Есента почуква леко на врата, но нас още ни е страх да й отворим. Със сълзи на очи казваме последно сбогом на пясъка и вълните. Събираме в шепи слънчевите лъчи, за да ги запазим до другото лято.

На прага на есента обаче ни обзема и чувството за домашен уют и топлина. Подготвяме се бавно за мрачните дни и шума на дъжда с няколко книги, одеяло под ръка и чайник на котлона. Полека осъзнаваме, че колкото и да обичаме лятото, чарът, който носи в себе си първият хладен сезон след горещото време е незаменим.