отношение към отсрещната страна, за по-дълбока и ефективна връзка. Тихият език е и силно средство за убеждение, което се използва в различни бинес ситуации.

Важно е да отбележим, че тълкуването на езика на тялото става в общия контекст на потока от общуването. Едно почесване или потропване с крак могат да бъдат различно мотивирани в различни ситуации. Затова умението ни да четем езика на тялото правилно се изгражда постепенно и зависи от всеобхватен опит и културни и социални съображения. И все пак, ще покажем някои от ключовите невербални знаци, с чиито тълкувания се съгласяват много психолози. Ще видим основите на официалното бизнес общуване и общуването с човек от другия пол при флиртуване.



Основна част от установяването на граници и роли в общуването играе ръкостискането. Алън Пийз прави разлика между трите вида ръкостискания – вертикално, с обърната надолу длан, и с длан, сочеща към пода – и подрежда нагласите, които имаме при тях. При вертикалното ръкостискане се наблюдава стремеж към равнопоставеност на участниците. Когато си обръщаме дланите надолу, обикновено искаме да сме в положение на зависимост, покорство спрямо другия, а когато се стремим да натиснем ръката на другия, тогава изразяваме властната си и контролираща природа. В книгата си „Езикът на тялото“ Алън Пийз и Алън Гарнър дават конкретни съвети, как да избегнем последната ситуация. Един от тях предлага да пристъпваме с левия крак, докато се ръкуваме, и така да навлезем в личното пространство на отсрещната страна, от което ще можем да се освободим от натискането. Пристъпвайки с левия крак, после с десния към него и навлизайки в личното пространство на другия, можем лесно да неутрализираме ръкостискането и да стъписаме събеседника си със скъсена дистанция. Ако тази маневра се окаже сложна, можем вместо ръката, да стиснем китката при ръкуване и силно да я разтърсим. Така ние оказваме доминиция.

Когато ви поканят да седнете в нечий офис или у роднините на гаджето, внимавайте да си изберете висок или поне равен по позиция стол с този на домакина. По-ниско разположеното място, на което ще седнете, определено ще вдъхне неувереност и ще постави граници за йерархия. Не позволявайте някой да ви говори от удобен стол с висока облегалка, а вие да сте изтикани в ниско сепаре - ситуация, в която несъзнателно ще приемете събеседника като изначално по-големия от Вас. В случай, че попаднете на такова място, можете да попитате за друг стол или да приканите шеф-претендента на канапето, за да изравните позициите още в началото на разговора. Други офис предмети и приндлежности също могат да внушат недружелюбност и желание за контрол. Стена на славата (снимки на мениджъра с тази и онази важна клечка), голяма телефонна централа с ключе, тъмна и голяма стая с хипер луксозни мебели, повече персонализирано пространство, отколкото изчистен и семпъл офис, са все крещящи знаци за доминантност. Лекото потупване по рамото или лакътя също е знак на желанието за доминиране от страна на събеседника. То сякаш казва: „Аз мога да си позволя да навляза в личното ти пространство!“, „Аз те притежавам!“



Както споменахме, има някои жестове, които издават лъжата. Това обикновено са жестове, свързани с лицето. Прикриването на устата с пръст или с юмрук, докосването на носа (почесване, бързо пипване), потриването на очите, на ухото или врата. В такива случаи можете да откликнете на жеста с невербален отговор, който изразява съмнение, или да помолите говорещия да повтори казаното, което ще нанесе атака върху и без това разклатената му увереност.

Още от времето на Дарвин жестовете и другите видове невербални изрази на човека са сравнявани с тези на животните. Така, жестовете за свалки, са подобни при птиците и при човеците – мъжете дават представление на жената, в което има цяла плеяда от невербални знаци, а жената, която по принцип е по-наясно с несловесното общуване, отговаря по същия начин. Един вид излиза, че колкото по-добре владеем тази система от знаци, толкова по-бързо ще можем да се ориентираме кой от партито е свободен и кой откликва на нашата покана. Мъжете, също както някои видове птици, също се „накокошинват“, перчат и въртят около жената. Дърпат си яката или вратовръзката, за да привлекат внимание, пооправят си косата, облеклото (изчистват въображаеми или реални прашинки от рамото си), пускат по-дълги погледи, разширяват зеници, насочват вниманието към половия си орган с различни видове разкрачвания. Жените от своя страна, освен че проявяват тези знаци, добавят и още няколко, съвсем типични за тях. Ако искат сексуален партньор, те ще отмятат глава настрани с цел разпиляване на косата и съблазняване (валидно дори при жени с къси прически), ще отворят длани и ще излагат китките си възможно най-дълго на показ, ще слушат с открехнати устни, които според д-р Дезмънд Морис са символно огледало на женския полов орган… Позата, в която разговаря с „петела“, също е от значение. Обикновено кръсосаните крака с коляно, насочено към събеседника, показват открито отношение и бедра, което дава зелена светлина за действие. Когато жената обува и събува обувката си, някои казват, това също е със символно значение. Действието напомня на сексуалния акт и може да бъде директна покана за действие. Огледалното поведение обикновено е знак за съгласие и по него можете да съдите дали отсрещната страна може да ви стане половинка. При някои случаи обаче, огледалното поведение е знак за съмнение в истинността на думите. Знаците, характеризиращи лъжата, лесно могат да се копират с цел показване на съмнение в казаното.



Спецалистите по езика на тялото твърдят, че той е почти универсален и трудно подлежи на контрол. Той е доста по-автентичен и многообразен от вербалния изказ. Затова ни остава да научим изследваното от стотици вече психолози и да го проверим в хода на общуването си. Невербалната комункация внася ново разбиране за човека отсреща и е от изключително значение, тъй като понякога вербалната комуникация може да бъде заблуждаваща. Ако се учим да прозираме какво е отвъд потока на чистата информация, ще можем да бъдем по-ефективни за себе си и спрямо другия.

More Health

Детокс напитката, която топи мазнините за 14 дни

Health преди 2 седмици

Търсите решение за изгаряне на мазнини и възстановяване на силуета за само 14 дни? Не търсете повече! Ето една магическа детокс напитка, която, ако включите в ежедневната си рутина, ще стимулирате метаболизма и ще постигнете целта си, ако тя е здравословно отслабване.