Във фурията, която се създава около промените в природата и модата, нервно като в ПМС отворихме гардероба, за да направим ревизия на това, което притежаваме, от типа проверка на предвидените стайлинг идеи за предстоящата есен.
Започнахме да хвърляме, да чупим, да тряскаме врати, летяха закачалки, палта, якета, токчета и чанти. Седнахме депресирани в ъгъла до дрешника и до нас падна прашна кутия. Със сълзи в окото безнадежно погледнахме... изморени и емоционално разстроени, подадохме слабите си ръчички към неотворения малък кашон.
Счупен нокът, "нежно" посягане - отворихме последната надежда. Тук беше, до нас, това е! Да, това! Амин. Имало Господ! Живи сме!
Този змийски детайл със златистата катарама ни върна светлината в живота за предстоящия сезон. А италианско изпипаният шев даде надежда, че модата не е мъртва, а ние - толкова щастливо красиви с размазан грим, унищожени нокти и прекрасна ретро Valentino чанта.
.jpg)
