Една истинска дама, начетена и ерудирана жена, безспорен жител на света ще се открие днес пред нас по различен и личен начин и така ще ни позволи да се доближим до душевността й. Дали тя е есенциална, пикантна, рискуваща, прекалено силна или пък нежна, навременна, преценяваща, въздействаща откриваме в приятната ни среща, отлетяла като миг, при очарователните ни домакини от UMAMI.

Нели Митева, както знаете, е добре известна сред модните среди, не само в България. ИВАН АСЕН 22 е може би най-емоционалното пространство с най- концептуална платформа за представяне на съвременен моден дизайн у нас, в което Нели твори и отдава цялото си Аз.

Следва повече за живота й преди и сега, в България и Германия, за модата, материите, приятелите, усещанията и предпочитанията на един космополитен човек.

V.S: Нели, бидейки „разпокъсана” в годините от двете страни на Берлинската стена и преживяла и живяла с и в „двата режима”, коя е „първата ти любов” – мъж, държава, мода, театър?...
Н.М: Може би е театърът, защото от много малки родителите ми ни възпитаха с брат ми с това изкуство – водеха ни много, отрасли сме сред декори и актьори. Така че - може би това е първото ми влюбване, в сцената.

V.S: Помниш ли първата постановка?
Н.М: Първите със сигурност бяха в Кукления Театър, там всичко сме изгледали. Не съм 100% сигурна, но мисля, че беше „Хамлет” в Народния Театър, която години след това гледах на различни европейски сцени и беше много интересно от гледната ми точка на дизайнер, работещ с артисти.

V.S: Коя, каква и къде е „златната среда” в професионален и персонален план и изяждат ли се или се допълват?
Н.М: Работата и личното пространство ли? Дори не ги отделям едно от друго! За мен онова, което правя, е това, с което живея – толкова всичко се е сляло! Но в общи линии златната среда е умереност, положение между две екстремности, баланс между интровертираното и екстровертираното. В работата ми за мен по-важното обаче е абсолютната артистична свобода.

А да гоним златната среда, вече не съм убедена, че трябва! В различни степени от живота ми съм опитвала да я намеря, но после ми е ставало ясно, че се получава някакво изглаждане или приравняване, за което, пък, си жертвал нещо друго ценно.

Екстремностите са хубаво нещо и трябва да се осмеляваме да гоним по-необичайното, по-нестандартното.

V.S: Екстремен човек ли си?
Н.М: Не, по-скоро съм много умерена. Но в артистичната насока на работата ми, в моите неща и изхождайки изцяло от себе си, опитвам да съм максимално свободна, да отварям съзнанието си за всякакви възможности и да им давам шанс, за да мога да се изявя като творец.

V.S: Означава ли това, че екстремността е свобода?
Н.М: Да, до някаква степен. За мен свободата е горната точка над златната среда и абсолютното съобразяване или зависимост от нещо.

Като израснал и възпитан в Германия и с философията им човек, за мен с пълна сила важат следните разсъждения на Кант - добре е така да извършваш всички свои дейности, че в никакъв случай да не ограничаваш свободата на другите, да не им налагаш своите стремеж и насоченост. И със своята свобода да не им пречиш, да не нарушаваш личното им пространство, да не ги обиждаш, унизяваш и караш да се чувстват некомфортно.

И ако говорим за свобода и его, в личен план опитвам своето его да изразявам по-скоро във вътрешна посока и по никакъв начин да не конфронтирам или ограничавам другите. Уважавам всички хора като личности.

V.S: Германия..., на база твои думи за преживения „културен шок”, относно облеклото там и в България през онези години, сега питаме - панталон или пола, защо и кога?
Н.М: Това е тема, свързана точно с началото на тийнейджърството ми. Тук бяхме възпитавани да се обличаме в униформи, унифициращи всички и всичко под общ знаменател. Като дете съм носела предимно поли – баба ми, Минка, беше шивачка, и ни шиеше всичко.

V.S: Означава ли това, че баба е „виновна” донякъде за това, което сие днес?
Н.М: О, абсолютно! Но човек започва след определена възраст да осъзнава „вината” на по-големите, били покрай него в детството му.

А в Германия беше тотално обратното! Момичетата там ходеха с панталони, дънки, спортни дрехи. До ден днешен за немските жени е много характерен фактът, че абсолютно наблягат на това – първо, да се чувстват удобно и комфортно в ежедневието си, и второ - да бъдат възприемани като професионалисти. Което автоматично бива свързано с дрехите им, в частност – панталона.

V.S: Посрещат ли по дрехите, в такъв случай?
Н.М: Ами, вероятно. Може да се разбере на какво държи тази жена. Тя може да е изключително атрактивна, стегната, поддържана, спортна натура. Но не залага на някакви твърде женствени качества или аксесоари. Напротив – даже я е страх да го направи! Защото се притеснява, че няма да бъде възприета професионално и сериозно, съвсем обратно на тукашното мислене, възприятие и културологични особености.

V.S: В този ред на мисли - откъде „крадеш” за идеите и вдъхновенията си в професионален план?
Н.М: Разбирам кавичките, но аз не крада. Даже умишлено не го правя. Ако говоря за моите колекции, подписани с името и марката ми, винаги всичко е било интуитивен процес. Със сигурност има наслагвания, които влияят подсъзнателно, но в момента на създаването им нямам точен план. Наистина се оставям на инстинкти и предусещания.

Работя с технологията на мулаж, драпаж, които създавам на място сама, и с годините съм натрупала опит. Е, имам някакви първоначални идеи за форми, образи, силуети, техника, които искам да използвам, но в общи линии се оставям на това - каквото стане в момента. Конструкцията сама се създава и понякога много бързо. В други случаи е по-сложно, но е приятно и се отдавам изцяло!

V.S: За какво, кое е по-добре „тук” (България) от „там” (Германия) и живееш ли между два свята?
Н.М: О, целият ми живот премина между два свята! Даже в момента работим по проект, наречен “Stations”, в който опитвам да обясня дори за себе си какво е между „тук” и „там”. И как времето, което прекарваш на различните места, оказва съществено влияние върху сформирането на идентичността ти.

Започнеш ли да пътуваш между две места, неминуемо виждаш разликите. Поне за себе си не смея категорично да дефинирам кое е по-доброто или по-лошото, защото има редица фактори, защитаващи едната или другата позиция. За мен важното е да опитам да извлека най-доброто, най-позитивното от двете места и да ги съчетая. Понякога има качества, които на едното място считаш за отрицателни, а на другото имаш голяма нужда от тях и ти „отварят врати”.
Тук бяхме възпитани в една безумна скромност, която в Германия никак не помагаше! В общуването там искат да си много активен, да споделяш мнение. А ние бяхме…, как да кажа…

V.S: „Скромността краси човека?!”
Н.М: Да, точно. И в училищата беше същото – тотална разлика, но това е друга дълга тема – образованието и методите му. Едно е да те възпитават в това да научаваш неща много добре и да ги възпроизвеждаш, както беше в България, друго е, когато отиваш там и те питат „Какво е мнението ти по този въпрос?”! Не е толкова важно възпроизводството, а личните ти нагласа и преценка и да можеш свободно да изразиш идеите си. А с възпитанието ми оттук много трудно се адаптирах там – без да се налага да ме повикат, или посочат, или изпитат, а аз да съм активната, инициативната, да мога спокойно да коментирам, размишлявам, критикувам дори!

Това беше шок за мен тогава и виждах, че липсва тук, но смятам, че с времето ми е помогнало в общуването с хората и изграждането на собствено мнение.

Забелязвам в момента как младите дизайнери, артисти и студенти, с които тук работим, въпреки че са хора на изкуството, не се отварят, не се осмеляват, не пробват да търсят собствени и лични посоки. Започват бързо да залагат на нещо вече проверено и работещо и се вписват в него, без да се освободят и провокират себе си.

V.S: В такъв случай - стигнали ли сме, подтичваме ли след или все още Я „гоним” Европа?
Н.М: Бидейки една от старите европейски държави смятам, че имаме заложен потенциал в себе си да сме на същото ниво, като другите. Просто този огромен капацитет трябва да си позволим да го намерим, открехнем, отворим и пуснем да излезе. Не случайно правим все повече проекти в посока намиране на собствена дизайн идентичност. И това е насоката, която следвам и по която работя с хората от „Иван Асен 22” вече години.

Така че, въобще не трябва да се чувстваме като не на „същото” ниво и да имаме комплекси.

Не е така! Това, че условията за работа и развитие в другите страни са по-добри от тукашните, изобщо не означава, че хората там са по-креативни или интересни. Напротив! Понякога една липса дава шанс да намериш собствения си път, за да стигнеш, накъдето си тръгнал.

V.S: Да разбираме, че на нас, българите, ни липсва дръзновение?!
Н.М: Определено! Самочувствие - също. И не трябва да се оставяме на непрестанно мрънкане, недоволство и убедеността, че все някой друг, средата или схемата са ни виновни за нещо, което изцяло зависи от нас. Винаги съм смятала, че ако всеки погледне в себе си и открие каква е силата му, изрази я външно и опита да въздейства максимално положително на средата си, тогава всичко се ще получава много лесно!

V.S: Със съмишленици, почитатели или приятели предпочиташ да си заобиколена?
Н.М: В никакъв случай почитатели! Основното са съмишлениците. А най-хубавото, поне в моята работа е, че съидейниците не след дълго стават и мои приятели! Много интересен е фактът, че в момента едни от най-близките ми и доверени хора, с които обменяме идеи по различни теми, са някои от последните клиенти на „Иван Асен 22”. Хора, които идват при нас не само, защото знаят, че има различни дизайнерски неща, а и защото самите те са много завладяващи личности и дълбоко се интересуват от дизайна във всичките му измерения и въздействия. С тях може да се говори на различни теми, а мен това страхотно много ме зарежда и обогатява, тях – също. И още по-хубавото е, че тези приятели-съмишленици водят други със себе си. Това се отразява на всеобщото настроение и средата, получава се невероятна симбиоза и хоризонтите се разтварят неимоверно!.

V.S: Заради какво би построила наново „Берлинска стена”?
Н.М: Хммм… Единствено заради интересните графити, с които беше изрисувана! Не, това е шега. Не бива, изобщо не трябва да се строят стени! Ние, хората, ежедневно сами си поставяме толкова прегради и стени в общуването, поведението, мисленето... Това спира! С подходящи думи, тон и комуникация можем да се доближим един към други, вместо да се разделяме. По-скоро стените трябва да се срутват!

V.S: Кое е първото „нещо”, от което разбираш, че в дадена личност чака да бъде събуден неподозиран талант?
Н.М: Интересно! Не съм се замисляла досега?! Трудно ми е да се сетя какво е „нещото”, впечатлило ме в многото хора, които познавам от дизайнерската сфера, но…

Има някакво горене. Не е непременно експресивно или насочено навън. Може да е много жив поглед, който следи и вижда всичко, или може да е нервност, която кара ръцете непрекъснато да искат нещо да правят - да си драскат, скицират, рисуват…

Трудно е да се говори за откриването на талант, няма рецепта. Но определено това горене и силният интерес към случващото се в момента говорят. Най-вече в погледа и ръцете.

V.S: Коя е материята, докосваща най-съкровено, най-лично, най-интимно душата и едновременно с това кожата, тялото?!
Н.М: О, това е много философски въпрос! По-скоро е нещо абстрактно и строго индивидуално, което е лично за теб. Всеки търси и намира средата или хората, с които иска да се обкръжи, за да може да се уравновеси или да бъде предизвикан.

Може да е някаква аура, излъчваща се от човека срещу теб. Или пространство, в което си. А различните места носят своята специфична аура. Едно е да си в градска среда и това по някакъв начин да те провокира или дразни. Друго е да си сред природата, която те успокоява, балансира и докосва тези части и аспекти от душевността ти.

В UMAMI са комбинирани и двата полюса. Така че, идвайки тук, ти си в сърцето на София, и едновременно с това – откъснат от градската джунгла и пренесен сред спокойствие, уединеност, зеленина, невероятно цветна фауна и успокояваща музика. Укротяваш се, смиряваш се и се зареждаш.

V.S: Тогава каква е първата асоциация, която ти идва на прима виста, чувайки думата UMAMI?
Н.М: Явно няма как да избягам от „материята” на работата си.  Много харесвам японската култура, техния начин на мислене, общуване и търсене на естетика, която е контра на всички други. Техният дизайн е базиран на някаква „неестетика” в традиционния смисъл на понятието.
Обожавам и японските дизайнери. Така че UMAMI за мен би могло да бъде дизайнерски лейбъл. И в същото време и начинът, по който ти въздейства дадено облекло.

В тази връзка се сещам за иконичната немска дизайнерка на марката Strenesse, превърнала пуризма в култ през 90-те год. на ХХ век, Габриеле Щрееле (Gabriele Strehle), която много харесвам. Изплува ми отговорът й на въпроса какво за нея е хубава дреха, който е „Когато си спомняш самия човек, а не дрехата, в която е бил облечен”.

Така че, за мен UMAMI е впечатлението, което ти е направил даден човек, в когото всичко е било добре балансирано, като обноски, излъчване, облекло, сливащи се с него като личност.

V.S: Сега си представи следното: току-що направени топли, ароматни, пухкави, пържени мекици, поръсени с пудра захар, в комбинация с добре охладена, прясна боза, които консумираш, возейки се на ферибота по Берлинския канал; или: жива, ледено студена, тъкмо налята в запотена халба със столче и с 1 см. пяна немска бира, в съчетание с добре опечен на жар, все още цвърчащ, ароматен и безумно вкусен немски вурст, на терасата на чайната на Черни връх?! Кое?
Н.М: Определено мекиците! Пак правя асоциация със скъпата ми баба Минка – няма по-вкусни мекици от нейните! Така че, като любими вкус, аромат, асоциация и спомен за нещо, бих избрала първата комбинация! А колко прекрасно би било, ако можеше наистина да се съчетаят тези две почти невъзможности – да ги има там, на ферибота, тези вкусни, бабини мекици! Направо картинката е в главата ми…
Това е едно от нещата, които много ми липсват от детството. И когато усетя дадени аромат, вкус, цвят, усещане, полъх, израз, асоциациите автоматично идват, независимо в коя част на света съм! И това е автоматичната връзка с понятието „дом” или „любими хора”, които свързвам с него.

V.S: Тогава - домът е там, където?
Н.М: Мислиш, че в момента си ти и се чувстваш себе си.

V.S: Viber, sms, messenger, e-mail или писмо?
Н.М: Ооо, обожавам писмата и много ми липсват! Запомням по-лесно онова, което видя написано и не обичам много да разговарям по телефона. Навремето имах приятелчета от цял свят, с които си пишех и все още пазя някои от писмата. Мисля, че най-личният начин да стигнеш до душевността на един човек, е да му напишеш писмо на хартия. Обожавам ръчно написаните писма, с леко разкривен почерк и типичен стил, мечтая си да ми пращат такива! Скоро получих едно от наша дизайнерка, и това много, много ме докосна!

Така че, в тази посока съм много старомоден човек. Доказателство за това е телефонът ми и най-вероятно съм от 0,00001-ия % от хората по света, които все още нямат смартфон, но, за съжаление, скоро и това ще ми се наложи…

V.S: Първата мисъл, с която се събуждаш?
Н.М: Колко е часът?!

V.S: Първият човек, за когото си помисляш?
Н.М: Винаги са различни, в зависимост от това какво предстои да се случи през деня. Може и да са група от хора, а може и за самата себе си да помисля, което не се случва често...

V.S: Първото „нещо”, което правиш след сън?
Н.М: Предпочитам да встъпвам бавно в деня си и да имам повече моменти за себе си. Обичам да стоя (не)известно време на прозореца в кухнята или на терасата с голяма чаша кафе с мляко и да наблюдавам какво се случва долу, как се събужда денят и градът.

V.S: Аз винаги съм била, съм и ще продължавам да бъда?
Н.М: Балансирана, независима и това, което аз искам да създам за себе си, без да бъда „оформяна” от нещо, някого или обстоятелства.

V.S: Късметът за днес, според ароматното топло кафе от домакините ни в UMAMI?
Н.М: Много хубав! И може да бъде мото на част от темите на разговора ни! „Понякога сърцето вижда това, което е невидимо за очите!”

 UMAMI

бул. "Джеймс Баучер" 100 "

088 480 4040

More from View Sofia

Ролята на музея като инструмент за маркетинг, активиране и съживяване на градовете

Други преди 6 години

Това беше темата на вчерашното събитие, част от програмата за 75-та годишнина на Университета по архитектура, строителство и геодезия...

Fashion Starter: Кралицата на роклите – Уляна Сергеенко

All fashion преди 7 години

Коя е онази фина дама с блестящи сини очи, винаги облечена кутюрно? Нейната поява бива очаквана от стрийт фотографите с трепет...

Троян Белисарио и Тейлър Суифт се хванаха за косите

Други преди 7 години

Скандалът обожава Тейлър Суифт или певицата обожава скандала?