Намерени в превода: Една среща с българското "дете" на театъра и киното - Момчил Карамитев

Синът на легендарната актьорска двойка, Апостол Карамитев и Маргарита Дупаринова, Момчил Карамитев...

Синът на легендарната актьорска двойка, Апостол Карамитев и Маргарита Дупаринова - Момчил Карамитев, известен на Запад като Макс Фрийман, е българското „дете“ на театъра и киното, световно признат актьор и режисьор.

Роден в София, завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ, минава през Рим и стига до Америка! И всичко това само заради любовта към киното!



Понастоящем живее в САЩ, но ние го намираме в "тайната" градина на Umami.
В компанията на  безупречно и така вкусно сладко и солено меню, се настаняваме удобно сред аристократичните пернати, които обикалят около нас, и започваме така интересния разговор - за живота, кафето, киното, Американската мечта и това да си син на Великият Апостол Карамитев!

 

V.S: Ако денят се познава по сутринта, а сутринта е кафе, то твоето е…
М.К:
Солено. Връщате ме в далечната 1969г., когато бях на само 9 години и за първи път видях човек да пие кафе със сол. Беше един японец, не го познавах добре, но го попитах защо пие кафето си така, а отговорът му помня и до днес: „Всичко в живота е ин и ян. Захарта подсилва, а солта балансира.“ Знаете ли, че всъщност солта ми помогна да издържа тези ужасно високи температури в Ел Ей. Солта помага на човешкото тяло да задържа по-малко вода. Откакто използвам сол, а не захар, работя, функционирам без нервоза 8 часа на ден и без стомашни проблеми.



V.S: Амбицията? Мотивацията да твориш? Двигателят на тайните мечти?
М.К:
Когато е млад, човек има амбиция, че може да завладее света. Аз, слава богу, съм бил голям късметлия. Естествено получавал съм и студени душове. Не всичко в живота се случва както си поискал, най-важното е да се държи позитивният начин на мислене. В един период бях навлезнал детайлно в будизма и отричах много неща, но накрая пак си се върнах към православието.

V.S: Какво те накара да се обърнеш към будизма?
М.К:
С будизма се запознах в една католическа държава - Италия, по-точно Рим. Бях в такъв период, че приемах лекарства поради остра алергия. Но реших да поема в друга посока, спрях да приемам предписаните медикаменти и започнах да се лекувам с алтернативна медицина, започнах да практикувам кундалини йога и подходяща диета. Тогава разбрах и научих много неща от будизма. Първото и най-важното - да опознаеш себе си. Опознавайки себе си изграждаме една обща енергия, енергия, която има функция да формира нещо като симбиоза. След известно време съдбата ме срещна с младо момиче, на 20 години беше, ако не се лъжа, зависима от хероин. В началото „крещеше“, защото имаше страх от обвиненията и нападките на хората. Но будизмът й помогна, след време тя беше нов човек, пълен с ентусиазъм и радост от живот. Това беше връзката ми с будизма.







V.S: САЩ, разкажи ни малко за така наречената "Американска мечта"?
М.К:
В Ню Йорк, САЩ , заедно с жена ми заминахме през 1996г. Първоначално идеята и целта ми беше да науча професионално заснемане на филми. Там съм завършил курс по актьорско майсторство в студиото на Сюзан Коен и съм участвал в много независими филми, знаете - практиката е най-добрият учител.



V.S: А как се върна отново към православието?
М.К:
Точно така, след будизма като преживяване, реших и осъзнах, че нашата култура и история имат по-уникален метод на осъзнаване на себе си и това как да намериш духовно спокойствие и мир. Колкото повече трупваш психически негативизми, толкова повече наслагваш физически реализми. Завърнах се пак в моето детство, по времето когато майка ми се срещаше с дъновисти, чел съм много неща на Петър Дънов и се открих в тях.

V.S: От кое се чувстваш по-пълноценно, от актьорската или от режисьорската професия?
М:
От режисьорската, затова и се занимавам с нея вече 25 години. Но също така понякога и влизам в ролята на актьор, често създавам спектакли, в които и аз участвам. Винаги връзката с театъра ми дава отговори на някакви въпроси от личния живот. Но режисурата е главното нещо, което ми дава цялостно удоволствие.



V.S: Дали документалните филми са винаги субективни?
М.K:
Да, те са субективни, те са политика, а не трябва. Между другото, сега наскоро гледах един такъв филм за нашата азбука, оказа се, че човекът, направил материалите, е подходил много интересно, но той е архитект, а не историк.

V.S: А обучението в България какво е?
М.K:
Преди, когато аз бях студент, имаше много добри преподаватели. Образованието трябва да набляга на български теми и на това, което в момента се случва. Повод да се отвори темата за богомилството между Франция и България. Богомилството е тръгнало оттук. Има голяма духовна връзка между французи и българи. Нещата, които са се случвали тук, след 200 години са се случвали и във Франция. Това всичко е много хубаво обяснено във филма "По стъпките на предците ни в Окситания".

V.S: В момента по какви проекти работиш?
M.K:
Работя по няколко проекта по действителни случаи, три от които са игрални. Два от тях са ситуирани в България. За съжаление, нито един от тя не влезе в петицата за финансиране.







V.S: Колко често си идваш в България?
M.K:
По принцип всяка година. Бих искал да направя няколко документални филми за древните надписи, които се появиха на едни стари камъни в Стара Загора, и в околията на София. За тази идея ми подсказа Робърт Редфорд.
Аз притежавам умението да взема един елемент и върху него да изградя цялостна нова творба, и мисля подходът ми да е точно такъв - взимайки един елемент, един символ изцяло изследвайки го и след това разказвайки за него. Няма да ви кажа точно кой ще взема от ново откритите символи. Проектът ще бъде обявен публично и е свързан с нашата история. Много историци не пишат за нас, защото сме най-големи и най-добри езотерици.





V.S: Kaто за финал, какво е чуството да бъдеш син на Апостол Карамитев ?
M.K:
Това е едно голямо изпитание. Аз много често съм се питал на какво се дължи тази популярност. Когато започнах да заснемам документалния филм за баща ми, всичко ми стана ясно. Аз съм изгубил баща си, когато съм бил само 13 години, бил съм в периода, когато, каквото и да ми кажеш е било противно. Но години след това, докато правех документалния филм, опознах баща си по един различен начин. Връзката ни беше едно прекрасно нещо, приказка, в която се крият отговори на много въпроси. Друго е да се родиш в семейство, което има някаква популярност, те имат по-високи критерии. Баща ми и майка ми имаха една стойностна система, която беше трудно постижима за едно дете.


UMAMI

бул. "Джеймс Баучер" 100 "

088 480 4040

 

 


 

Коментари: 0

За да коментираш, е необходимо да влезеш в профила си. Ако все още нямаш такъв, използвай линка "Регистрация" по-долу.