Следва

Истории от живота: Мултимилиардерът Илон Мъск

Намерени в превода: Рубен Лазарев в Umami

„Пауново перо“. Заглавието на книга, която можеш да прочетеш не само с очите си, но и с езика си...

преди 6 години

„Пауново перо“. Заглавието на книга, която можеш да прочетеш не само с очите си, но и с езика си. Можеш да я изживееш с всичките си сетива. В нея се влиза през врата и трудно се излиза, особено ако искаш да поживееш в приказка.

Хората обикновено не гледат на ресторантите като на книги, но нито този ресторант е обикновен, нито гостът ни. А Рубен разбира от книги. Ако сте влизали в неговата (и на партньора му Макс) английска винтидж книжарница Elephant Bookstore с необикновени, нетрадиционни подаръци и идеи от цял свят, няма да се усъмните и за миг, особено сред обкръжението на забележителните му сияещи колеги.... Ако сте сядали на сянка, в японска градина, където времето спира, докато водата тече и лебедите плуват, ще искате да седнете отново. В Umami, японски ресторант и градина в София, човек иска да се връща. За да напише там своята история.





Там може да се натъкне на интересни събеседници, които да му покажат, че литературата и храната си приличат, защото и за двете се иска вкус, любовта може и да минава през стомаха или да избира магистралите на вените, но сексът винаги пресича стомаха и удоволствията могат да се смесват, но само ако се намери точния баланс, както при сушито.



Рубен идва с колелото си. С какво друго да дойде, когато ще се настрани сред природата за чаша чай и десерт?
„Колелото е начинът ми на придвижване винаги когато снежната покривка не е повече от 5 см. Поддържам форма предимно със сутрешна гимнастика,защото за друго не съм си отделил време“, обяснява той. Според него външният вид не е нещо, с което трябва да се пренебрегва. „Ако целта ни е среща с хора или комуникацията с тях е начин за постигане на дадена цел, дали си спретнат е много важно. Ако не можеш да се възприемеш отделно от образа, който си създал, той също е важен. Оттам нататък няма никакво значение“. Идва, разбира се, и едно „Но”. „Но начинът, по който изглеждаме, показва начина, по който се чувстваме. Когато човек изглежда по определен начин има два варианта – това е отражение на неговото осъзнавано или несъзнавано „Аз“. Не е осъзнавано, когато човек не се вижда, но със всички свои действия допринася за това да изглежда по начина, по който изглежда”, уточнява събеседникът ни.

Корицата

Понякога срещаме хора, които ни допадат външно, но след като го заговориш осъзнаваш, че нямаш нужда от комуникацията с него. Има обаче и случаи, когато можем да си позволим да съдим за нещо по корицата, без да изпитваме угризения.

„На нашия въпрос, дали вярва на интуицията си, Рубен отговаря, че интуицията му е нещо, което притежава и използва без да се налага специално да я призовава. За да преценя дали искам да продължа напред с даден човек, са ми необходими приблизително 5 секунди. За нещо по-сериозно, може би кратък разговор в рамките на 20 секунди”, уверено продължава Рубен и уточнява, че „човек може да се научи да преценява хората, но това може да стане само в рамките на това, което неговите възможности позволяват. Всеки човек притежава определени качества, които или ще се развият, или ще си останат да спят у него, ако, разбира се, преди това ги намери”.



Има и хора, които не могат да четат другите и за съжаление, някои понякога  заемат ръководни постове. В бизнеса това е много вредно, защото хората, които работят с хора, трябва да ги виждат. Мисля, че това „виждане“ човек го притежава и го доработва, когато осъзнава, че го притежава. Както и един певец развива своя глас, колкото и перфектен да е той и да е дар от бога. Същото е и с „четенето на хора“. Няма как да развиеш нещо, което не притежаваш. Преди две десетилетия съм усетил, че не греша и съм продължил в правилната посока без много усилия.

Тогава, в следтинейджръска възраст от интерес започнах да чета психологическа литература,  разбрах, че всичко, което чета, вече го знам дълбоко в себе си. Досега не съм срещал човек, който да е добър комуникатор и да го е научил от книгите. Книгите ни помагат да доразвием това, което вече имаме у себе си, но не те могат да ти дадат основата, с нея се раждаш”.



Да се зачетем

Четенето обаче може да ти даде познание, бягство и нови светове. Книгите на Рубен дават и малко повече-носят в себе си история. Затова те са секънд хенд, не само заради идеята да бъдем зелени. „Има хора, които четат, за да избягат. Познавам не малко дами от щастливи семейства, които четат, за да намерят нещо, което им липсва в щастливия съпружески живот. Тя е правила нещо през тийнейджърските си години, което не може да прави сега, но за сметка на това, чете толкова, колкото не е чела никога”, продължава Рубен, който се опита да избяга само от своя мързел и въпреки че се занимава с винтидж културата, не се опитва да избяга от реалността.



„Да бягаш от реалността е опасно. Аз живея тук и сега. Радвам се, че живея в 21-ви век, а не в 50-те, когато колите са били „Уау“, а роклите „Оляля“. Днес имаме достъп до невероятни блага, до които нашите дядовци не са”. И за да няма недоразумения, гостът ни обяснява какво е „винтидж” и какво „ретро”. „Едно нещо не става винтидж, то вече е. “Винтидж” и “ретро” са различни неща. “Ретро”-то, много грубо обяснено, е нещо, което се е случило, нещо, което е отминало и което по една или друга причина се връща на мода-било музика или стил и обхваща периода от Викторианската епоха до 90-те. “Винтидж”-ът няма ясна времева рамка, той е по-скоро усещане. Има викториански винтидж, който е съвсем различно нещо и класически винтидж, който подразбираме, когато говорим за него и който обхваща късните 20-те и 30-те и края на 50-те, ако говорим за стилистиката в музиката или обличането. „Ретро“ и „винтидж“ са сходни наименования на две много различни неща. Едното е wave, а другото е пояснение на нещо старо, което се връща на мода.



Всичко, което правим днес, е свързано с нашето вчера. Нашият интерес сега е провокиран от нещо, което се е случило преди. В този контекст хората, които се интересуват от винтидж културата, имат нещо, което ги е боднало някога, за да започнат да се интересуват сега. При мен е малко по-сериозно. За някои е просто допълнение в ежедневието, при други е начин на живот. 

Вкусът, удоволствието, сексът

Добрата книга върви с добра храна. Рубен не е против смесването на удоволствията, когато става въпрос за точните думи и точните съставки в чинията. „Храната е много важен комуникатор. Тя е нещо, което създаваш. Може да бъде задължение или удоволствие. За щастие, за мен е удоволствие. Ако трябва условно да разделим хората, ще бъде на такива, които създават, и такива, които консумират. Хората, които само създават, а не консумират, се наричат творци, и са много малко. Не всеки, който се определя като творец, е такъв. Творец е този, който създава, създава и умира, като не създава. Аз съм и творец и консуматор. Когато създаваш храна, ти създаваш вкусове, малки вселени. Не знам вярно ли е, че любовта минава през стомаха, но сексът със сигурност.
Или греша, защото съм забелязал, че може да правиш секс с човек, който готви отвратително и знам защо е така. В този човек намираш нещо, което отговаря на някои твои конкретни душевни потребности, свързани с храната. Когато имаш такива сексуални отношения с някого, каквито не би имал със своя постоянен, традиционен в общоприетото понятие, партньор, тази връзка може да се проследи и чрез храната.



Така, ти ще бъдеш по-дълго с човек, чийто начин на готвене харесваш, и ще правиш секс с човек, който не умее да готви, защото харесваш у него именно нещо, толкова гадно, колкото и в неговата храна”, разсъждава Рубен. „Храната е свързана с нашите сексуални предпочитания, но когато ям суши не мисля за секс и когато правя секс не мисля за суши”, смее се гостът ни. И уточнява „Харесвам сушито, защото харесвам вкуса на водораслите, на рибата и на сосовете, които използват. "От японската кухня харесвам почти всичко и на първо място - супите, защото са много леки и сочни, а и предпочитам да виждам какво ям”.

Разковничето към удоволствието в чиния обаче се крие в баланса. „Когато прекрасната ми съпруга прави вкъщи спагети и приготвя соса към тях, аз абсолютно винаги ги ям разделно и въобще не ме интересува кой италиански готвач ще си отреже вените по дължина. Това нещо не искам да го консумирам заедно. Не че не мога да го правя, просто не ми харесва. Обичам соса и го ям преди спагетите, но тази мърлявщина в чинията не е за мен.

"Лазанята пък не ям изобщо", смело изразява предпочитанията си Рубен, без страх да си навлече гнева на почитателите на италианската кухня.

Гостът ни обича да подушва храната, преди да я опита, защото за него това е още един начин да я дегустира. Важен е и външният вид. „Видът на едно ястие е от особено значение. Той е свързан с естетиката, а тя е много важна. Когато я няма, аз я създавам. Естетиката е синхрон, а когато той липсва се разваля балансът.”

Заглавието идва в края

В Umami балансът не липсва нито в ястията, нито в атмосферата. А Рубен като човек, който чете храната като отворена книга и опитва книгата с всичките си сетива, предлага книгата, която посещението му тук създава, да носи заглавието „Пауново перо. „Защото в пауновото перо има много цвят, много вселени. То предполага това, което паунът носи със себе си. Първо като дестинация – Изтока, но не в негативния контекст, а в контекста на богатия дом, който посреща гостите си с традиция, спокойствие и увереност в собствената си значимост”. Усетил, че го споменават, паунът в градината до нас разперва опашка. Да, и едно перо ни стига, за да вкусим няколко вселени.


UMAMI

бул. "Джеймс Баучер" 100 "

088 480 4040

 

More from View Sofia

Говорете ни за ЛЮБОВ, Джулиана & Илиян

Love преди 4 години

Нали вече не ви е странно как всяка година след месец януари идва февруари, а ние, специално за вас, вече за пети път "го крадем" (и ни е много гот от това плячкосване!) и правим подвластен на чувствата, страстта и любовта! Да, на тази луда, луда Любов! Ще говорим за Любов, и още как! Няма да спираме скоро! Ще я гоним, търсим, крадем, целуваме, разобличаваме, осуетяваяме, сграбчваме, освобождаваме, прегръщаме, ако се налага - ще й разкъсваме дрехите, дори! И Тя, също като близката си роднина Истината, е още по-красива, разгорещена и сексапилна, когато е гола.

More