"Един покварен ум..." и още от Бокачо

Пътуваме към Флоренция...

Някъде из мраморните докосвания на изваяните ръце на Давид на Микеланджело и еуфорията в "Похищението на Прозерпина" на Бернини, се сещаме за него.

Бокачо, Джовани Бокачо. Флорентинец. Писател. Баща на "Декамерон".

И ни става много италианско. По наш си начин... с есенна сладка тиква и печени кестени... И вместо с липсващата последна съставка - червеното вино, се вдъхновяваме с няколко цитата именно от Бокачо - в редовете по-долу:

„Трябва да четем, да съхраняваме, да оставаме будни нощем, трябва да питаме и да изискваме максималното от силата на ума”

„И ако някога потопът отново ни залее, то сигурно от мъката на хората ще е”

„Един покварен ум никога не може да разбере думите по здрав начин”

„Често човек си мисли, че е далеч от щастието, а то с тихи стъпки вече е дошло до него”

„Раят ще бъде наистина рай, ако на любовниците е позволено толкова удоволствие, колкото са изпитали на земята”

Коментари: 0

За да коментираш, е необходимо да влезеш в профила си. Ако все още нямаш такъв, използвай линка "Регистрация" по-долу.