Дарин Ангелов е от онези мъже, на които казваме Мечта!

Съвсем откровено - разходката с него в града бе истинско удоволствие. Дарин и ние обиколихме София, обути в неговите обувки, завихрени в неговите спомени и докоснати от неговите емоции.

Като в машина на времето се пренесохме в неговия филм със заглавие Живот! Филм за любов, страст, семейство и мечти, и любими софийски улици, разбира се.

(Спирка 1)



Срещаме се пред Народния Театър, едно от най-честите "прескачания" на актьора, и оттам, с лека стъпка, нашата история започва!

Актьорът, който, за всички вече е ясно, е и млад татко, работи на пълни обороти в кино и театър, и преминава от един в друг проект, кой от кой по-интересни. Съвсем скоро предстои премиерата на дългоочаквния игрален филм 12 А, който със сигурност вещае успех, и в който Даро е в ролята на най-готиния от готините даскали. 

Разбираме, че не е фен на малките улички, но обожава големите булеварди, пълни с хора. Какво още, докато преотриваме заедно града, в редовете надолу.

"Народния театър е любимото ми място. Това място е моята работа, призвание, страст и живот. Много зареждащо и вдъхновяващо място. Целият площад отпред, фонтанът, отзад уличката, пейките, на които постоянно сядат хора. Вечер след представление, като мина оттам, има толкова много млади хора, които се занимават с най-различни неща."

V.S.: Какво заменя ходенето пеша, алтернативният ти маниер на придвижване?
Д.А.: Старая се да ходя с метро, тъй като ми е много удобно. Всеки път, когато сляза на спирката и тръгна лека полека към театъра и пред мен се разкрие невероятната гледка, не спирам да се изумявам и възхищавам, и да съм благодарен на съдбата, че работя на това място. Толкова красиво.

V.S.: Какъв е един ден в тая Светая светих?
Д.А.: Обикновено започва с репетиции от 9:30, което означава, че ние към 8:30/09:00 сме в театъра и понякога прекарваме цял ден там, тъй като след репетиция имаме представления. Понякога отиваме в 8 сутринта и си тръгваме в 11 вечерта.



V.S.: Доста дълъг ден, особено когато са намесени емоции, актьорска игра и превъплащения.
Д.А..: Определно. Имали сме и моменти, когато репетираме и големи пиеси, когато сме стояли и до 1-2 през нощта, когато сцената се затваря. Има моменти, 10 дни преди постановката, когато затваряме сцената за репетиции за конкретната постановка, която предстои да излезе и тогава се работи от сутринта до... докато свършим! (смее се).







(Докато се разхождаме по слънчевите улици и конкретно по Съборна, на път за следващата - Витошка, съпреживяваме органичния възторг от този софийски периметър - красота, удивителна архитектура, прекрасни спомени нахлухват в съзнанието на нашият "екскурзовод", отправна точка за емоцията е  сватбата му с неговата любима в църквата Св. Неделя.)

Спирка 2, с по чаша лимонада

V.S.: Дарин, защо Витошка?
Д.A.: Харесва ми да се разхождам по тази улица, защото има много, много хора и всеки път ,вглеждайки се в тях, виждам различни персонажи, вдъхновявам се и си "крада" образи. Харесва ми, защото има страхотна гледка към Витоша, виждаш планината. Въпросът е да вдигнеш два-три сантиметра главата нагоре и да видиш уникалната планина, виждаш красотата на самата улица, дърветата, хората, които се разхождат във всички посоки - най-различни и цветни хора. Разбира се, има и много откачени (смее се), които пък ми помагат именно да "крада" образи и по някакъв начин, докато репетирам нови пиеси и драматургии, да се сещам за тях и да ги пъхам в образите.









Сутрин да минаваш е много приятно също, няма никакви хора и усещаш как всички заведения се пробуждат за работа, от всякъде се чува много тиха музика и ти си единствен, и минаваш от музика в музика, сядаш да изпиеш някъде кафе и чуваш как се събужда градът. Страхотно е да наблюдаваш как "отваря" очи и почва да диша.



"Друго любимо място в града за мен е Борисовата градина , много ми харесва, особено сега, след ремонта, стана много готино, защото я осветиха, има много готина естрада, на която като малък пях в хор на "Веселите близнаци" (и тъй като имам брат близнак- Деян Ангелов, бяхме заедно в него). Много забавен хор, само от близнаци!"

V.S.: Припомни ни, кой от вас, двамата братя, е по-голям?
Д.A..: Той! С 10 минути.

Д.А.: Много обичам да се разхожам в този парк, защото много готино е съчетана частта с алеите и частта с гората. Има и много места, които са повече гористи, в които няма толкова алеи, в които спокойно да влизаш навътре в гората и да си сред природата. Има много малко заведения, което е супер готино и много хубава детска площадка и езерце. Езеро, в което едно време моето куче обичаше да се засилва и да се пльоска в него и да се къпе при лилиите. Обичаше си водата... (смее се).

V.S: Дай да стъпим леко встрани - от града - в работата. Много си активен в професията, но какво още ти се прави, какво ти се играе, дето не си го изиграл все още?  Любим, лелеян образ?
Дарин: Да ви кажа честно, нямам такъв.Никога не съм мечтал да изиграя Хамлет, никога не съм мечтал да изиграя Ромео. Когато бях студент, не съм и мечтал, че ще попадна в екипа, който създаде "Хъшове", но пък ми се случи така, че попаднах точно в тази трупа, която създаде тази емблема. И, може би, това по някакъв начин ми е помогнало да зная, че няма мечтана роля, всяка следваща роля е по някакъв начин предизвикателство, а на мен точно това предизвикателство ми е интересно. Да се срещам с непознати роли, дори някои стандартни, ако мога да ги пречупя така, че героите да почнат да мислят по различен начин. Въпреки че, при едни класически произведения на толкова много години, репликите са едни и същи, потокът на действие е един и същ, но ако можеш да го "прочетеш" - не какво ти казва героя, а какво крие от теб, тогава можеш да го подведеш по съвсем различен начин и да стане интересен, различен и неочакван.



V.S.: И все пак, не може да нямаш любима роля от репертоара ти досега?
Д.A.: Амадеус - много интересен образ. Изключително любопитно ми бе, защото, да се "срещнеш" с една. такава култува личност като Моцарт, макар и през призмата на художествената интерпретация, си е любопитно.

Любим спектакъл ми е "Хъшове", за който вече споменах, той се превърна във визитка на Народния театър, не сме очаквали, че ще постигне такъв успех, само сме се надявали. Н,о как да кажа, големият плюс, голямото качество на този спектакъл е трупата, екипът, който създаде този спектакъл. Изключително силен екип. Уникалната дарба, с която е надарен Александър Морфов е, освен различният начин, по който вижда и възприема театъра, да умее да създава трупа, организъм, който диша и работи като едно.

V.S.: По повод предстоящата премиера на 12А, те предизвикваме да влезеш в роля, в твоят образ от филма - учителят по физкултура, и да ни кажеш кое е мястото, което твоят герой би избрал за първа среща с...  другата основна роля от филма, Радина Кърджилова?
Д.A.: Придържайки се към линиите на героите ни и сюжета на филма, може би бих я разходил по Раковска, от край до край - много интересна улица, по която е съсредоточен културният живот на София, може би заради това бих я завел там.

V.S.: А своите ученици? В Борисовата?
Д.A: Ако заведа децата в Борисовата, бих рискувал да ги убия от скука (смее се), по-скоро бих ги завел около НДК, да покарат скейт.

V.S.: Ти какъв беше в 12 клас?
Д.A: Бях доста щур ученик.

V.S.: Кое училище е имало късмета с такъв щур ученик?
Д.A.: Техникума по облекло завърших, Княгиня Мария Луиза.

V.S.: Сигурно имаш много завидни "скрити" умения!
Д.A: Да ви кажа честно не. Завърших техникум, би трябвало да умея да създавам дрехи и да мога да ги разкроя и ушия... не, не мога. Един прав тегел не мога да направя (смее се). По практика имахме едно занимание, в което трябваше да шия права пола, естествено шиех пола на майка ми, тъй като друга жена около мен нямаше, взех й мерките и... няма да ви казвам каква "права" пола направих. Тя, милата, каза, че е много хубава, но според мен хич не й беше удобно в нея.

V.S.: С брат ти заедно ли учихте там?
Д.А.: Да, заедно учихме и заедно след това и в НАТФИЗ, след това в Младежкия театър, Народня, навсякъде сме заедно, и в казармата бяхме заедно. Това е привилегията да имаш брат близнак.

V.S.: Това е страхотно!
Д.А.: Уникално е наистина. Какво да ви кажа - съдба. И двамата имаме сходни интереси и двамата имаме еднакви виждания за развитието си и цели в живота.
  

Прекрасен ден ни направи, Дарин, благодарим! 
 

P.S. Срещата ни в топла София бе документирана с огромно удоволствие с Huawei P10.
Благодарим и за това! 

More from View Sofia

Къде дизайнерската Библия Wallpaper* откри "дизайн за вдъхновение" в София

All About Life преди 4 години

"Българският модернизъм среща съвременния дизайн в софийски апартамент, реновиран от студиото dontDIY"

Летопис на смутното време: Voin de Voin

Interviews преди 4 години

"Летопис на смутното време", като романа на Вера Мутафчиева, е една поредица, която цели да систематизира настроенията в това особено, смутно време, в което се намираме в момента. Тук ще видите и прочетете посланията на прекрасни хора, на чиято емоционалност разчитаме и в чиито усещания вярваме; ще ни споделят как усещат момента, как си представят, че ще минем през него, какво е най-важното, кои са устоите, какво препоръчват, как виждат нещата след ступора. Какво ще се промени, какво трябваше да се промени, кои са позитивите в тази непреживявана от никой съвременник ситуация. Нека си дадем надежда и да структурираме заедно проблема така, че да излезем от това по-устойчиви и по-мислещи, по-съчувстващи и по-смирени!

„Под вода“: гмуркане в дълбините на времето

Events преди 8 години

Българо-американският спектакъл изследва значението на водата и необратимите промени, които настъпват с нейния дефицит...