Димитър Солаков, един от най-активните ни млади художници, създава проекта си „Сътворение и разрушение, или отговорността на бащинството" през 2014-2016 по абсолютно понятни причини. Завръзката е – „Когато разбрах, че ще ставам баща, започнах да мисля, какво значи да създаваш и да разрушаваш". За първи път инсталацията е показана през миналата година в рамките на 56-ия Октомврийски салон в Белград.
Ситуацията е лична, по презумпция „случваща се", разбираема и едновременно – грандиозно мащабна, философски неизчерпаема, крайъгълна за човек, мъж и, да, за цялото човечество. Инсталацията на Димитър Солаков е хумористична и многозначителна визуализация на лутането на мозъка в паника от предстоящите отговорности, когато се сблъсква с нещо наистина толкова частно и не по-малко голямо.
Обектите, рисунките, фотографиите, видеоклиповете, текстовете, цитатите, размислите – мания за величие и страх, обещанията и отказите, асоциациите и определенията, ce подреждат в опит да се систематизира и осмисли прекрачването на границата от „аз"-а и спътника му – егото – към другия, към света.
Това състояние на ума, илюстрирано в изложбата, не е далеч и от езотеризма – лилавото дилдо се оприличава на Стълбовете на сътворението, заснети от Хъбъл някъде в Мъглявината Орел; парченцето кожа на автора, отсечено случайно, се запазва като вид свещени мощи; преминават кадри от съвсем интимни или недотам легални дейности; отглеждат се екологично чисти зеленчуци; представят се „портрети" на отдавна измрели животни от серията „Първобитни"; заплашителни засъхнали насекоми са качени на въртележка; и още, и още...
Като че ли пред зрителя се плете заклинание за предпазване, чийто обект е мъничкото бебенце, кротко спящо на мъничък екран – очевиден, статичен, инвариантен елемент, около който се вихри Ян-Шванкмайеровото разнообразие на страхове и надежди. Страхове и надежди, систематизирани и подредени за късмет.
Димитър Солаков е роден през 1987 г. Завършва „Фотография" в Нов български университет, София, през 2010 г. В работата си изследва различни видове връзки – между природата, урбанизацията и човека, застанал между двете, между миналото и интерпретациите му сега. Работите му могат да изглеждат както много лични, така и съвсем дистанцирани – като на страничен наблюдател.
Димитър Солаков е представял самостоятелни изложби на места като: Галерия Васка Емануилова (София, 2017), Vivacom Arthall (София, 2016), Sariev Project Space (Пловдив, 2014), 0gms Drawer/Salonul de proiecte (Букурещ, 2014), 0gms Drawer/Галерия Gregor Podnar (Любляна, 2013), 0GMS Gallery (Sofia, 2013), Incubate (Тилбург, Холандия, 2011), Галерия Васка Емануилова (София, 2010).
Участвал е в редица международни арт проекти, част от които са: 56-ия Октомврийски салон в Белград, "Variofocus – Artists", at VIENNACONTEMPORARY (2015, Виена, Австрия), "All I can Do is Art" (2013, Прага), Sofia Contemporary Фестивал (2012, София), "Ritual Of The Habitual" (2012, Пловдив, България), GRID Photographie Biennal (2012, Амстердам, Холандия), PhotoEspaña (2011, Мадрид), 11-то Биенале в Куенка (2011, Еквадор), "The Power of Doubt", Times Museum (2011, Гуанджоу, Китай).
More from View Sofia
Дъщерята на Делон: “Пантерата на Рембранд е любимото произведение на баща ми”
“Имам спомен от дете, как баща ми гали тази пантера”
"Много ме развълнува! Много ми хареса! Толкова много, че чак ми е тъпо, че ви го споделям: Бродски/Баришников"
Заглавието взехме назаем от великолепната Рени Врангова...
Първи кадри от "Моят полицай" (Хари, arrest me!)
Плюс още подробности от процеса и концепцията
