Следва

Упс, това бельото ти ли е, принцесо Беатрис?

Истории от живота: “Дневникът на Ане Франк” - откровено за отчаянието и надеждата

"Ние всички живеем с една цел - да бъдем щастливи. Животите ни са толкова различни и все пак толкова еднакви"...

Други преди 6 години

"Ние всички живеем с една цел - да бъдем щастливи. Животите ни са толкова различни и все пак толкова еднакви".

На 25 юни се навършиха 70 години от излизането на най-известния дневник в света. Дневник, събрал надеждите и мислите на едно момиче, което губи всичко освен надеждата. “Дневникът на Ане Франк” е преведен на повече на 67 езика и показва,че възрастта е само условност, когато става въпрос за вълненията на едно сърце, което иска да живее, открива и чувства.

Анелис или Анелизе Мари Франк, позната повече като Ане Франк е родена на 12 юни 1929г. във Франкфурт, Германия в семейството на евреите Ото и Едит Франк. Когато през 1933г. Хитлер става канцлер, Ото разбира, че това вече не е неговата родината и трябва да напусне Германия завинаги, ако иска да съхрани семейството си.

В Амстердам Ото започва собствен бизнес, катo основава фирма за продажба на подправки и пектин. Ане и сестра й Марго започват да свикват с живота в Холандия. Ото също е доволен. “В онези дни ние можехме да започнем отново и да се чувстваме свободни”. В училище Ане демонстрира любопитство и интерес към различните предмети. Не й е трудно и да завързва приятелства. Детството й сякаш ще бъде спокойно и радостно. Сякаш.

На 1 септември 1939г. Нацистка Германия нахлува в Полша. Настават смутни времена. На 10 май 1940г. следва и нахлуване в Холандия. Съпротивата не продължава дълго и на 15 май се поставя началото на нацистката окупация над Холандия. “След май 1940г. добрите моменти бяха малко. Първо беше войната, после капитулацията и накрая идването на германците. Тогава и проблемите за евреите започнаха”, пише Ане.
 

Въведен е вечерен час за евреите, които трябва да пришият на дрехите си жълтата Давидова звезда. Забранено им е да имат собствен бизнес. Ото успява да запази компанията си, като приписва собствеността й на своите съдружници и остава да държи контрола задкулисно.

На 12 юни родителите на Ане й подарят дневник за 13-тия й рожден ден. С тази дата е и първото нещо, което момичето споделя на хартия. За да не се чувства самотна, тя започва да пише, като се обръща към момиче на име “Кити”. “Надявам с теб да мога да споделям всичко, което не съм успявала да споделя на никого и се надявам да ми бъдеш източник на комфорт и подкрепа”. Десетилетия по-късно думите на самата Ане носят утеха на хиляди читатели по света.
 

На 5 юли 1942г. Марго получава призовка за Германски работнически лагер и Ото осъзнава, че семейството му отново е в опасност. Опитът за бягство в САЩ търпи провал. Нужно е да се намери скриваще.

Решението е убежището, което Ото и неговия бизнес сътрудник Херман ван Пелс приготвят за семействата си. Работниците от компанията на Ото Йоханес Клейман и Виктор Куглер също помагат. Броят на хората, потърсили спасение в общото убежище достига осем. Въпреки множеството трудности, групата успява да оцелее близо две години, без да бъде разкрита. Приятели помагат с каквото могат-от храна и дрехи до книги.

Най-голямата утеха на Ане се оказва дневникът й. Момичето иска да бъде писател и журналист и мечтае някой ден написаното от нея да бъде издадено. Заглавието, което младата писателка слага на написаното, е “Задната къща”.

Има моменти, когато оптимизмът на Ане я предава. На 3 февруари 1944г. Франк пише “Достигнах момент, в който почти не ме интересува дали ще живея или не. Светът ще продължи да се върти и без мен, а и без това няма какво да направя, за да променя събитията”. В други моменти отчаянието отстъпва на надеждата. “Докато можеш да гледаш без боязън небето, дотогава ще знаеш, че си чист отвътре и че въпреки всичко ще бъдеш щастлив”.

Краят обаче не е далеч. На 4 август 1944г. всички, които се укриват в общото скривалище, са арестувани. Предателят е неизивестен. През последните години се появи и версията, че всъщност предател няма, а укрилите се са намерени, докато къщата е била претърсена като част от разследване за незаконен труд или фалшиви купони.
 

След задържането мъжете и жените са разделени. В нощта на 3 септември 1944г. Ото вижда съпругата и дъщерите си за последен път. Майката също е разделена от децата си. Тя умира, а момичетата се разболяват от коремен тиф и умират еднo след другo през март 1945г.

Ото разбира по-късно за смъртта на всички от семейството. Останал му е само дневникът, открит и запазен от Миеп Гис, помогнала и за укриването на семейството. Първоначално Ото не иска да го публикува, но след като го прочита, осъзнава, че трябва да види бял свят. Дневникът е публикуван на 25 юни 1947г.

Може би не знаете:

-През годините дневникът е подлаган на редица анализи в опити да се установи дали не е фалшифициран.
-В училище в Алабама се опитват да забранят дневника през 1983г. с аргумента, че е прекалено “депресиращ”.
-Написаното от Ане Франк попада в списъците с противоречиви книги, но причината може да ви изненада. В него момичето споделя и своите вълнения за особеностите на анатомията си, които обаче трудно биха могли да се определят като “порнографски”, както смятат някои критици.
-Ане пише с псевдоними, като за себе си избира Ане Робин.
-Бори се депресията с валериан и декстроза.

More from View Sofia

More Други