Хиперактивност и дефицит на вниманието: Как да се справим?

Синдромът дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ) е познат на човечеството от средата на миналия век, въпреки че съществуват подозрения, че се е проявявал доста по-отдавна.

Различни описани случаи на проблеми с концентрацията и импулсивност са записани от Хипократ и Шекспир, но едва през 60-те години на двадесети век разстройството се описва по-подробно във второто издание на Диагностичен и Статистически наръчник на менталните разстройства на Американската психиатрична асоциация. Тогава все още не е окачествено като разстройство, а по-скоро като „хиперкинетична реакция“ при децата. През 1987 г. в третото редактирано издание на същия наръчник вече имаме днешната дефиниция на синдрома – ADHD (Attention Deficit Hyperactivity Disorder).

Какво представлява това, как го разпознаваме и лекуваме най-ефективно, са въпроси от съществено значение, тъй като според детския психолог Нели Василева-Стефанова има много случаи, в които ХАДФ се бърка с тревожно разстройство или пък на съвсем здрави деца се приписва това състояние. А навременното хващане е важно за по-адекватни действия, защото СДВХ може да продължи и след пубертетна възраст и значително да намали качеството на живот. СДВХ се диагностицира най-често в ранна детска възраст или след като детото тръгне на училище, поради негативната обратна връзка от страна на учители и деца. Може да се прояви и при възрастни, които не са имали проблем с това като малки.

Основните симптоми на СДВХ са в две направления – по посока хиперактивност и по посока дефицит на вниманието. Хиперактивността се изразява в твърде много говорене, ровичкане, ставане, общо неспокойство, когато се очаква седнала и спокойна позиция. Хората със СДВХ обикновено са по-импулсивни – прекъсват, докато говорят други и имат проблеми с търпението като цяло. Дефицитът на вниманието се характеризира с разсеяност, която се проявява в училище и в игрите, силно затруднена концентрация при решаване на конкретни задачи, липса на организация, на способност да вниква в и изпълнява инструкции, често губене на вещи и забравяне. Звучи като че ли всеки един от нас има дефицит на вниманието в една или друга степен. Да, но това, което отличава хората със синдром, е тежестта на проявата. При възрастните симптомите са подобни, импулсивността е по-притъпена, вероятно заради социални ограничения, но липсата на организация и способност за приоритизиране, както и невротичните движения и липса на концентрация, се проявяват в пълна степен.

Ако симптомите на едната или другата част на синдрома перзистират за повече от половин година или се наблюдават в свръхизявени форми, може вече да има съмнения за СДВХ. Тогава вече би трябвало да се потърси и медицинска помощ – психолог, хомеопат или (детски) писхиатър. Обикновено диагнозата не се поставя така лесно, както ние си мислим, особено при деца, защото тези характеристики се проявяват при всяко дете, а липсата на активност понякога е по-зле от леко завишена такава. Но проблемът е, когато наистина говорим за хипер прояви на липса на концентрация или активност. В такива случаи се назначават куп изследвания – психологични и физиологични – и чак след това се поставя диагноза.

А след диагнозата, разбира се, има и няколко варианти за лечение. Класическият американски модел блъска децата със силни лекарства, някои от които амфетамини, като в Европа употребата на стимуланти е по-често срещана при възрастни, страдащи от СДВХ. Повечето лекарства, които се предписват, са стимуланти, като най-ефективният от тях е метилфенидат, продаван под различна форма. Въпреки негативните странични ефекти, част от които включват пристрастяване, метилфенидатът е често използван, тъй като се смята за успешно променящ абнормалностите в структурата и функцията на мозъка. Алтернатива на „големия шлем“ в лечението на СДВХ са хомеопатичните терапии и нестимулантните лекарства, които обаче имат по-лек ефект върху синдрома.

Според специалисти, поведенческите терапии са особено подходящи за деца в предучилищна възраст или за деца, които са с по-лека проява на синдрома. Някои хора препоръчват промени в храненето и избягване на мазни, преработени и изкуствено оцветени храни. Въпреки че такъв режим със сигурност ще допринесе за доброто здраве на организма на детето, предположенията, че помага за редуциране на симптомите, са все още непотвърдени от повечето учени. Напротив, изследвания показват, че при по-малко от 1/3 от изследваните деца има позитивна промяна и то, когато при тях така или иначе се наблюдава чувствителност спрямо някои храни (Shonuga-Barke EJ et al). Терапевтичните интервенции включват още информиране на семейството и обучение за адекватно реагиране, поведенчески интервенции в детските градини и училище. Важното е, както и при аутистичното дете, всички близки да са ангажирани с благосъстоянието на детето, а обществото ни като цяло да възпитано в базата на симптоматиката и в толерантност към възстановяващите се от СДВХ, било то деца или възрастни.

Лечението на СДВХ е от изключително значение, тъй като може да доведе до силно влошено качество на живот както в ранна, така и по-късна възраст. Според специалисти, нелекуваното СДВХ се изразява в самодеструктивно поведение, което резултира в стигматизация в училище, а по-късно – в по-ниско образование и способност за задържане на работа. Според някои специалисти дори, страдащите от СДВХ са с повишен риск от влизане в криминални групи или захващане на забранени субстанции, особено в крехката тийнейджърска възраст, в която стигматизацията от страна да по-добрите и справящите се е силна травма върху детето. Обикновено хората със СДВХ имат голям потенциал, който успешно могат да развият с правилна и упорита работа върху симптомите.