Профил/Анфас: Светлин Наков

Живеем във времена, в които всичко се постига с много труд и вяра и са нужни хора, които да споделят опита си с нас. Днес сме подготвили човек, който проповядва усърдния труд и упоритостта. Запознайте се със Светлин Наков, програмист-предприемач, създател на Софтуерния университет, автор на множество книги и статии по програмиране. Представяме ви го в профил и анфас благодарение на Huawei P10 и личните му мъдрости благодарение на него самия.

V.S. Откъде започв/н/а всичко, Светлин?
S: Винаги съм имал увлечение към преподаването. Преподавал съм в СУ, ТУ и НБУ, но държавната система ми отесня. Не ми достигаше свободата за иновации, чувствах се като в рамка. Затова реших да започна собствен проект. Първата академия се казваше „Национална академия по разработка на софтуер”. През 2009 ни купи Телерик и създадохме академията с цел обучение на хора за фирмата, но впоследствие минахме към масово обучение. Имах желанието да се разрастваме още и така стигнахме до Софтуерния университет. Целта е да заместим държавното образование със съвременно, което включва много практика. Започнахме с програмиране, а вече има технологично обучение за деца в първи клас, академия за графични дизайнери и за дигитален маркетинг. Ще продължаваме напред. Бих искал да създадем и първата IT гимназия. За момента фокусът е България, но в някой момент ще излезем и в чужбина. Идеята е твърде добра, за да остане само тук.

V.S. Препъването в неочакван камък по трасето за колко вади от равновесие?
S: За една вечер до няколко дни. Аз съм емоционален и паля от малко, но мога бързо да се върна в равновесие. Винаги има трудности, но вярвам в идеята, че с много работа и креативност човек може да направи всичко. Винаги съм казвал, че нашият проект не е бизнес, а кауза да направим живота по-хубав.

V.S. Помагат ли сентенции, чужди мъдрости и дежурни оправдания?
S: Не съм много фен на чуждите мъдрости, предпочитам сам да си ги измисля. Тук трябва да призная, че не чета книги, просто не ми остава време. Ако трябва да избирам между това да работя или да чета, избирам първото. Аз съм човек на действието. Противник съм и на телевизията.

V.S. Вярно ли е, че скоро ще летим?
S: Да! Има истински проекти на летателни апарати. А ако питате дали хората ще летим като левитация, вярвам го, но няма да е скоро.

V.S. Идеално е да прахосаш... ?
S: Не съм прахосник и не съм привърженик на идеята. Като имам пари предпочитам да ги спестя или да ги вложа в някоя добра кауза. Бих ги инвестирал в развитие. Не съм човек, който ще си купи скъпа кола, защото може.

V.S. Обаче е грях да изгубиш...?
S: Човек трябва да се научи да приема и загубите си.

V.S. Къде откриваш Надеждата? Вярата? Любовта?
S: В хората. Каузата да помагаш на другите и да виждаш, че животът им се променя ми носи много радост. Винаги съм вярвал, че хората трябва да са позитивни.

V.S. Кое е по-силно - цифрите или чувствата?
S: За мене са цифрите, аз съм дигитален човек, но не може да се отговори еднозначно. Хората са интересни, защото съчетават разум и емоции.

V.S. Без основа може ли?
S: Може без основа, но не е най-добрият вариант. Смятам, че човек учи по пътя си. Важни са развитието и стремежът. Всеки ден да си по-добър.

V.S. А без покрив?
S: Без всичко може. Човек, когато има вяра в себе си, може и без храна и вода. Важното е намериш пътя и борбата си. Ако инвестираш в твоето образование е трудно да останеш без основа и покрив.

V.S. По-силна от жаждата е само...?
S: Амбицията!

V.S. Гладът се утолява най-добре със?
S: С дългосрочни инвестиции и преследване на мечти и каузи.

V.S. Любимата ти детска игра?
S: На фунийки.

V.S. Любимата игра като голям?
S: Играя футбол в момента.

V.S. Трите най-важни вещи на бюрото?
S: Лаптоп, чаша кафе, лист и химикал.

V.S. Трите най-приятни неща, които чу в последните седмици?
S: Приятно е, че близките ме обичат, че има бизнес успехи и съм добре със здравето.

V.S. Ще ни обича ли софтуерът някога?
S: Някога да, но не вярвам да е скоро. Историята с любовта не е материална и не е въпрос на софтуер и хардуер. Възможно е обаче софтуерът да се грижи за нас и това да се тълкува като вид обич.