Следва

Филмът „Western”: Финалист за Наградата LUX 2017

Намерени в превода: Лиляна Петкова в Umami. Щастието ходи босо.

Искаш да се събуеш бос. Да усетиш тревата, ритъма на Земята, който може да бъде доловен..

преди 6 години

Искаш да се събуеш бос.  Да усетиш тревата, ритъма на Земята, който може да бъде доловен само сред природата. Да чуеш мелодията, която носиш в себе си, и да усетиш как тя се хармонизира с тази на красотата около теб.

Лиляна Петкова се чувства като у дома си, тук, в Umami, японски ресторант с прекрасна градина. Тук е прохладно, красиво, успокояващо. Тук връзката с природата, която сме загубили, може да бъде възстановена. Лиляна умее да го прави. Тя се занимава с йога и ни учи как да обичаме тялото си, единственият Приятел, който ще остане с нас до край, и за който... е добре да се грижим. Лили е и един от създатели на студиото за йога You Yoga в София и е човекът, чийто разказ днес ни потапя в дебрите на йогата, щастието и мелодията, с която се раждаме.





Щастието да ходиш бос. 

Глава първа

„Харесва ми тук, в Umami. Мястото е много красиво, с традиции и истории. Преди години Япония подари тази градина на България и това се превърна в интересна част от историята на София. Това е едно красиво райско кътче, където можеш да се оттеглиш. Винаги когато идвам тук е спокойно и ми помага да си върна връзката с природата. Има много интересни и различни дървета, които не са типични за България и които придават загадъчност“, усмихва се Лили и заговаря за връзката ни с природата.

„Има хора, които живеят много природосъобразно, но повечето хора са загубили тази връзката. В много от големите градове започва да се случва някаква промяна. Жителите започват да се обръщат към природата и се опитват да я пренесат в градовете. Всеки може да съхрани тази връзка за себе си, но генерално е необходимо и нещо друго. Всичко в природата е електромагнетизъм и това, което ни разделя от нея, е това, че ползваме много електроника, караме коли, не се сещаме да отидем до парка. А това е прекрасно, защото прегръщането на едно дърво, ходенето бос ще ни даде толкова много. Но, сме се отделили, защото ни е страх да не се изцапаме, ако си събуем обувките“.



Нотите, с които се раждаме

Глава втора

За щастие, работата на Лиляна е да ходи боса. „Когато се занимаваме с йога, ние практикуваме боси“, усмихва се тя и обяснява какво обикновено ни спира да се променим и как може да го направим. „Може да е лесно и да не изисква усилия, но имаме изградени навици, които трудно се променят. От това - с какво се храним, до това как сядаме и цялостното ни поведение. Има много неща, които не правим правилно, но сме прекалено забързани да правим неща, които не са важни, за да го забележим. Така забравяме това, което е важно за нас. Трябва да се обърнем към тялото си, защото то е единственото нещо със срок на годност.

За да можем да се докоснем до нещо различно от това, което ни се случва всеки месец, всяка година, за да излезем извън тази повторяемост, трябва да обърнем внимание на тялото си.



Когато се раждаме, получаваме определени ноти. С раждането ни зазвучава определена мелодия, но след това имаме избор - дали да свирим една и съща меродия през целия си живот или може да научим нова и да използваме нотите по друг начин. Това може да се случи само ако се обърнем към себе си. Сега сме съсредоточени как да спечелим повече пари, а ако се обърнем към себе си, ще може да подредим тези ноти по друг начин.

Ако имаме нужда от разнообразие, няма да го получим от пейзажите, които се случват извън нас, защото картината ще се променя, но ние ще продължаваме да изживяваме едно и също“.



Да станем други, а всъщност себе си

Глава трета

„Промяната може да дойде по различен начин, да се появи критична ситуация, която да ни накара да променим нещо в нас, може и да дойде с много работа. Може да е провокирана от срещата с някого и начина, по който той ме е погледнал. Но всички някак се надяваме нещата да се случат извън нас, докато когато се занимаваме с йога, се обръщаме към себе си, за да може да отворим врата, прозорец, себе си към събитието, което може да ни се случи и да ни доведе там, където има друго изживяване или друга ситуация. Така рая и адът са в нас самите, всичко е вътре в нас. Миналото и бъдещето също.

Сега възприятието ни за времето не е толкова правилно. Имаме възможност да се видим като бебета, както и да видим бъдещето си, имаме възможност и да се лекуваме сами. Ние просто не сме заинтересовани да го правим“, продължава Лили.



Тя не бяга и от болката, а я вижда като учител. „Трябва да има болка, тя е първата крачка към съзнанието. Тя събира духа в тялото. Тялото почуква, посочва чрез болката в различни области, че имаш нужда да си спомниш, че живееш тук и сега. Йогата всъщност е овладяване на мозъка, а мозъкът е GPS. Той ти показва къде се намираш в пространството, въпреки че ние го използваме за много други неща. Мислим си, че е радиостанция. Не можем да го овладеем и той отива в миналото, в бъдещето, в това какво мислят другите за мен. Така не използваме уреда по неговото предназначение , а тялото е технология. Добре е да се научим да я използваме по предназначение“.

Изглежда въпросът е да разберем как да стане това. „Хората разбират, че има проблеми, че има нужда да се обърнем към нещо различно от това, което е, но не заем какво точно да изберем, кога и къде. Това, което се случва, е, че човек опитва от всичко. Разнообразието може да бъде плюс, но може да бъде и минус, защото докато аз опитвам от всичко, оставам на повърхността. Липсва дълбочината.

Преди йога се учеше по много начини. Аз обаче имам един учител. Учителят е като любовника ти, като мъжа ти. Отношението е one to one.



И понеже Лили разбира и от астрология, прави връзката с нея. „Сега сме в Рак и имаме връзка с Луната, с моретата, с водите на планетата. Когато отиваме да ловим риба, знаем, че на повърхността има едни риби, а в дълбочина - други. Така и с усещанията, които получаваме, когато се захванем с нещо. Имаме различен начин на изживяване, на дишане, на мислене. Различен начин на изживяване може да получим и само с различен начин на дишане. А, ние не обръщаме внимание на начина, по който дишаме.

Веднъж имах клас с по-възрастни дами, които се обърнаха към мен и ми казаха: ”О, мило момиче, мислиш ли, че ако не знаехме как да дишаме, щяхме да доживее до 60, до 70? Все някак сме дишали”, с усмивка разказва историята Лиляна.



Защо обаче да дишаме и да живеем някак си?

„Мислим си, че мозъкът ни решава, а всъщност бактериите, които са в нас, ни управляват. Затова как се храним е от особено голямо значение. Импулсите се подават от корема към сърцето и след това към мозъка“, обяснява Лили и уточнява, че промяната на хранителния режим не трябва да се случва насила. Движещата ни сила трябва да бъде радостта. Може да изпитаме радост от един миг в красива градина, от разнообразието от цветове в чинията пред нас, от насладата, която ни носи храната. Така неусетно покрай нас ще мине щастието.

Босо, наивно и наше.

Няма нужда да го гоним. То само ще седне до нас и ще събуе и нашите обувки.


UMAMI

бул. "Джеймс Баучер" 100 "

088 480 4040 

More