Него ще го забележите бързо. Веднага. Отдалеч. Той е различен. Интересен. Голям. Той е не просто голям, той е много голям музикант и композитор. Създал по-голямата част от текстовете на култовата джаз група „Акага” и обичащ да чете поезия, Краси Куртев е класик във всяко едно отношение и с фино чувство за хумор. Какъвто е и подходът му към заобикалящия го свят – всъщност - семпъл. С годините вече сигурен в съдбата, той вярва в свободата на импровизацията. И е изцяло отдаден на страстта и любовта си към музиката, семейството и приятелите си.

В днешната ни среща на сетивата може би ще разберете за и от Краси неща, които не знаете, не сте подозирали, за които не сте се замисляли или просто сте отказвали да усетите. Да се гмурнем в неговото необятно море, в неговия Космос, като стари приятели, които не са се виждали отдавна, и леко и фино да си поговорим с него за всичко, без напрежение!

V.S: Краси, знаеш ли, че когато човек напише името ти в интернет, излизат много „интересни” неща, като например: „Златко Баретата си поръча от ареста бутикови пури”, „”Краси Куртев и приятелката му си рязали дружно вените”, „Красимир Куртев - ясновидец, екзотерик, експерт по психомедиатропика, лекува зомбита”…
На какво би искал хората веднага да попаднат и прочетат за теб като инфо в интернет?
К.К: Ха ха, да! Ами, бих искал да прочетат истината – музикант, композитор, текстописец, басист, бенд-лидер и основател на група „Акага”, съпруг, баща. Макар и клиширано, лично за мен това е абсолютно достатъчно.
Има един друг Краси Куртев, който е в Америка, занимава се с едър бизнес и преди време беше свързал Snoop Doggy Dogg с Мишо Шамара за общо парче. Аз не съм рязал вените си, сещам се за много по-креативни и приятни начини да се самоубия, ако реша!

V.S: И все пак, „най-безумното” нещо за теб околовръст?
К.К: Ох, ами те са хиляди абсурдни истории. Едната пак е свързана с другия Краси - бяха ме питали дали с него сме братя и лично ли познавам Snoop Doggy Dogg. Няма начин! Аз си имам брат! Или пък интерпретациите във връзка с името на групата ни - Акага била магьосница. Не, била е баба на Хан Аспарух. По това време всички жени са опитвали да гледат напред в бъдещето и са гадаели, предсказвали са. Но не са били вещици!

V.S: Ако музиката е машина на времето, то коя е спирачката й?
К.К: В България има много спирачки във всички сфери на изкуството, за съжаление! Една от основните спънки е липсата на интерес и мотивация. Също и на пари. Защото, за да поддържаш 25 години постоянно на добро ниво група от 8 души, като „Акага”, да речем, трябва да има финансови измерения. Но нещата не опират само до бюджет. Тук от първата минута на мача се включва злобата, дори липсата на отношение към нея самата. Лошият вкус...

V.S: Какво означава „лош вкус” в случая?
К.К: Той може да се прояви във всяко едно отношение. Всички казват „Въпрос на вкус – един слуша едно, друг - друго”. Не! Въпрос на добър вкус, бих казал аз. Той е изграден и в модата, и в музиката, изобщо – в изкуството. И, въпреки че има някакви стандарти, твоят добър вкус те отличава от другите.

Ако се има предвид масовостта, моите музикални предпочитания са много различни от доминиращите. Но – това е въпрос на добър вкус!  Да не забравяме, че съм музикант, а музикантите не са като хората – те гледат по друг начин, с друг поглед към музиката! Както докторът към медицината, писателят към книгите, дизайнерът към модата.

V.S: Ако джазът е учител, към какви ученици се привързва?
К.К: Към освободените. Към такива, които имат свободен дух и независима мисъл. Джазът, знаем, е музиката, която символизира същинската свобода във всичките й параметри. От всички музикални жанрове джазът е единственият, в който импровизацията е изконно заложена в основата, и ако не си самостоен, няма никакъв смисъл да се занимаваш с него. Трябва и добре да владееш инструмента, с който боравиш, защото джазът не допуска до себе си дилетанти. Те не могат да се докоснат до него, не могат да усетят очарованието и аромата му.

V.S: За теб кой е най-добрият инструмент?
К.К: Гласът. Той е най-съвършената машина! В днешно време много наши педагози по пиано, китара, карат учениците си да пеят, защото това е най-логичният изказ за всяко човешко създание. Всъщност, първо и преди всичко друго, е пеенето. После хората са започнали да измислят инструменти, с които да доукрасяват гласа си.

V.S: Какви са качествата, които „трябва” да притежава човек, който се прави на „маймуна”?
К.К: О, всеки човек може да се направи на маймуна, никак не е трудно! Дори нерядко е много приятно! Не крием, че понякога даже и ние се правим на маймуни с всякакви средства! Човек не може да живее само в рамки и праволинейност! Така че, когато издивееш, стане хубаво парти до сутринта и не си разбрал кога е минало времето, това също е от маймунските истории.

V.S: Какво започваш през юли и приключваш септември?
К.К: Рожденият ми ден! Шегувам се, естествено! Но, да, в общи линии – лятото. Защото е най-ценното нещо, което винаги чакам с нетърпение. То е мерилото на живота, поне за мен.
Скоро говорехме с приятели, че човешкият живот би трябвало да се отмери с това колко лета има – още древните българи така са казвали. И, ако човек се замисли, може да се стресне при мисълта колко ли още лета му остават да изживее!...

V.S: Какво означава да си „добро момче” в очите на днешните момичета?
К.К: Честно казано, точно от тяхната гледна точка, не съм сигурен в отговора. Момичетата от моето поколение харесваха интелигентните момчета, добре изглеждащите, онези, които не правят глупости и грозни неща. Сега, обаче, със сигурност са прибавени други качества, а някои - може би извадени от „моя списък”. Има част от нравите на днешните млади, които за мен са абсолютно непонятни. Но пък е съвсем нормално, защото с всяко следващо котило е така. И нас като млади не са ни разбирали по-възрастните. На хората, харесвали Бийтълс, родителите им също са казвали „Що ги слушате тези глупости?”, а пък сега са класика. Така че – всичко си тече по съвсем нормален начин.

V.S: А кои са по-настъпателни, арогантни, може би – нахални, дори, сега – мъжете или жените, според теб?
К.К: По-скоро бих казал, че днес жените от по-младото поколение са много по-еманципирани и активни, отколкото техните майки и баби преди време. Чувства се вече достигането до ниво равноправие между половете. В България моделът все още е малко по-ориенталски, защото сме повлияни от ориента, все пак. Но генерално равнището е почти като в Европа, където отдавна жени и мъже са равнопоставени.
Например в Скандинавските страни, където често имаме участия с „Акага”, цари сериозен матриархат. В много структурни учреждения, като полиция или митница, има повече жени на постове, отколкото мъже. Поради факта, че жените са много по-съвестни в обучението си и много по-малко податливи на корупция. Може би е така, защото мъжете, в т.ч. и българските, все изплащаме кредити по ипотеки, коли, и можем да се подхлъзнем и поддадем на подкупи.

V.S: Това леко звучи като оправдание!
К.К: То Е оправдание! Но и Е така.

V.S: Ако в момента си на 20 год., но с интелекта, мъдростта и опита, които вече си натрупал, как би УХАЖВАЛ – почти архаична дума, едно момиче?
К.К: Ще използвам класическите методи от „моето” време – ще я поканя на вечеря в някой прекрасен ресторант, например тук, в UMAMI, и ще опитам да бъда очарователен, забавен и обаятелен. Ще пробвам да не говоря много глупости и ще поръчам най-доброто от менюто, каквото днес ни предлагат нашите приветливи домакини, естествено, в комбинация с качествено вино. И всичко това съчетано с приятни разговори в уютна, релаксираща атмосфера. Не мисля, че има нужда от нещо друго! Е, мога да я поканя на концерт или да скачаме с бънджи, но може да не бъде прието добре още от първата среща и да се провали всичко!
От доста години съм женен и скоро не ми се е случвало да каня момиче по такъв начин. Последният път поканих жена ми Нели.

V.S: А Нея как „свали”?
К.К: Е, тогава някак беше по-различно. Ние свирехме в клуб и тя беше дошла със сестра си да ни гледат. Но при нас, музикантите, професията оказва огромно влияние, улеснява ни в директните контакти, не ни се налага да си търсим „приятели” в интернет, което е позитивната страна в работата ни. В такива моменти разбираш, че щом тези хора или това момиче, в случая – Тя, е там, значи харесва онова, което правиш. Интересното беше, че преди това много пъти сме се засичали в различни компании, но никога не бяхме се запознавали.

V.S: Кои са питиетата ти за различните сезони?
К.К: Много обичам напитките и не съм първият, нито ще бъда последният, който ще направи подобен drink-лист. Вечер ми е приятно да пия леко бяло вино или розе, като „Babich”, което се предлага в UMAMI. За лятото, а дори и за началото на есента, една такава прекрасна лимонада е чудесен избор за всеки момент от денонощието, особено, когато си с автомобил. Зимата предпочитам плътното червено вино и ароматни ракии. Понякога пия уиски, а с водката може да каже, че съм приключил, тъй като след едногодишния ни престой с групата в Русия смятам, че сме си взели дажбата за цял живот. Доколкото коктейлите, харесвам Cuba Libre, който сме възпели в наша песен.

V.S: От какво със сигурност „се напиваш”?
К.К: От хубава песен. Но това за нас, музикантите, е нихилизъм. От хубава картина. От хубава жена. От нещо красиво. То може да е цвете или аромат на парфюм. Нещо, на което всеки човек не би могъл да устои.

V.S: Мда, човек се подхлъзва. А след това как „изтрезняваш”, ако изобщо поискаш?
К.К: Изтрезняването е мъчителен процес! Композиторът Ян Сибелиус е казал, че махмурлукът е най-доброто състояние за писане на музика. Не споменавам думите му за ничие оправдание, а по-скоро заради това, че в разумни количества качественият алкохол помагат на твореца да се почувства по-добре и на музата да полети.

V.S: А какви храни предпочиташ?
К.К: Всичко обичам да ям – личи ми по аутфита! И за човек като мен – голям и забелязващ се отдалеч, сушито е един наистина страхотен вариант.

V.S: Има ли аромати, които, като с машина на времето, те връщат някъде?
К.К: О, да! Като всеки човек обичам мириса на огън. Когато го усетя, винаги ми се дохожда в Копривщица в къщата на мой близък приятел. Ароматът от печащо се месо върху пукащи дърва ме връща в детските ми години при баба Дора, която изигра голяма роля в моя живот и ме отгледа.
Като отидеш в друга държава, въздухът мирише по различен, специфичен начин. Например в Скандинавието има един дъх на Север и сиянието на Слънцето е по-различно, защото са по-близо до Северния полюс. Както и в Русия ароматът е неповторим.
Но най-прекрасното усещане за носа ми е уханието на море! Също и това на свеж, студен планински въздух!

V.S: Какъв е най-скъпият подарък, не в материално отношение, разбира се, който си получавал и подарявал?
К.К: Може да прозвучи невероятно и отново клиширано, но най-скъпият подарък получих преди 12 години точно на 14-и февруари, когато Нели ми показа положителния си тест за бременност! Аз тогава бях… Точно бях се прибрал в България, точно на Свети Валентин, и бях… („невероятно”, както самият Краси каза, но в този миг, дори и след 12 години, в очите му видяхме „онази” емоция, която очевидно все още го държи и която само един бъдещ татко може да изпише с изражението си!...) Това е, определено това е най-скъпият подарък, който съм получавал! И се надявам и да е най-ценният дар, който съм дал! Поне за мен няма нищо по-скъпо!... (леко смутената му, ученически срамежлива усмивка продължи да описва едва прикрита парабола по устните му. Колко сладко!)

V.S: Каква нота или мелодия е за теб UMAMI?
К.К: Определено е отличителният за източната, и по-специално - японската музика лад (система от група тонове, поставени в определено съотношение, бел. авт.), и веднага ми хрумва нещо, както се казва - само „по черните клавиши”, звучащо в спецификата на техните характерни ударни инструменти.

V.S: Почивката за теб е…?
К.К: Време за море! Като се събудя, да го видя и да вляза в него!

V.S: А страхотният купон?
К.К: Най-хубавото в нашата професия са контактите. Винаги съм мечтал да свиря в група. И това се сбъдна! За мен работата не е труд, тъй като правя онова, което най-много обичам. И все пак Е работа – имало е моменти, в които е било много трудно. Но е купон!

V.S: Добрата компания е…?
К.К: …от стари приятели, които не си виждал отдавна, леко и фино си говориш с тях за всякакви неща, и без никакво напрежение прекарваш цяла нощ около горяща камина.

V.S: Винаги си развълнуван от гледката на…?
К.К: …хора, които свирят добре. А ако трябва да стъпя встрани от музиката, отивам отново към природата и морето. Обожавам да го наблюдавам! То е такава стихия, такава мощ… Респектирам се, като погледна морския безкрай! Това е вълнуваща гледка!
Или пък звездите, Космоса, Вселената и това колко необятно е всичко! Въобще не можем да го поберем в съзнанието си!

V.S: Никога не се страхуваш от…?
К.К: Хм. Ще ми се да кажа истината, но човек понякога, както Лец е казал (Станислав Йежи Лец - полски писател и поет сатирик, майстор на афоризмите и епиграмите, бел. авт.) – „Бъди реалист - не казвай истината!”  Но! Никога не ми се ще да се страхувам от живота. Не ми се иска да дойде момент, в който – както се спомена в началото – „да си прережа вените”. Искам винаги да го обичам така, както сега!

V.S: Често се „хващаш” да правиш…?
К.К: Едни и същи грешки, но, Слава Богу, те не са генерални. За съжаление или не, хората сме склонни към това повторение, но пък сме „композирани” да грешим, особено, ако обичаме слабостите си. Така че, това ме устройва.

V.S: Понякога се дразниш при вида на…?
К.К: Мръсотията! Неподредеността! И то е абсолютно неосъзнато, не го казвам снобски! Особено ярък е контрастът, когато се върнеш от друга държава.
Обаче човек бързо и лесно свиква с хубавото – ето, както е тук, в UMAMI – много е приятна атмосферата. Но има места, в които тя не е такава – няма лебеди, фазани и усмихнати хора.
Така че, боклуците ме дразнят! Макар и все още да има хора, които продължават да си ги изхвърлят през балконите, непреставайки да живеят в същия този блок, зад който се разграждат и смърдят отпадъците им. И ако решиш да им направиш забележка, се сърдят и ти се карат. Навик ли е, манталитет, ли?! Просто – изобщо не мога да разбера!
Нямам нищо против инициативи на тази тема, но не е възможно да изчистим България за един ден! Просто, много по-лесно е да не я мърсим през останалите 364!

V.S: Рядко оставаш безразличен към…?
К.К: Лошотията и злобата. Като че ли навремето хората не бяха толкова зли. Но когато се правят огромни преходи от едно коренно различно нещо към друго такова, винаги се появяват странични ефекти, чиято попара трябва да сърбаме. Сега, с навлизането на неравния капитализъм в България, всички станаха ужасно меркантилни и мислят само за пари, придобити предимно по нечестен път. Да има някакви врътка, да се правят кинти, да си играч, да си излъгал и прецакал доста хора – това днес е „успешният човек”. Иначе, ако си някакъв добър и честен човек, значи си глупак!
Но! Въпреки всичко, не трябва да униваме, защото с вековете сме доказали, че можем да издържим и оцелеем, без да правим никому нищо лошо! Не е безнадеждно! Пожелавам го на всички!

______________________________________________________________________________

Лимонадата е с манго, портокал, сода и босилек.
Суши: фюжън комбо с umami roll (розово-лилавите), уасаби и джинджър.

UMAMI

бул. "Джеймс Баучер" 100 "

088 480 4040

More from View Sofia

Амбър Хърд срещу Джони Деп или нека съдебната война започне СЕГА!

Други преди 7 години

Съдебните показания на Амбър Хърд срещу Джони Деп, в които актрисата посочва факти и доказателства за системно домашно насилие, закъсняха...

Антония и Димчо Димчовски - две дихания в едно. За вярата, любовта и изкуството, 1 част

People of art преди 7 години

Вадете големите лъжици, дни преди Великден душите са гладни... за любов и светлина.

CloseUp: Запознайте се с порасналата дъщеря на Бил Гейтс

Celebrities преди 6 години

Как си живее 21-годишната дъщеря на един от най-богатите хора на планетата?...