В последните седмици дотолкова с нетърпение чакахме премиерата на този дистопичен noir (dystopian noir), че веднага обикнахме идеята за този експеримент на Редакцията - да снабдим гледането на sequel-а на Ридли Скот от 1982-ра с етико-политически прочит днес.
Защо е нужно това? Защото това е епохална и гениална творба, чиято гениалност е в това, че има множества от гледания и прочити, и буквално всеки може да открие всичко, каквото си пожелае. Искате, например, да откриете fashion програма - ще бъдете очаровании от костюмите на героите (бричът и куртката на Luv, прическите), изпратени в оголено прашния тоталитарен пейзаж, тази фешън и дизайн нагласа е окуражителна за styling намерения, близки до работата през последните години на maison Saint Laurent, силуети и хюбрис, които сме виждали в шоуто на Слиман и Вакарело, и които вероятно ще надделеят над останалите колебаещи се дизайнери в колекциите, които предстоят да бъдат показани през януари в Милано и Париж.
Поглеждаме към звука. Звуковата среда на филма е зачената сякаш в най-доброто на Einsturzende Neubauten - "Tabula Rasa", с този намокрено-оголен, бръснещ сетивата, стържещо-катарктичен саунд, който минава, пронизвайки ни през порите, за да почисти всички сантиментално романтически остатъци и очаквания у слушателя, този звук не е само терапия, той е и дом... толквоа поглъщаш, че може в него да се живее, този звук ни придърпва, сграбчва и хвърля посредата на случващото се на екрана.
Какво знаехме преди да влезем в IMAX салона?
На първо място, че за разлика от другия представител на Холивудкста левица Камерън ("Аватар") , тук по никакъв начин няма да имаме работа с new Age, източна духовност, и кембълазации (по името на Йозеф Кембъл/Joseph John Campbell, известен с това, че слага началото в Холивуд на практиката по посипване тук и там на псевдудоховни фрази и изобщо юнгианско одухотворяване на диалога.
Преди да влезем в салона се питахме може ли продължението, "к о п и е т о" (копелето), повторението /repetition*/ реплика(н)та да е по-добро, по-съвършено от оригинала, ще бъде ли вторият "Блейд рънър" прогресивен, колкото първият.
Или този въпрос, поставен през темата на филма: "може ли копието да има душа?"
(1).jpg)
Често се питаме какво стана с класическото за марксизма понятие за класовата борба, защото непрекъснато се казва, че днес няма класов сблъсък, но погледнете Холивуд, те са най-чувствителни на тази тема. Няма нужда от някакъв деконструктивистки, радикално-феминистки анализ да се води, факт е, че вторият филм представя една феминистка позиция - освобождаване на жената от раждането - ако се разбере, че и репликантите могат да раждат, това ще доведе света до война. Диалектически се изплъзва въпросът кой ще има нужда да контролира жените, ако те могат да бъдат изместени от роботите, но от друга страна това значи, че жените не могат да се освободят от природата и ще са винаги принудени да възпроизвеждат, което отново връща стария антагонизъм...
Но като че ли основният въпрос, който протагонистът К (Райън Гослинг) поставя е, може ли AI, Изкуственият Интелект, да притежава душа, и най-вече, откъде и как тя може да се появи. Този въпрос изглежда сякаш банален, още повече, ако си дадем сметка, че романът Do Androids Dream of Electric Sheep /Сънуват ли андроидите електрически овце/ на Филип Дик, (автор и на The man in the High Castle/Мъжът във Високия замък), по който е направен първият Blade Runner се появява още през 1968 одина.
Но този въпрос само на пръв поглед изглежда изтъркан от употреба. В Blade Runenr 2049 К дава отговор още в началото на филма, прегръщайки тезата, че за да има някой душа, той трябва да е роден, а не произведен, като това подсказва, че репликантите не могат да се възпроизвеждат, а могат единствено да бъдат произведени. Тази доминираща света хипотеза ще бъде опровергана от откритието, че репликантката Рейчъл (от оригиналния Блейд Рънър, 1982) е родила дете, което предполага, че то е едновременно както репликант, така и одушевено същество. Това откриетие "заплашва ДА РАЗРУШИ СВЕТА " както казва героинята на Робин Райт, Джоши/Joshi (вероятно женският вариант на името Jesus),а наличният свят е подчинен на Декартовата и Християнската логика за разделението на душа и тяло.
Друг отговор се предлага още преди да бъде заявено това идеологическо учение, от репликанта фермер, Сапър Мортън, който К, трябваше да изтегли от употреба. Той заяви на К, че неговата серия, подобрена и по-послушна линия на Nexus, никога "не е ставала свидетел на чудо". И това е чудото, което е нужно, за да РАЗРУШИ ТОЗИ СВЯТ, но също така е и нужен субект, който да остава верен на това чудо Така проблемът намира своето решение не на терена на душата, а на терена на субективността, директна парафраза към логиката на "верността към Събитието" у Ален Бадиу (fidelity to the Event), и процедурите на Истината - политика*, наука, изкуство и любов.
С това само загатваме някои важни белези за това, че това художествено произведение има в себе си самите очертанията на "оставане верен на чудото." Филмът предлага възможност да бъде гледан по този преобразуващ света начин и смятаме, че е изключително демократична неговата платформа, защото допуска и прави участващ в чудото всеки един зрител, участник в чудото на Блейд Рънър 2049.
Освен чрез "верността към едно чудо", другият начин за придобиване на душа е политическото възставане и армията от репликанти на Фрейса (Freysa) е събрана и чака своя роден-в-чудото Освободител.
(1).jpg)
В текста е ползван анализът на Terence Blake - BLADE RUNNER 2049: Can a sequel have a soul?
Жак Лакан казва, че единствената сериозна наука е научната фантастика.
"la science fiction est la seule science a prendre avec serieux." J. (Lacan 1974)
1974-11-21 ENTRETIEN DE JACQUES LACAN AVEC EMILIA GRANZOTTO
More from View Sofia
Ето го трейлъра на втория сезон на "Емили в Париж"
Трейлър за втория сезон на "Емили в Париж", нашумелият миналата година сериал, предизвика разгорещен дебат онлайн
"Човекът, който продаде кожата си" - руса Моника Белучи и други причини да гледаме
Сам Али е млад, чувствителен и импулсивен сириец, който, за да избяга от войната, заминава за Ливан. За да може да пътува до Европа и да живее с любовта на живота си, той се съгласява един от най-ярките модерни художници да татуира гърба му. Превръщайки тялото си в престижно произведение на изкуството, Сам ще открие, че решението му може да означава всичко друго, но не и свобода.
Най-после: тийзърът на продължението на "Сексът и градът" е тук
Както се казва, доживяхме!
