Следва

Американската красота на Дженифър Лорънс за юбилейния септемврийски Vogue

Намерени в превода: Жени Ковaчева в една... цветна приказка

Искаш да намериш баланс и покой в живота си?! Обърни се първо към себе си...

Други преди 6 години

Искаш да намериш баланс и покой в живота си?!

Обърни се първо към себе си!

Открий малките неща, за които досега си бил сляп и усети с всяка фибра на съществото си онова, което те безвъзмездно ти дават! Виж цветовете им, наслади се на формата им, докосни материята им, погледни през техните очи, осезай посланието им, покани ги в дома си, пътувай с тях, сънувай ги, усети аромата им, тествай приятния им вкус – онзи специфичен UMAMI вкус…

Започни с нещо малко, непретенциозно. Но – имай мечти! И ги следвай страстно! Не се отказвай от тях! 

За това ни накара да се замислим нашето приказно момиче Жени Ковачева. Дамата с цветя в косите, в душата и в китното си магазинче NEA в слънчевия сплит на София, на ул. „Ангел Кънчев” 29А. Тя разтвори душата си, разкри сетивата си, и се почувства едновременно смирена, спокойна и свободна! (припомни си друга наша среща с нея преди време тук )





Модният дизайнер и експертен флорист Жени Ковачева бе подранила за срещата и унесено чакаше, на удобна и спокойна маса до най-зелената поляна в ресторант Umami. Като една истинска цикламена орхидея в страната на цветята, тя попива всичко, което дарява живота и се движи покрай нея. Фина, нежна, наблюдаваща всяко помръдване на заобикалящия я свят.







Поискахме на мига, още преди да сме седнали и поръчали каквото и да било от божествената кухня, да разберем защо са цветята в косите й! А тя, с най-лъчезарната си усмивка, сподели, че е така, защото цветята са неизменна част от всеки неин ден. Защото обича всичко, свързано с тях. Защото обича да се „облича” с тях.





И друг път са я питали дали има любимо цвете, но сега тя казва, че са много и с давността на времето като че ли вече не може да ги разграничава в подобни категории - любимо и по-малко любимо цвете. „Харесвам много лалетата, божурите. Но най-вече обичам орхидеите, защото са най-благородният растителен вид. Защото са изключително разнообразни и всеки един подвид е забележителен. Защото едновременно крият в себе си невинност и изтънченост, и то за лукс”.

Този отговор ни накара да се замислим. За нас, за другите, за живота… И да се поинтересуваме, според нея и познанията й в тази област, какво цвете е тя самата. „Хм! Интересно! Много цветя съм, букет от цветя… Шарен букет от различни емоции. И същевременно, като повечето хора, навярно имам различни лица и реагирам различно в различни ситуации. Така че е трудно да се охарактеризирам с едно определено цвете. Понякога, явно заради конкретни ситуации, съм полско цвете, друг път – някое по-екзотично. Понякога съм лале, друг път – божур, криещи момичешка невинност и страхотна свежест…”



Това – добре! Почти като любим актьор, играещ роли в различни филми, в които изпълнява предпочитани образи. Но дали има цветя, които много харесва и я изкушават, но никога не би пожелала да се отъждестви с тях, ни стана любопитно!  „Мисля, че не бих искала да бъда насекомоядно, хищно цвете! Макар, че и те са забележителни и представляват истинска атракция, и много хора искат да ги колекционират. Но, да кажем, че тях не мога да ги свържа с цветята, въпреки, че са растения. Всички останали имат своя чар и са многолики в структура, аромат, цвят и т. н. Разнообразието, което е създала Природата, не мисля, че някой може да надгради”.

Поинтересувахме се кое е било първото при нея и кое е довело едното до другото цветята или дизайнерството

„При мен по друг начин се стекоха събитията. В най-ранна детска възраст имах желание да бъда архитект, много харесвах също археологията с нейните мистерии и предизвикателства – да намираш стари артефакти и да изследваш култури и цивилизации, ми се струваше уникално изживяване!
В  гимназията учих живопис.  В някакъв период имах желание да бъда и фотограф.

Постепенно всички тези компоненти преминаха във вид визуално изкуство – учих мода, което беше друга моя голяма страст, и дълго време работих като стилист.

В един момент получих силната необходимост за някаква промяна, която се случи рязко, но беше и съвсем естествена. Реших, че имам нужда от голяма, силна, тясна връзка с природата, която едновременно да ме кара да релаксирам и да бъде форма на дизайнерските ми виждания. Както добре знаем, всички големи артисти – писатели, художници, музиканти, са инспирирани за своето изкуство от природата. Тя е най-големият вечен учител!





И така реших, че това би било едно много естествено продължение, което пак е форма на дизайн, и същевременно е логично и свойствено за мен, тъй като през годините съм отглеждала растения, купувала съм за вкъщи и за приятели. Започнах да декорирам сватби за близки и познати и установих, че макар този тип занимание, което за мен по-скоро не е работата, е много деликатно и леко, всъщност крие своите особености. И когато изцяло си посветен, напълно те завладява. Получи се естествено и смятам, че съм взела правилното решение за себе си, поне за този етап от живота ми.

Отдаденост, работа, и пак същото в един неспирен кръговрат. Но как зареждаш батериите на своите фантазии, енергия и желание да бъдеш перфектна?! Как  почиваш, как се забавляваш, кога сънуваш и мечтаеш, как пътуваш, когато не можеш?!

„Как пътувам, ли? Като мечтая! За мен пътят до дестинацията, към която съм тръгнала, винаги е по-голямото предизвикателство, отколкото самата тя. Често пъти си представям различни пейзажи, сменящи се около мен, и това до голяма степен успява да ме отпусне и релаксира. Което ми помага да се потапям изцяло и пълноценно в новото място, да го опознавам и да усещам всичките му цветове, вкусове и аромати. А всяко едно кътче си има такива и твърде често тези спомени са много по-силни, отколкото друг тип преживявания и асоциации, и оставят много по-дълбоки усещания в нас”.



В нейния ред на мисли поискахме да узнаем какво е превозното средство, с което пътува!

„Филмите и музиката обикновено ме пренасят „някъде”. За жалост не ми остава много време за четене, защото за огромно съжаление, може би, изцяло съм отдадена на работата в цветарския магазин. Та, ако пътувам, е във връзка с нея. Все по-рядко разполагам със свободни моменти за лични приключения, за които да имам необходимото време да си почина пълноценно и да им се насладя.

Но пък повечето приключения се случват в сънищата ми! Още от дете. И винаги са цветни и свързани с много герои, събития, епохи. Смесвам реални личности с приказни персонажи във всякакви периоди. А доколкото мечтите – те са по-обективни, дори сравнително осъществими. Най-силният ми блян е да пътувам до възможно най-много дестинации по света. Това е напълно реализуемо, стига само да намеря времето и спокойствието да уредя всичко друго, свързано с работата ми, за да мога да се отдам изцяло и заслужено на странстването!

Макар и повечето места да са свързани с Европа, много, много ми се иска да отида в Япония! Тяхната изящност, този техен висш пилотаж ме респектира във всяко едно отношение и е един от най-любимите ми – тази уникална и невероятна деликатност, съчетана с неповторим баланс, спрямо природата! Такава изключителна хармония, долавяща се във всеки един японски щрих – в отношенията, дисциплината, жестовете, изкуството им – и традиционно, и съвременно, поезията им… Дори и във въздуха им има цяло петолиние недоловима симетрия! Японците като че ли усещат нещата на някакво съвсем друго ниво. Всеки път оставам поразена от всичко, до което човек от страната на Изгряващото слънце се е докоснал! Като малка ме оприличаваха на японка…

Искам да стигна до Бразилия някой ден! Обожавам и Италия! За малко да забравя и Португалия! Също така имам огромното желание да посетя Санторини и Цикладите острови в Гърция. Харесвам тяхната изчистена, семпла, минималистична, опростена източна естетика, в която същевременно има всичко. А гърците знаят как и умеят да се радват на живота! Имат уникално море, страшно много цветя, малки, елементарни, бели къщички и сякаш разполагат с всичко на света!”.



Споменавайки преди секунди филмите, които й помагат да се пренася като с машина на времето, ни се завъртя в главата още един въпрос. А именно - коя е нейната лента, в която тя сама се е вкарала, и едновременно е и продуцент, и сценарист, и режисьор, и актьор в нея?!

„Да разкрасявам живота на хората и често пъти да ги поставям в обстановка, в която да се чувстват щастливи! А аз да съм удовлетворена от тяхното щастие! И това, което най-много ме прави щастлива, е удоволствието и радостта на хората и клиентите, с които работя."



Всички проекти, независимо от мащаба им, ме поглъщат напълно. Мисля само в тази посока и дори съм леко обсебена от тях. В някаква степен хем съм аз, хем съм избягала от някои мои усещания. Сякаш съм се отдала и посветила повече на другите в този етап от живота ми, дори най-вероятно вече съм станала скучна за приятелите ми... Близките ми казват, че съм доста взискателна и прекалено много се съсредоточавам в детайли, които само аз виждам или мога да направя.

Но, такива са стремежите ми на този етап – да мога да доразвия нещата, които дотук съм изградила, да превърна работното си място в студиото, което желая да имам и най-вече – да съм заобиколена от правилните хора, които да ми помагат. И другите правилни хора, които всъщност сами ме намират и поради тази причина комуникацията помежду ни е с известна доза лекота”.



* В този момент един наперен, снажен, божествено красив паун реши гордо ни да покаже изумителното си оперение, подгонвайки „някакви си” нищо и никакви гълъби, ходещи по същата тази земя под краката му. От което Жени се сети за манастира „Свети Наум” в Охрид, в чийто двор необезпокоявани, също като тук, се разхождат всякакви пернати и най-вече – бели пауни. И когато накацат по клоните на дърветата, досущ като огромни, сочни, Божии плодове, и разперят великолепните си опашки, … „все едно се пренасяш в някаква паралелна реалност, или по-скоро – приказка! Толкова е красиво и невероятно!”, спомня си с усмивка посещението си в този храм.

А ние решихме да разберем коя е нейната лична приказка в нейните лични пътешествия, коя е тя в нея, или дори – какво е, какво обича да яде,… и какво ли още не в тази нейна лична история!...





„Същата съм си, каквато и в действителност! По-скоро измерението е по-идеалистично, пейзажите в него са по-слънчеви и винаги има море! Понякога си представям, че имам собствен замък с огромна, дори гигантска цветна градина, който е невероятно архитектурно наследство. А в същото време е преплетен със съвременни дизайнерски намеси. И, разбира се – страхотни и богати на цветове и форми залези, облаци, многобройни звезди в нощното топло небе… Общо взето – такава е моята приказка – тиха и спокойна, свързана с дъхаво вино и ароматна и съблазнително вкусна храна, която в не малко от случаите е от морски дарове. Като тези приятни на вкус красоти тук, в UMAMI”…

Ами, Жени май е на съвсем правилното място – тук е нейният дворец, нейната огромната градина, нейното спокойствие, нейните бели пауни, нейната неустоима на вкус храна, нейната приказка…


UMAMI

бул. "Джеймс Баучер" 100 "

088 480 4040
 

More from View Sofia

Taste Sofia: Япония в София, Umami!

Food преди 2 години

Taste Sofia - една поредица за фини летни удоволствия, изпълнени с топла сетивност. Изживени на най-добрите места в града, в които вкусът е издигнат на пиедестал, стандартът е най-високият възможен, а радостта от живота - гарантирана. Те са Местата, в които София се среща, говори си, съпреживява и става все по-неотделима част от света. С неговото безкрайно разнообразие, с неговите фантастични възможности и с усещането за нов живот. Сладък, солен, ароматен, здравословен, енергизиращ, пристрастяващ... 

More Други